Завършен е пълния превод на Евангелие на Юда, и макар да не е в своята окончателна версия, бързам да го представя на най-нетърпеливите от вас.
Преводът е правен така, че да отговаря буквално на английски текст, но и да има смислова издържаност.
Ако забележите неяснота в Българския текст, то е, защото тя съществува като такава и в Англисйкия превод на евангелието.
Мое лично менение е, че на места английският превод не може (поради спецификата на езика) да представи добро смислово отражение на оригиналния текст.
Представеният по-долу превод на Български език не е в своя окончателен вид, но не съдържа грешки, които биха могли смислово да променят съдържанието на текста.
Евангелие на Юда
Тайният разказ на Откровението, което Исус даде в разговор с Юда Искариотски, по време на седмицата и трите дни преди празнуването на Пасха.
Когато Исус се появи на земята, Той извърши много велики чудеса, за спасението на човечеството. И докато някои [ходеха] в пътя на праведността, а други ходеха в пътя на своите грехове, дванадесетте ученика бяха призовани.
Той започна да говори с тях за мистериите отвъд света, и какво ще се случи в края.
Често той не се появяваше между учениците като себе си, а се намираше между тях като дете.
Един ден Той бе със своите ученици в Юдея, и ги намери събрани заедно, седнали в религиозно уединение. Когато той [се приближи до] своите ученици, [34] събрани заедно и насядали в благодарствена молитва над хляба, [той] се изсмя.
Учениците [му] казаха: „Господарю, защо се смееш на [нашата] благодарствена молитва? Ние направихме което е право.”
Той им отговори, казвайки: „Аз не се смея на вас. не правите това
от собствената си воля, но защото така вашия бог [ще бъде] възхвален.”
Те казаха, “Господарю, ти си […] синът на нашия бог.”
Исус им каза, “От къде ме познавате? Истина ви казавам, никое поколение от хората, които са измежду ви, няма да ме познава.”
Когато учениците му чуха това, те се ядосаха и разгневиха и започнаха да богохулстват срещу него в сърцата си.
Когато Исус забеляза тяхната липса на [разбиране, той] им каза, “Защо този разговор ви вкара в ярост? Вашият бог, който е във вас и […] [35] ви провокира
към ярост [във] вашите души. [Нека] всеки един от вас, който е [достатъчно силен] измежду човешките същества, да изкара перфектния човек (от себе си) и застане пред лицето ми.”
Те всички казаха, „Ние имаме силата.”
Но техните духове не посмяха да застанат пред [него], освен Юда Искариотски. Той можа да застане пред него, но не можа да го погледне в очите и обърна лицето си на страни.
Юда му [каза], „Аз знам кой си ти и от къде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство на Barbelo. И аз не съм достоен да произнеса името на онзи, който те е изпратил”
Знаейки, че Юда говори за нещо възвишено, Исус му каза:
„Ела на страни и аз ще ти разкажа за мистерията на царството. За тебе е възможно да го достигнеш, но ти ще се мъчиш много. [36] И един друг ще те замести, за да могат дванандесетте [ученици] отново да бъдат в пълнота със своя бог.”
Юда му каза: „Кога ще ми кажеш тия неща и [кога] великият ден на светлината ще зазори за това поколение?”
Но когато той каза това, Исус го остави.
На следващата утрин, след като това се случи, Исус [се яви] на учениците си отново.
Те му казаха: “Господарю, къде беше и какво прави, когато ни остави?”
Исус им каза: “Отидох при друго велико и свято поколение.”
Неговите ученици му казаха: “Господи, кое е това велико поколение, което е по-висше от нас и по-свято от нас, и което не е сега в този свят?”
Когато Исус чу това, той се изсмя и им каза: “Защо мислите в сърцата си за това силно и свято поколение? [37] Истина ви казвам, нито един роден [от]
този аеон няма да види това [поколение], и няма ангелска звездна дружина, която да властва над това поколение, и никоя смъртна личност не може да бъде свързана с него, защото това поколение не идва от […] което е станало […]. Поколението на хората измежду [вас] е от поколението на човеците […] сила, която […] други сили […] чрез [които] вие управлявате.”
Когато [неговите] ученици чуха това, те всички се обезпокоиха в душите си. И не можеха да кажат дума.
Друг ден Исус дохожда при [тях]. Те [му] казаха: “Господарю, ние те видяхме във [видение], защото имахме велик [сън …] нощ […].”
[Той каза], “Защо сте [… когато] се криете?” [38]
Те [казаха: „Ние видяхме] величествена [сграда с голям] олтар [в нея и] дванадесет мъже – те са свещениците, бихме казали – и име; и тълпа от хора чака пред този олтар, [докато] свещениците [… и получи] приносът. [Но] ние продължавахме да чакаме.”
[Исус каза:] “Как изглеждат [свещениците]?”
Te [казаха: „Някои…] две седмици; [някои] принасяха в жертва своите собствени деца, други – своите съпруги, и възхваляваха [и] смиреност един към друг; някои бяха спали с мъже; някои са намесени в [кланета]; някои са извършили множество грехове и дела на беззаконие. И мъжете, които стояха [пред] олтара, призоваваха твоето [име], [39] и във всичките дела на техния недоимък, жертвоприношенията са доведени до пълнота […].”
След като казаха това, те останаха мълчаливи, защото бяха разтревожени.
Исус им каза: „Защо сте разтревожени? Истина ви казвам, всички свещеници, които стоят пред онзи олтар, призовават моето име. Пак ви казвам, моето име е било написано на този […] на поколенията на звездите, чрез човешките поколения. [И те] засаждаха неплодородни дървета, в мое име, по срамен начин.”
Исус им каза: „Тези, които сте видели да приемат приносите при олтара – това е, което сте вие. Това е богът на който служите, и вие сте тези дванадест мъже, които сте видели. Телетата, които сте видели, доведени за жертвоприношение са многото хора, които вие сте водили в заблуда [40] пред онзи олтар. […] ще застане и ще ползва името ми по този начин, и поколенията на набожните ще му останат верни. След него, друг мъж ще застане там от [развратниците], и друг [ще] застане там от погубителите на деца, и друг, от тези, които са спали с мъже, и онези които се въздържат, и останалите, от осквернителите, беззаконниците и грешниците, и онези, които казват, ‘Ние сме като ангели’; те са звезди, които довеждат всичко до своя завършек. Защото на човешкото поколение е било казано: „Виж, Бог получи твоят принос от ръката на свещеника” – който е служител на заблудата. Но само Господ, Господ на вселената е този, който заповядва, ‘В последния ден, те ще бъдат посрамени’ [41]
Исус [им] каза: „Спрете да прин[асяте…] което имате […] на олтара, докато те са върху вашите звезди и вашите ангели, и вече са дошли до своя завършек там. Така че, нека те бъдат [впримчени] пред вас, и ги оставете да си отидат [ около 15 липсващи реда ] поколения […] Един пекар не може да нахрани цялото творение [42] под [небето]. И […] на тях […] и […] на нас и […].
Исус им каза: „Спрете да се мъчите с мене. Всеки от вас има своята собствена звезда, и всеки [един – около 17 липсващи реда — ] [43] в […] който е дошъл [… пролет] за дървото […] на този аеон […] за времето […] но той е дошъл да полее Божият рай, и [поколенията] които ще останат, защото [той] няма да оскверни [пътеката на живота на] онова поколение, но […] за цялата вечност.”
Юда [му] каза: „[Раб]и, какъв плод ражда това поколение?”
Исус каза: „Душите на всяко човешко поколение ще умрат. Когато тези човеци обаче, завършат времето на царството и духът ги напусне, техните тела ще умрат, но техните духове ще са живи, и ще бъдат взети горе.”
Юда каза: „И какво ще прави остатъка от човешкото поколение?”
Исус каза: „Невъзможно е [44] да посееш семе върху [скала] и да събираш плод. [Това] е също начинът […] [замърсеното]то поколение […] и покварената Мъдрост […] ръката, която е създала смъртни човеци, така че техните души да отидат горе във вечните светове отвъд. [Истина] ви казвам, […] ангел […] ще може да види това […] онези на които […] святи поколения[…].”
След като Исус каза това, той си отиде.
Юда каза: „Господарю, както изслуша всички тях, сега изслушай и мене, защото аз имах велико видение.”
Когато Исус чу това, той се изсмя и му каза: „Ти тринадесети дух, защо така силно се стараеш? Но говори и аз ще те изтърпя.”
Юда му каза: „Във видение аз видях как дванадесетте ученика ме биеха с камъни и [45] ме преследваха [жестоко]. И аз дойдох до място, където […] след тебе. Аз видях [къща…], и моите очи не можеха да [обхванат] нейните размери. Велики люде я обграждаха, и тази къща покрив от зеленина, и в средата на къщата имаше [тъпла (множество) –липсват два реда — ], казвайки, ‘Господарю, вземи ме заедно с тези хора.’”
[Исус] оговори казвайки: „Юда, твоята звезда те е отклонила от пътя” и продължи- „Никой смъртно роден не е достоен да влезе в къщата която си видял, защото онова място е запазено за светите. Нито слънцето, нито луната ще царуват там, нито денят, но светиите ще обитават там за винаги, в света на вечността, със светите ангели. Виж, аз ти обясних мистерията на царството [46] и те научих за грешките на звездите; и […] изпрати го […] на дванадесетте аеона.”
Юда каза: „Господарю, възможно ли е моето семе да е под контрола на властелините?”
Исус му отговори: „Ела за да [ — липсват два реда — ], но ти ще се мъчиш много, когато видиш царството и всички негови поколения,”
Когато чу това, Юда му каза: „Какво му е доброто, че съм го получил? Защото ти ме отдели от онова поколение.”
Исус му отговори, казвайки: „Ти ще станеш тринадесетият, и ще бъдеш прокълнат от другите поколения – и ти ще царуваш над тях. В последния ден те ще прокълнат твоето издигане [47] до светото [поколение].”
Исус каза: „[Ела], защото аз мога да те науча на [тайните], които никой никога не е видял. Защото съществува велик и безграничен свят, чиято широта никое англеско покоеление не е видяло, [където] има велик, невидим [Дух],
който ангелско око не е видяло,
нито някога е била обхваната от мисъл на сърце,
и никога не е бил наричан с някакво име.
И светъл облак се появи.
Той каза: „Нека се роди ангел като мой прислужник.”
Велик ангел, божествено просветлен Себе-Роден, изплува от облака.
По негова причина, четири други ангела произлязоха за живот от друг облак, и станаха слуги на ангелския Себе-Роден. Себе-Роденият каза: [48] „Нека […] да произходи за живот […]”, и то дойде за живот […] И той [създаде] първото светило да царува над него. Той каза: „Нека ангели произходят за живот, да [му] служат”, и
Неизброими безчетни множества произходиха за живот. Той каза: „[Нека] просветлен аеон да дойде за живот”, и той дойде за живот. Той създаде второто светило [да] властва над него, заедно с неизброими безчетни множества ангели, предлагащи услугите си. Така той създаде остатъка от просветлени аеони. Той ги направи да царуват над тях, и създаде за тях неизброими безчетни множества ангели да им помагат.
„Адамас беше във първия светещ облак, който никой ангел, никога не е видял между тези наричани ‘Бог’. Той [49] […] който […] подобието […] и според видът на [този] ангел.
Той направи непоквареното [поколение] на Сет да се появи […] дванадесетте […] двадесет и четирите […]. Той направи седемдесет и две светила да се появят в непоквареното поколение, в съответствие с волята на Духа, техния брой да бъде пет за всеки.
“Дванадесетте аеона на дванадесетте светила, постановиха своя отец, с шест небеса за всеки аеон, така, че станаха седемдесет и две небеса за седемдесет и двете светила, и за всеки [50] [от тях, по пет] светове, [за общо] триста шестдесет [светове…].
На тях им бе дадена власт и [велико] множество от ангели [без чет], за слава и преклонение, [и след това също] девствени духове, за слава и [преклонение] на всички аеони и небесата с техните светове.
Множеството на тези безсмъртни е наречено космос – това е гибел – от Отца и седемдесет и двете светила които са със Себе-Родения и неговите седемдесет и два аеона. В него се е появил първият човек с неговите непокварени сили. И аеона който се е появил със своето поколение, аеонът в който е облакът на знанието и ангела, е наречен [51] Е1. […] аеон […] след това […] каза, ‘Нека дванадесет ангела произлязат за живот [да] властват над хаоса и [долния свят].’ И ето, от облака се появи [ангел], чието лице проблестя в огън и чиято поява бе означена с кръв. Неговото име бе Nebro, което значи ‘бунтовник’; някои го наричат Yaldabaoth.
