Схващане за всеобщата предопределеност

0
0

Мисли за съдбата, за разумното и духовното съзнание, и Мислещия сметач
Тодор Илиев

През април мислите ми стигнаха до отчайващото заключение, че всичко което някога се е случило и ще се случи в бъдеще, е предопределено още в мига на създаване на вселената. Всъщност Лаплас е говорил за това преди столетия, но когато си обяснявах „всеобщата предопределеност“ нямах предвид него. Достигнах до този извод случайно, по незнайни пътища на мисълта… Случайно? Какво всъщност означава случайно? Често наричаме „случайни“ събитията, за които не знаем как точно са се получили, за които нямаме достатъчно данни. Всъщност нищо не е случайно. Например, когато хвърляме монета, според теорията на вероятностите падането на „ези“ или „тура“ е еднакво възможно. Но това е така, защото ни е трудно да управляваме движенията на ръцете си достатъчно точно, за да накараме жълтицата да направи определен и известен брой завъртания преди да спре на земята, т.е. в движенията на ръката ни има случайност. Но ако се знае строежа на жълтицата, началните й координати, посоките и големините на силите, които й прилагаме при изхвърлянето, съпротивлението на въздуха, строежа на средата, в която хвърляме жълтицата, големината на земното притегляне и пр., то не е трудно да се изчисли състоянието на успокоената след падането монета, което наричаме „ези“ или „тура“. Това се отнася и за всички подобни „случайни“ събития, които са обратното на „закономерни“. Кое обаче е закономерно? Това, което е „мерено със закона“, което е „законно“. Из правните писания може да се прочете, че „незнанието на закона не оправдава нарушаването му“! Законът за всемирното притегляне е съществувал и преди Нютон да го опише научно, както и всички останали природни закони, за които знаем или не, съществуват, и ние, като част от всемира, спазваме без да можем да ги нарушаваме.
Знаем за закономерностите в случайното – те са обобщени в теорията на вероятностите. Преди години си бях направил „изследване“ на честотата на падане на „ези“ и „тура“. Използвах 10 монети от 10 лв, сечени през 1992 г., хвърлях по десет жълтици наведнъж. Не мога да открия точните данни, но си спомням, че направих около 2000 хвърляния (200 поредици), като отклонението от очакваното разпределение – 1000/1000 беше около 5%.
Наскоро направих малко опити с четири зарчета – зелено, червено, жълто и бяло. След 160 хвърляния на четирите зара, се получиха следните сборове от показанията им: Цвят Сбор Средно
Зелен 602 3.763
Червен 563 3.519
Жълт 545 3.41
Бял 581 3.63
Общо 2291 3.58

Очакваната средна стойност е 3.5, която се получава и без сложни сметки: 3.5 е „отдалечено“ точно на 2.5 от началото на интервала от възможности – 1, и на 2.5 от края му – 6. Получихме разлика от очакваното, възлизаща само на 0.08, което изразено с отношение е само около 2.3 на сто! При брой хвърляния, клонящи към безкрайност, и разликата от „идеалната“ средна стойност ще клони към нула.
През миналата година успях да събера малко статистически данни за съучениците си – пълните им имена и техните единни граждански номера. Обработката на тази информация е красноречиво доказателство на „закономерните случайности“:
Общо ученици: 27
Родени по:
Полугодия: 14/13
Четиримесечия: 11/5/11
Тримесечия: 8/6/4/9
По месеци: 2/4/2/3/2/1/2/0/2/3/2/4
„Среден месец“ – 6.52 (точно на 5.5 от 1 и на 5.5 от 12(!), грешка едва 0.3%)
По число от месеца: (1-15)/(16-31) 13/14
Имена – начални букви: А-О (първи 15 букви) – 15
П-Я (втори 15) – 12
Випускът е с 23 родени през 1984 г., като има по двама, родени през 1983 и 1985, т.е. общата „средна година“ си остава точно 1984.

–––––––––––––––––––––––––––

Схващането ми може да се опише по следния начин:
Всички частици се подчиняват на природните закони.
Следователно поведението им е изчислимо.
Вследствие на това, състоянието на вселената във всеки следващ миг, е в зависимост от състоянието й в предходния.
Всеки предходен миг има свой предходен, с изключение на единствен „специален“ миг.
„Специалния миг“ наричам „Сътворение“.
В този миг са били създадени частиците, и са породени законите, които те спазват.
Следващите „мигове“ мога да бъдат изчислени въз основа на въобраза за мига на Сътворението.
Следователно всичко, което се е случило досега и ще се случи в бъдеще, е било предопределено в мига на Сътворението.
Тази „теорията“ вероятно ще бъде погледната с насмешка, и ще бъда заклеймен като хитрец, „взимащ се на сериозно“ (ако въобще някой си направи труда да я погледне). Ще пренебрегна тези с насмешливите погледи и ще продължа.
Наистина не е много обнадеждаващо да смяташ, че всичко което вършиш е предписано преди милиарди години. Човеците искат да вярват, че те избират, че „единственото, което не избират е, че са длъжни да избират“. Красиво е… Но без да се впускам в научни или по-скоро лъженаучни доказателства мога словесно да докажа колко „свободен“ в избора си е човекът. Ще дам примери, ще навляза и в областта на Мислещия сметач.

