Евгения – Право на Завръщане

0

Всяко мое движение
Тук, на Земята,
Е кръгло безсмислие
А Любовта Е безкрайно Високо Дърво, Устремено Към Бога !

Самотни тонове- черупки мидени –
вселенската хармония побират.
Самотни облаци- видения отплаващи –
отнасят тайната на небесата.
Самотни птици- пленници щастливи –
разкриват всичко за летенето.
Сам Пътник броди към Безкрая.
Сам Броди,
но не е самотен!
****

Пристигнах тук заради жаждата.
Дойдох в градината на чувствата,
в зеления оазис на омайващи фантазии.
Отпих от тежката вода на собственото щастие
и вече искам да вървя!
Пих от измамната вода на забавления и смях
и вече трябва да вървя!
Защото аз съм Пътник, озарен
от блясъка на слънчеви реки,
защото аз съм Път
към Извора!

***

Студени силуети,
в камъка вковани,
можеше
да бъдем
с теб,
Любими!
Ако не бяха душите ни,
души непокорни,
фриволно
леки
светещи
делфини!
Щастливият скулптор
с остър лъч разчупва
студените
стени
на вековете.
От камъка изригваме,
обречени на вечност –
светещи възторжени делфини!

***

Проникната съм от дъжда. Над мен небето
с вълнение открехва бистри тайни:
Горещ и нежен, Космосът се стапя
и блика в шепите ми като гейзер.
Аз и Ти сме в сянката на гейзера
с души, измити от неверни отражения,
а скъсаните струни на Вселената
ни викат Там, където няма магнетизъм. . .
Да подарим на други звездната носталгия
и трепета на сребърните локви,
преди да отпътуваме в Безкрая!

*****

Безмълвно и дълбоко ще ридая!
Щом в мен, като в прозрачна вена,
се спусне нежно-търпеливо възвишеното Знание!
II
Държа плода в ръцете си!
Не дишам, не потрепвам,
защото този плод вълшебен не бива да изригне,
преди да влее светлия си дъх в душите на търсачите!
III
Разпръсната на атоми!
На птиците ще се раздам,
защото нищо в мен не ми принадлежи,
освен щастливото докосване до висините!
****
Отвъд Голямата порта
ще чакам!
Отвъд Светлата порта, която
няма стени!
Преди да пристъпите в нея,
оставете всичко,
ето, давам ви моите
изтънели ръце!
Още малко тънкост ни трябва,
още мъничко смелост,
още миг! . . .
и нямаме вече нужда да ходим
по ръба на спомена,
защото летим. . .

*****

Господи,
дари гладуващите с хляб
и утоли ги!
А нищите по дух
ми позволи
да милвам
в стихове
и с нежна поетичност да отмивам дюни от страдание!
В името на Светлината нека бъда врата,
отворена завинаги към раждането
на небесното
човечество!
Ще бликам – малка светла точица
в безбрежната божествена мозайка. . .
Ако ли не – ще взема болката на този свят
и с нея ще потъна в нищото!

****

Ликувайте, ангелогласни птици!
Една събудена душа се връща,
една душа напуска болката.
Обезкрилен, светът остава долу -пречупени,
изстрадани
пера!
О, слава на мига, във който
отлита сътвореното, за да добие смисъл!
Една душа си взима “сбогом”
с бездомието на тялото
и се завръща V Дома!

***

Простирам се над жизнените дебри:
до Отвъд.
Аз – път мъчителен и светъл!
Обръщам гръб на формите – замръзнали окови.
Препускам за последния си дъх.
Аз – път към извисяване!
Примамливо растене на душата!
Жадувам те
във славното катерене нагоре!
Изтлява точката на стъпване.
Чувството за твърд се разпилява.
Олеква времето като балон, учудено излишен.
И с райска нежност в себе си прониквам.
От най-високото се спускам в себе си. Кристално жаден път към Бяла дреха!

***

Бушува огънят.
Дървото чезне. Изтлява Твоето Разпятие. . .
В тревата гвоздеи блестят
като звезди. И само огненото Ти сърце
остава там, на прицел!
И две криле, разперени
за вечното обятие с душите ни!
***

***

Студени силуети,
в камъка вковани,
можеше
да бъдем
с теб,
Любими!
Ако не бяха душите ни,
души непокорни,
фриволно
леки
светещи
делфини!
Щастливият скулптор
с остър лъч разчупва
студените
стени
на вековете.
От камъка изригваме,
обречени на вечност –
светещи възторжени делфини!

***

Господи,
дай ми сили
да видя ламята
и златната Ябълка!
И дрехите на най-малкия брат,
и дрехите на глупавия брат
ми дай!
И сол в раната!
Да помня
цял живот,
да не спирам!

***

Мили сънища, разсейвайте
копнежите за “тук”, “сега” и “някой”!
Към “никъде” и “никой” ме носете,
към нищото протягайте обятия-стремежи!
Натам, където ще съм Ничия,
бездънна, необятна. . .
Носете ме, о, полети,
и власт ми дайте, власт да бъда
простителна и мека към света!
Станете съвършената реалност, сънища,
защото времето с отворени очи
не стига!

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари