Трудно
Предчувствието е във теб,
преди да заговорят сетивата,
и ти си безнадеждно болен сам от себе си.
Дори да се качиш на първия случаен влак,
не можеш да избягаш,
защото същността ти ТРУДНО би могла
да си смени адреса.
Любов
Желанието е като мътната вода
на прииждащия поток,
а Любовта – бистрият ручей,
проблясващ от векове между камъните.
Желанието е Огънят,
а Любовта –
жаравата под пепелта гореща.
Желанието е Вятърът,
а Любовта –
Дъждът след него.
Има неща, които могат да спрат Дъха,
има неща, които могат да спрат Мисълта –
и едните, и другите са Истински.
***
Това, което сутрин изгрява,
наричат Слънце.
Това, което усещам в лицето си,
наричат Вятър.
Тогава как да наричам Себе си?
Ако не бяха Те,
щеше да бъде нещо Друго,
а Аз?
Все пак Аз се случих!
***
Някой реши да освободи Дървото
от неговата Сянка
и го Отсече – привечер,
в снега стъпки – Неговите.
Утро,
Слънцето не се показа,
в снега следи от стъпки – Неговите,
замръзнали от Вчера,
болни от Истина.
Моето семейство
Сутрин,
едно Гнездо,
в шепите на едно Дърво,
а Вятърът –
дъхът ми Го събужда.