Ако всичко е предопределено, то събитията до най-малката подробност са предрешени. Включително това, че ще си кажеш, че не е вярно, или пък ще направиш нещо, с което да докажеш, че няма съдба. Впрочем, всеки знае приказката за Спящата красавица, в която „противодействието“ на орисията, в края на краищата, води до сбъдването й, защото в съдбата, ако тя съществува, всяка подробност е „записана“ и е част от нея.
Разумът можем да представим като сила, която управлява определени процеси, управлява енергии. Но разумът освен отвлечено понятие е и веществено. Той, както всяко друго тяло, е изграден от части, над които няма власт, и не се е самопородил. Ние – човеците, или по-скоро мозъкът, затворен в черепа ни, е основа от която се развива разумът, но той не я строи сам, умът ни израства от тази основа. Думата „дарба“ е достатъчно ясна. Това, което сме, е дар, християнстовото ни учи да благодарим за всичко на Бога, че Той ни е подарил живота (Но на кого ли е подарил живот, какво ли сме ние преди да ни има? И ако сме нищо, как бихме могли да съжаляваме, че не сме нещо?…). Ако Той е Единственият, от когото зависи какво ще се случи с нас, това не е ли доказателство, че Той е решил как да се развие света?
Не знам какво е съзнанието, не знам как чувствам (виж „Човекът и Мислещата Машина“, брой 13 на сп. „ЕИМ СВЯТ“). Ако чувствата ми са „количествено, качествено и пространствено съотношение на химични съединения“ (виж същата статия), които променят поведението ми (веднага или в бъдеще), то Изкуственият Разум също ще притежава такова разумно усещане, ще има разумно съзнание и дори светът на неговите чувства ще бъде много по-богат от нашия. Всъщност този вид „усещане“ имат дори днешните сметачи-глупчовци, както и всички животни, та дори и растенията, защото те също могат да променят „поведението“ си, приспособявайки се към условията. Условията са своеобразна входна информация, която се подава на изчислителното устройство – клетка, растение, животно, човек, вършец и резултатите от обработката й се извеждат в общата информационна среда – действителността, чрез промяна в поведението на съществото. Разумът се определя трудно, но смятам, че можем да използваме следния похват: ако сметач умее да върши поне това, което човек на определено равнище на умственото си развитие може, то той е достигнал същото умствено равнище и има същото „разумно съзнание“, което се изразява в сложността на поведението му.
Чувствата, които изпитваме – болка, радост, тъга, мислите, звуците, образите и т.н. наричам „духовно съзнание“. Този вид съзнание засега е лично и несподелимо (с изключение на случаите на телепатия, които обаче са твърде редки и могат да се пренебрегнат, защото не са качество на всички хора). „Духовното съзнание“ няма преки „входно-изходни устройства“, и съзнаващият го не може да го предаде в първообразен вид на никого. Затова не можем да докажем липсата на „духовно съзнание“ у който и да е предмет, защото от „молекулярна гледна точка“ ние сме предмети, които не могат да докажат духовното си съзнание.
Животните не могат да ни съобщят дали имат „духовно съзнание“, защото имат само „разумно усещане“ (променливо поведение), но нямат „разумно съзнание“. Въпреки че животните не обясняват с думи какво усещат, човеците обикновено не искат да им причиняват болка. Приема се, че те изпитват болка и удоволствие както човеците. Защо? Нали нямат съзнание, както пък обяснява науката? „Съзнанието е присъщо единствено на човека“. Тогава животното не изпитва болка, защото не може да о-съзнае тази болка, а единственото, по което съдим че го боли, е поведението му, което уподобяваме на нашето. Тогава ако робот се държи като нас в тримерното пространство или в ума на сметач и ние виждаме движенията му, изразяващи мъка, сълзите, стичащи се по бузите му, чуваме стоновете и хлипанията му, докосваме ръката му, търсеща приятелска утеха, то той чувства ли, има ли духовно съзнание?
Ние имаме „разумно съзнание“, казваме, че имаме и „духовно съзнание“. Дори сметач с много ограничени възможности, може да се предпише да покаже някакво разумно поведение. И най-простите сметалки имат „разумно“ поведение – могат да смятат… На много прост сметач, с няколко килобайта памет, можем да пуснем глаголище, което да наподобява човешко поведение и например да каже „Имам духовно съзнание“. Бихме ли могли да докажем, че това не е вярно? Може би, защото този вършец няма да може да се защити. Но ако истински Мислещ сметач ни съобщи, че има духовно съзнание – ще можем ли да докажем, че няма? Разликата между глупчото и него ще бъде само в това, че той ще може да обосновава своите изказвания. Но какво е обосновката? Предаване на определен въобраз от един разум на друг, въобраз, който убеждава, влияе така на разумното съзнание, че поведението му за в бъдеще се променя в определена насока… Не бихме могли да усетим искриленето по проводниците му (ако е искрилов сметач) по същия начин, по който го „усеща“ вършеца. И той не би могъл да усети нашите чувства по същия начин, по който ние… За съжаление чувствата са несподелими.
