Играта шахмат
Как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое можем да променим чрез свободна воля?
Пътят на действие е показан в играта шахмат – това велико Откровение, спуснато ни от най-висшите сфери, по значение, близко до същността на „Битие“ от Библията.
Шахматът представлява стремежът на светлите сили към победа на злото; борбата на всеки един от нас да превъзмогне съблазните в живота; битката между духа и материята.Шахматната дъска е полето на сражението – пространството, което насищаме с мислите си.
Централната фигура е царят. Това е логиката, лотическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъпкан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него.
Втората централна и най-главна фигура е царицата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки – напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най-добре царя. Царицата – интуицията защитава най-добре царя – логиката. Но все пак, без интуиция можем, но без логическо мислене се проваляме, деградираме, полудяваме.
Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото – на логическото мислене и дясното – на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата.
И така, започваме битката за живота.
Най-напред вървят пешките (пионките). Те са чувствата – многобройни, добри и лоши. Те вървят направо, но атакуват встрани. Можем да пожертваме някои от тях, но да запазим поне едно – най-великото чувство – любовта. Това чувство е в състояние да извърши чудеса и ако проявим търпение, настойчивост и постоянство, пешката може да стане царица.
Двата топа символизират ума. Той е праволинеен и топовете се движат само напред, назад, вляво и вдясно. Те са силни фигури и добри защитници.
Двата коня представляват разумът. Той е предпазлив и прескача опасностите, т.е. не бърза да атакува. Така конете се движат скокообразно (във формата на буква „Г“ от Кирилицата), и изчакват необходимата ситуация, за да влязат в битката.
Двата офицера символизират мъдростта. Тя никога не атакува фронтално, нито флангово. Тя избира диагоналната посока и действа при защита на ума и разума. Офицерите се движат диагонално, единият – само по белите полета, другият – по черните. Така мъдростта се проявява и в съзиданието, и в разрушението.
Играта шахмат е упражнение за битката на живота срещу смъртта, на доброто срещу злото, на светлите сили срещу тъмните. Затова първият ход задължително имат белите фигури.
Принципът на играта е предопределението, а умението – свободната воля.
В началото на играта и в живота имаме възможност от много ходове да изберем най-правилния, но както често се случва поради прибързаност, невнимателност и непредвидливост, ние често правим погрешен ход. Всеки ход е причина за съответната реакция от противната страна – отрицателните сили.
С течение на времето шансовете ни за проявяване на свободната воля намаляват. Създаваме ситуации, в които ни се предоставя възможност за един единствен ход, за да можем да продължим играта. Често тази единствена възможност е свързана с пожертване на някоя фигура (надежда, мечта, идеал). Така правим и в живота. Жертваме амбициите си, но все пак запазваме оптимизма си.
Когато в играта сме попаднали в тежка ситуация и царят – логиката не е достатъчно защитен, ни е позволено да направим рокадо, т.е. да разменим местата на царя и топа. Така топът – умът идва в центъра на играта, а царят – логиката остава защитен по-вкрая.
Целенасоченият ум и в живота понякога може да излезе на преден план пред логиката така, че някое наше действие да изглежда нелогично. Това е привидно. Действията са подчинени на главната цел.
Понякога в играта, както и в живота, можем да попаднем сякаш в непреодолима ситуация. Но ако помислим безпристрастно, разумно и мъдро, ако използваме ума и интуицията си, ще намерим правилното логично решение за преодоляването й.
Как ще завръшим играта до края на живота си, със загуба на кои фигури, с какви компромиси на нашето мислене, зависи от нас самите. Ако сме калили духа си, ще запазим на първо масто логиката си, на второ място – интуицията, последвани от мъдростта, разума, ума и чувствата. Ако умеем да степенуваме по значимост тези сили, които ни дава съзнанието, ние бихме пожертвали нещо, но накрая ще удържим победа.
И както, за да усвоим добре правилата на играта шахмат, ние разиграваме различни партии, така и за да се научим да вземаме най-правилните решения при определени ситуации, ние преминаваме през много превъплъщения и животи, през които да усъвършенстваме характера си, да изострим мисълта си и да закалим волята си.
Шахматът е игра за победата на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата.
