Веднъж злият дух пожелал да се подиграе и надсмее над един мъдър монах. Загърнал се с дълго наметало, поставил си широкопола шапка, за да не може никoй да го познае и се запътил към стареца, които седял в изповедалната стая в черквата и чакал богомолци да се изповядат. – Почитаеми отче-рекъл изкусителят-аз съм земеделец и съм син на земевладелец. Ставам щом изгрее слънцето и никога не забравям да прочета утрешната си молитва, след това цял ден работя на полето. Храната ми се състои от хляб и мляко, а лакомствата от мед и плодове. Аз съм единствена подкрепа на моите родители, нямам жена и сам целомъдрен. Посещавам усърдно черква и плащам установения данък. Почитаеми отче ти чу моята изповед. Ще простиш ли граховете ми?
– Чадо-отвърнал монахат-аз не познавам човек по благочестив от теб. На драго сърце ще простя греховете ти, само че ми позволи да ти разкажа какво се случи преди много време тук, и ще чуеш за мнoгoславни дела и сърцето ти ще се възрадва, защото всички тия, които са ги извършили са злочести грешници в сравнение с теб!
– Отче ти ме подбуждаш към гордост-рече изповядващия се.
– Да ме пази Бог от такъв страшен грях-отговорил монахат-Не ще мислиш така след като изслушаш разказа ми.
И той започнал: Един горд рицар, които притежавал замък, построен на планината решил веднъж да омъжи дъщеря си за един богат и силен човек, който много я обичал. Но това не било по желание на момата, която се била заклела вече да бъде вярна други му. Тогава момата написала писмо на своя възлюбен, в което му съобщавала че баща и я принуждава да се омъжи за другигу. „И аз хиляди пъти се сбогувам с теб“-му писала тя-“ и те моля да не скърбиш за мен, понеже в сърцето си аз съм ти вярна!“.
Но бащата уловил писмото у човека, които го носел и го изгорил.
Настъпил денят на сватбата и тя го посрешнала със сълзи. В черквата тя не плакала, ала такава скръб се четяла върху лицето и, че всички присъстващи плакали за нея.
И башата и забелязал нейната скръб, застинала на лицето и и се изплашил от постъпката си. След като се върнали от черквата той повикал дъщеря си в своята стая и и казал: „Мила дъще постъпих несправедливо с тебе“- Коленичил пред нея и признал, че извършил низка постъпка, като заловил писмото й, боял се че нейният любим със сила ще я отнеме, като научи за сватбата.
Тя му казала: – Като твое оправдание може да ти служи това че не си знаел какво нещастие причиняваш – и излязла.
Тогава при нея отишъл младоженецат и я попитал:Защо си тъи скръбна мила моя?
И отговорила младата невестата: Защото се заклех пред избраника на сърцето си да му бъда вярна!
Но той казал: Не тажи за това! Любовта ми към тебе е толкова дълбока!
– Тъй мислят всички които обичат!-отвърнала тя
– Кажи какво трябва да направя за да пропъдя скръбта от лицето ти? И аз ще ти докажа че говоря истината!
Тогава младата невеста преодоляла своята стесниталност и разказала за своята голяма любов и че са се зарекли другият да се самоубие в деня на сватбата! – Ето моя любим ще се убие днес!- и паднала в краката на съпруга си – Позволи ми да отида при него докато е още жив!!! – молила се тя.
Мъката и била толкова силна че мажат и макар да помислил: „Ако я пусна не ще се върне“ все пак и казал – Постъпи както искаш!
Тя станала и просълзена му благодарила. След това тя минала в залата при сватбарите, а след това и през китната градина. От кухнята се чувал страшен шум, защото едно момче казало на готвача че гощавката се отлага за по късно. Главният готвач се разсърдил ужасно , като помислил че толкова продукти ще се съсипят. Той изсипал в огъня много голямо количество масло и разхвърлял по каменните плочи много хляб. После сграбчил момчето и посегнал с точилката да го удари, ала щом невестата се появила той отпуснал ръката си и възкликнал: „Да бъде благословен Бог задето е създал това хубаво същество! Не искам да те огорчавам с нищо! – и пуснал тоягата на земята.
Тя траганала през гората сама и пеша, но там имало един разбойник. От скривалището си той я видял. Тя имала много златни накити и той си помислил че с тях ще оправи живота си. Но когато приближил и видял нейното и лице, ангелските и черти той си помислил че не може да и причини зло!Уплашил от Бог, който създал такава красива жена и я оставил да мине. В същата гора живял човек който се измъчвал с това че бодърствува шест денонощия и чак на седмото спи. С това той искал да угоди на Бога. И ето че седмото денонощие било към края си и той си легнал да поспи но видял как идва младата жена и й се притекъл на помощ защото не можела сама да пресече дълбоката река. Когато се върнал в колибата вече било време да става и да е буден още шест денонощия! Но той не съжалявал защото тя била тъй прелестна че всеки който я видел искал да й се притече на помощ!
Тъй отишла невестата до къщата на своя любим, но било заключено и вътре възлюбения и бил извадил меча си за да се прободе! Като чул риданията й, не могъл да го извърши и отворил вратата. Тя му разказала всичко и се прегърнали. В този момент се чувствали толкова щастливи но също и скръбни. Момъкът я отделил от себе си и тръгнал да я изпрати при мъжа й.
* * *
Монахът разказал всичко това на злия дух и го попитал кой от тия люде е принесал най-голяма жертва. Монахат бил мъдър и отлично знаел че няма безгрешен човек. Чрез този разказ той искал да види кой от седемте гряха имал той. Духът казал:
– Да си кажа правичката много ми е трудно да отговоря на въпроса ти. Струва ми се че съпругът не е принесал по-малка жертва от любимия и че гостите са се отказали от храната, както разбойникът от златото.
– Боже милостиви – рекъл монахат – кажи коя постъпка предпочиташ, или кажи че в нито един от тях ти не виждаш по голяма заслуга!
– НАПРОТИВ ОТЧЕ!
Старецът излязъл бързо и започнал да се моли защото този човек притежавал и седемте пороци. Казал: „Скрий се сатана“
Като разбрал че е разкрит, злия дух разперил криле и отлетял!
Както мрежата, хвърлена в морето, извлича риба, така и тези думи, когато проникнат в глъбините на човешкото сърце, извеждат ня яве греховете които трябва да бъдат покорени и победени!!!