Според мен разумното съзнание включва способността да се запазват спомени за винаги. Най-старите въобрази, които съзнанието пази, може би показват раждането му, когато умът е създал свой устойчив „вседържец“, който се разпорежда с „железарията“ в главата. С времето този „вседържец“ се усъвършенства, става все по-сложен, но ядрото му остава същото „глаголище“, предписано за две-три години от света около детето… Човешкото същество не помни нищо (съзнателно, няма спомени, които може да извика точно когато желае) от това, което се е случило преди „устойчивия вседържец“. Имало ли е съзнание тогава, щом не помни нищо? Не? Но поведението на детето е „доста разумно“ и преди Вседържеца – то може малко да говори, може да ходи, може да се смее, да се радва, да страда?… Следователно със сигурност е имало разумно усещане, а и разумно съзнание със сложност, която никой друг вид не може да достигне. Според поведението на детенцето съдим, че има и духовно усещане. Но в бъдеще то не го помни. Състоянието, през което сме живи, а не помним, се нарича „безсъзнание“. Преди раждането на Вседържеца не е имало съзнание, но въпреки това смятаме, че детето изпитва чувства, както и съзнателния човек? Сложността на поведението на детето преди да има съзнание (да си спомня завинаги) е достатъчна, за да му припишем „разумно съзнание“, което явно е възможно да съществува и преди раждането на това, което наричаме „човешко съзнание“. Но с какво детето, което тъкмо е „получило“ своето човешко съзнание, е по-различно от детето миг по-рано, което все още не е имало такова съзнание? Нима изведнъж детето започва да изпитва чувства (придобива духовно съзнание), а дотогава не е?!… Детето може да покаже, че страда веднага щом се роди – плачейки. Пиленцата могат да цвърчат, когато някой ги пристегне твърде силно в дланта си… Насекомите се разбягват, когато ги докоснеш… Можем ли да докажем опитно, че някое от трите има „по-духовно“ съзнание, а друго „по-недуховно“?…
Вършецът може и да чувства, въпреки че не може да го докаже, защото ние (поне моя милост) също не можем да го докажем. Впрочем, често сравнявам ума със сметача, защото сметачът може да извършва преобразования подобно на ума, защото и той има памет както ума. Тогава разглеждаме разумното съзнание, което представлява способност за съхранение и преработка на въобраз, особеността, която свързва всички подобни устройства, независимо от строежа им. Човекът като цяло, и мозъкът му, е много сходен по строеж с останалите бозайници, особено с висшите маймуни. Ако ние имаме някакво качество, „духовно съзнание“, което зависи от градивните ни частици – белтъчни съединения, то най-малко висшите маймуни би трябвало също да го имат. Освен ако духовното съзнание не се появява скокообразно, както мисленето?…
Можем да „усетим“ единствено чуждото „разумно съзнание“, защото то се извежда във всеобщата информационна среда и представлява видимата,“разумно усещаемата“ промяна в неговото поведение.
„Разумното съзнание“ е „вършец“, той работи по правилата, които съставните му части са наложили. Ако раздробяваме разумното съзнание или какъв да е предмет от вселената, ще стигнем да молекули, атоми и още по-малки частици. Всяко поведение на „струпване от частици“ може да се опише с поведението на частиците, които го изграждат. Химиците и биолозите използват този начин за „подражание на действителността“ като изчисляват свойствата на химични съединения и предсказват взаимодействието им с други съединения, а звездобройците предвиждат с голяма точност „поведението“ на небесните тела вече няколко стотолетия…
Ако приемем, че съществува „истинска случайност“, която по никакъв начин не може да се предскаже, то и нашите избори са случайни… Следователно пак не зависят от нас. Ако има закони, които могат да се прескочат (без да се следват други закони…), то „всичко е възможно“. Така е и според много вероизповедания, защото „Бог може всичко“, Той е способен на всякакви чудеса, защото Той е създал света.
Нека наречем „чудеса“ явленията, чието протичане е против законите на физиката. Да приемем, че те се извършват от създания, които не са част от веществения ни свят. „Чудесата“ променят бъдещето, което е предначертано при Сътворението, защото случването им е във властта само на извънвселенски сили (Бог). Ако Бог е сътворил вселената, то във властта на Всемогъщия би трябвало да бъде познанието за цялото бъдеще, или за необходимост от някаква Негова намеса. Противното би поставило под съмнение Неговото всемогъщество, а то е в основата на понятието Бог. В Свещеното писание пророците виждат в бъдещето, но щом Господ знае какво ще се случи, то къде е „свободният избор“?…
Оставям всеки да реши какво да мисли… Макар че мислите ни може би са предречени, върпреки че не можем да го осъзнаем…

© Тодор Илиев Арнаудов
Пловдив, юли 2002

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари