Скъпи мой, пиша ти защото ми липсваш. Липсваш ми много, не мога да дишам без теб. Често се будя с писък – теб те няма. Защо не ме послуша? Страх ме е сама, сама сред всички. Защо не ми повярва, нима си мислеше, че те лъжа? Как бих могла, та аз те обичах. Защо не ме чу, защо не чу отчаяните ми викове? Толкова исках да те запазя, но не успях. Не мога да повярвам, че се случи точно на мен. Обичам те и не знам как можа да ми го причиниш. Мислех, че ще се откажеш, но ти разби моите надежди. Знам, че всичко ти се струваше шега. „Да разпуснем!” – така казваше, а днес те няма. „Само за опит”, „само за купона” или „ майтап да става” – за това го направи. А казваше, че би дал всичко за мен, вече не ти вярвам. Защо си тръгна така неочаквано, дума не каза. Днес видях майка ти попита ме как съм, „Държа се.” – така и казах, но дали наистина е така. Глупости как мога да се държа, как мога да продължа. Знаеш ли как боли, знаеш ли какво ми причини? Егоист. Сега, когато идвам при теб на гробищата се надявам просто да се събудя и ти да си до мен, да ти разкажа съня си и ти да ме успокоиш. Но това никога няма да стане. Дрога – глупости, как можа, как можа да ми се кълнеш. „Всичко ще направя за теб, мило, всичко.” – защо не остана. Сега гледам как зад блока „приятелите” ти се боцкат, как могат– минаха едва няколко месеца. Имат си нова „банка” мисля, че е голям колкото теб. О не, намокрих листа, проклети сълзи. Как ми липсваш, по дяволите, колко те обичам само! Господи, върни ми го моля те. Не мога да продължавам да се правя, че нищо не се е случило. Ще полудея, без теб. Трябва да спра тази лудост. Искам да те забравя, но в душата ми има кървава рана не мога да я излекувам… никой не може, ще я нося в себе си завинаги. Господи, върни ми го, нека пак бъде до мен. Прости ми не мога повече, прости ми, моля те, не мога…
Скъпи хора, всички вие, които четете това, моля ви – не посягаите към дрогата, моля ви. Моля ви направете го заради близките си, моля ви. Не наранявайте хората, които ви обичат. Спестете им всички лъжи и притеснения. Не посягаите към сигурната смърт. Не правете тази грешка, моля ви. Дайте всичко от себе си, защото утре също ще пеят птичките, защото цветята пак ще ухаят и ще цъфтят и пак ще обичате и ще бъдете обичани. Моля ви, останете с нас.
