Фридрих Ницше – Седемте печата

0

Седемте печата
(Или: Песен за “Да” и “Амин”)
————–

1.
Ако съм прорицател и изпълнен от онзи пророчески дух, който витае над високия мост между две морета, – между минало и грядуще като тежък облак, враждебен на душните низини и на всичко, което е уморено и не може нито да умре, нито да живее:
– готов за светкавици в тъмни гърди и за спасителен лъч на светлина, чреват със светкавици, които
казват “Да” и се смеят утвърдително на пророческите
светкавични лъч,
– но блажен е така чреватият! И наистина дълго
трябва да виси като тежка буря в планината този,
комуто е отредено да запали един ден светлината на
грядущето!
О, как да не горя от страст аз по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която
да бих искал да имам деца, освен жената, която
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!
2.
Ако моят гняв е разрушавал някога гробници, ако е
премествал гранични камъни и е търкулвал вехти строшени
скрижали в тъмни бездни:
– ако моят присмех е разпилявал някога мухлясали
вече думи и аз съм идвал като метла за паяци
кръстоносци, като очистителен вятър за смрадни стари
склепове:
– ако съм седял някога с радо сърце там, където
лежат погребани стари богове, благославящ света,
обичащ света, до паметниците на стари светохулители:
– защото аз обичам дори църквите и божиите гробници,
когато небето надниква с чисто око през полу-
рухналите им покриви. С удоволствие седя аз подобно
на трева и червен мак върху развалините на църкви:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която
да бих желал да имам деца, освен жената, която аз
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

3.
Ако нявга ме е облъхвало дихание от творческия дъх
и от онази небесна необходимост, която принуждава
дори случаите да играят звездни хора:
– ако аз нявга съм се смял със смеха на творческа
светкавица, подир която с трясък, ала с покорство след-
ва дългият гръм на делото:
– ако нявга съм играл аз върху светия олтар на
земята с боговете на зарове, тъй че земята да е тресла
и пропуквала и да е изригвала огнени реки:
– защото светлият олтар е земята, и то трепереща
от творчески нови слова и хвърлен на боговете:
– о, как бих могъл аз да не горя от страст по
вечността и към венчалния пръстен на пръстените –
към пръстена на възврата?
Нивга още не съм намирал аз друга жена, от която
да бих желал да имам деца, освен жената, която
любя: защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

4.
Ако нявга изпразвах на един дъх бокала с пенливата
и уханна смес, в която всички неща са добре
размесени:
– ако моята ръка нявга е вливала най-далечното в
най-близкото и огън в духа, и наслада в страданието,
и най-лошото в най-доброто:
– ако аз самият съм зрънце от онази спасителна сол,
която допринася за отличното смесване на всички
неща в бокала:
– защото има сол, която свързва добро със зло.
Дори и най-лошото е достойно за подправка и за
последен кипеж:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – по пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил аз друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

5.
Ако аз съм благосклонен към морето и към всичко
сродно на него и дори най-много благосклонен, когато
то ми противоречи:
– ако има у мене търсещата радост, която гони
корабните платна към още неоткритото, ако има в
моята радост радост на мореплавател:
– ако нявга моето ликуване е възкликвало: “Брегът
изчезна – сега падна от мене последната верига,
безбрежността бучи около мене, там в далечината
блести пространство и време. Хайде! Напред, старо сърце!”:
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата?
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

6.
Ако моята добродетел е добродетел на танцувач
и често аз съм скачал с два крака в златистосмарагдово
възхищение:
– ако моята злоба е смееща се злоба, чиято родина
е между розариуми и живи плетове от кринове:
– защото именно в смеха всичкото зло е събрано
наедно, ала е обявено за свято и оправдано поради
собственото му блаженство:
-и ако моята алфа и омега е това, щото всичко
тежко да стане леко, всяко тяло да стане танцувач,
всеки дух да стане птица, тогава наистина това е
моята алфа и омега!!
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

7.
Ако нявга съм опитвал тихи небеса над мене и със
собствени криле съм се понасял на възбог в
собствените небеса:
– ако съм плувал игриво в дълбоки морета от светлини
в далечината и ме е спохождала птицата – мъдрост
на моята свобода:
– а тъй каза птицата – мъдрост: “Ето, че няма нито
“горе”, нито “долу”. Хвърляй се накъдето искаш, на-
горе, надолу, назад, о, ти, леки човече! Пей! Престани
да говориш!
– Не са ли направени всички думи само за тежките
люде? Не лъжат ли всички думи лекия човек?
Пей! Престани да говориш!”
– о, как да не горя от страст по Вечността и по
венчалния пръстен на пръстените – пръстена на
възврата!
Нивга още не съм открил друга жена, от която да
бих желал да имам деца, освен жената, която любя:
защото аз те любя, о, Вечност!
З а щ о т о а з т е л ю б я, о, В е ч н о с т!

Фридрих Ницше из Тъй рече Заратустра

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари