Стоим на Елеонския хълм, които се простира почти от север към юг на западната страна на йерусалим. Във времето на Исуса патят от Галилея до Йерусалим, които следва течението на Йордан е бил много популярен. Ако Исус е минал по него при пътуването си към града на неговата смърт и възкресение то Tой е видял града от Елеонския хълм. Там където всички са го приветствали с „осанна“, Tой с просълзени очи е гледал към разлялата се пред него красива столица и с тъгa е казал: „Йерусалиме Йерусалиме, да би знаел ти!“
Точно пред нас градът започва, така да се каже, с височината, на която едно време е стоял храмът на Соломон. Сега върху древните околни стени на тази храмова могила се издигат високи, по-нови стени, а на мястото на храма стои грамадната, много художественo изработена джамия на Омар. Тя се издига точно над канарата на жертвопринушенията, в която се вижда издълбаното корито, над което са клaли жертвите. Едната част от западната стена на храмовата могила е така наречената „Стена на плача“.
И спомням си сега за думите на Исус: „Йерусалиме Йерусалиме, ако те забравя нека десницата ми забрави изкуството си!“
