ВРЕМЕ
Според Оксфордския речник, Времето е:
непрекъснат процес на съществуване и събития от миналото през настоящето към бъдещето.
Кратко определение за Време, което един физик би ви поднесъл, е:
непространствен континуум, в който се проявяват събитията.
Определението, което се приема за пълно и научно издържано е:
непрекъсната, измерима величина, в която събитията се проявяват в последователност от миналото, през настоящето, към бъдещето.
Определението което Уикипедия дава е:
Времето е измерение, в което се проявяват събитията в ред от миналото, през настоящето към бъдещето, а също и мярка за продължителност на събитията и промеждутъците между тях.
Забележете, че научните определения за Време държат събитията да се проявяват в него.
Което извиква въпрос, подобен на онзи с кокошката и яйцето: кое е първо, събитието или времето?
Би ли имало време, ако нямаше събития, и би ли имало събития, ако нямаше време?
Нека си направим един мисловен експеримент и видим, какво ще получим като резултат.
Времето ли е първо или събитието?
Представете си Вселена без нито едно движение, Вселена от пространство с неподвижни предмети и елементарни частици.
Такава вселена, разбира се, е невъзможна, защото самата материя се проявява чрез движението на елементарните частици, но заради мисловния експеримент, нека всичко във вселената спре да се движи.
Според определението за време, не бихме могли да говорим за Време в такава измислена вселена, защото липсват събития. Следователно, в тази измислена Вселена НЯМА ВРЕМЕ.
Сега, нека в нея има един предмет „А“, който обикаля в кръг.
Една пълна обиколка около кръга е едно събитие.
Редно ли е да кажем, че това събитие се случва във времето, след като вече определихме, че в тази вселена няма Време?
Ако това ви се струва като логическа клопка, и настоявате, че събитието наистина се извършва във времето, бих ви помолил да го докажете, като измерите времето за протичане на това събитие.
Колко време му трябва на предмет „А“, за да направи една обиколка?
Не можете да определите? Защо? Защото в тази измислена вселена нищо не се движи, освен един предмет.
Ама – ще кажете – това, че не можем да измерим Време, не значи, че липсва Време.
Точно това значи, защото според определението, Времето е и мярка за измерване продължителността на събитията.
Нека сега поставим до предмет „А“ една въртяща се перка „В“.
Сега можете ли да определите времето, за което „А“ прави една пълна обиколка?
Разбира се, че можете.
Времето, за което „А“ прави една пълна обиколка, ще е равно на определен брой завъртания около оста на перката „В“.
Следователно, вярното определение за време е:
възприето от съзнанието съотношение между две или повече едновременно протичащи събития.
Това е единственото определение за Време, което не може да бъде логически опровергано и ще издържи на всеки мисловен експеримент и логическо предизвикателство. Простотата му се състои в простичкия израз „случило се е, докато нещо друго се е случило“. Дали ще мерим времето със завъртания на земята около оста ѝ или с продължителността на осцилации при атомен часовник, винаги ще имаме най-малко две събития, които нашето съзнание ще съпоставя, за да създаде време.
За науката обаче, поставянето на Съзнанието в определението за Време е абсолютно неприемливо.
Учените ще твърдят, че съотношението между двете събития съществува и без да е отчетено от съзнанието. Следователно, дори определението да е вярно, Времето съществува и без наличието на Съзнание.
Такова възражение би било грешно, защото „съотношение“ е умствена концепция, резултат от съзнавано сравнение. Ако няма съзнателно сравняване, не съществува и концепцията „съотношение”. Тогава нещата са просто отделни сами за себе си.
Науката упорито отказва да разглежда съзнанието като неразделна част от вселената. Това е най-голямата спирачка, която ни препъва в разбирането ни за вселената, и дори бих казал – в развитието на технологиите.
Не е ли нелогично и смешно, че цялото си знание имаме благодарение на съзнателното наблюдение и анализ на Вселената, но в същото време не включваме Съзнанието като съставна част от нейната постройка?
Не трябва да смесваме, казват учените, обективната наука със субективната философия. И тук те най-много грешат.
Защо?
Нека приемем, че имаме само едно сетиво – това за допир. Тогава за нас вселената би се ограничила само до онова, до което можем да се допрем. Ние не бихме осъзнавали Вселената такава, каквато я осъзнаваме сега и за нас тя би имала съвсем други свойства и качества.
Да, биха казали учените, но това не би променило истинското състояние на Вселената. На което аз бих възразил така: онова, което виждаме с петте си сетива, също не ни дава точна представа за Вселената, защото ако бихме имали шесто, седмо и осмо сетива, щяхме да я осъзнаваме по съвсем друг начин, щяхме да познаваме истинското ѝ състояние.
Какво общо има това с философията – ще попитате?
Според философията, ние не бихме могли да мислим онова, за което нямаме сетива, и то би било несъществуващо, както несъществуващо сега за нас е всичко, което не може да бъде измерено (осъзнато) отвъд нашата сетивност, ограничена от петте ни сетива.
Това философско твърдение е основано на абсолютна логика и ни казва, че светът не съществува вън от нашето съзнание.
Съзнанието построява (създава) вселената от информацията, донесена до него чрез нашите пет сетива. Ако сетивата бяха шест, Вселената би била по-различна. По-различна би била и ако сетивата ни бяха две, едно или три.
И за да го направя още по-разбрано, ако ни липсваше зрението, нашата наука не би била основана на това сетиво и учените не биха могли да мислят това сетиво, не биха имали концепцията за зрение, за да твърдят, че макар да не виждаме светлината, тя съществува. Това е толкова просто, че дори ме досрамя да го напиша.
Но да се върнем върху умуването си за Времето.
Стигнахме до там, че за да има Време, е нужно съзнание, което да наблюдава събитията и да ги съотнася едно към друго.
Липсата на Съзнание във Вселената значи единствено липса на концепция за Време. Нещата продължават да са си същите в една Вселена, в която липсва съзнателно наблюдение: движението е там, събитията са си там, материята си е там. Липсва само съзнателно наблюдение, което да създаде концепцията за Време.
Съзнанието създава Времето!
Дали пък не създава и Пространството?