Друг ангел, Saklas, също дойде от облака. Nebro създаде шест ангела, както и Saklas, за да бъдат помощници, и те създадоха дванадесет ангела в небесата, всеки от тях с дял в небесата.
Дванадесетте властелини се обърнаха към дванадесетте ангела: „Нека всеки от вас [52] […] и нека те […] поколение [ — един загубен ред — ] ангели”:
Първият е [S]eth, който е наречен Христос.
[Втори]ят е Harmathoth, който е […].
[Трети]ят е Galila.
Четвъртият e Yobel.
Петият [е] Adonaios.
Тези са петте, който управляваха в долния свят, и преди всичко над хаоса.
Тогава Saklas каза на своите ангели: „Нека създадем човеци по подобие и вид.”
Те придадоха форма на Адам и Ева, която в облака е наричана Зоя. Така, по тези имена, всички поколения викат мъжа, и всички те наричат жената с тези имена.
Сега, Sakla не [53] запо[вяда…] освен […] поко[ления]та… това […].
И [властелин]ът каза на Адам: „Ти ще живееш дълго, със своите деца.””
Юда каза на Исус: „[Колко] е продължителността на времето за живот на човеците?”
Исус каза: „Защо се чудиш над това, защото Адам, със своето поколение е изживял отреденото му в мястото където е получил своето царство, с дълголетие от своя властелин?”
Юда каза на Исус: „Умира ли човешката душа?”
Исус каза: „Тъкмо затова Бог заповяда на Михаил да даде души на хората като заем, за да могат да предложат служене, но на Габриел, Великият заповяда, да отреди дух на великото поколение, което е без властелин над себе си – който е дух и душа. Затова, [останали]те души [54] [ — един ред липсва — ].
“[…] светлина [ — близо два реда липсващи — ] около […] нека […] дух [който е] във вас обитава в тази [плът] между ангелските поколения. Но Бог направи знание да бъде [дадено] на Адам и тези с него, така че царете на хаоса и на долния свят, да не могат да го ползват над тях.”
Юда каза на Исус: „Та, какво ще направят тези поколения?”
Исус каза: „Истина ти казвам, за всички тях звездите довеждат материята до пълнота. Когато Saklas завърши отреденото му време, тяхната първа звезда ще се появи с поколенията, и те ще завършат каквото са казали че ще направят. После те ще развратничат в мое име и ще погубят своите деца [55] и те ще […] и [ — около шест и половина реда липсват — ] моето име, и той ще […] твоята звезда над [три]надесетия аеон.”
След това Исус [се изсмя].
[Юда каза:] “Господарю, [защо се смееш на нас]?”
[Исус]отговори[казвайки]: „Не се смея [на вас], но на заблудата на звездите, защото тези шест звезди се скитат с тези пет поборника, и те ще бъдат унищожени заедно с техните същества.”
Юда каза на Исус: „Виж, какво ще правят тези, които са кръстени в твое име?”
Исус каза: „Истина [ти] казвам, това кръщение [56] […] мое име [ — около девет реда липсват — ] на мене. Истина ти казвам, Юда, [тези които] принасят жертви на Saklas […] Бог [– липсват три реда –] всичко, което е зло.
Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще пожертваш човекът, в който съм облечен.
Твоят рог вече е издигнат,
Твоята ярост вече е разпалена,
Твоята звезда се показва ярко,
И твоето сърце е […]. [57]
Истина […] твоят последен […] става [ — около два и половина реда липсват — ], мъка [– около два реда липсват –] властелинът, докато той ще бъде унищожен. И тогава подобието на великото поколение на Адам ще бъде издигнато до небесата, и ангелите, онова поколение, което е от вечните светове съществува. Виж, беше ти казано всичко. Повдигни очите си и погледни облака и светлината в него и обкръжаващите го звезди. Звездата, която води, е твоята звезда.”
Юда повдигна очите си и видя светещия облак, и влезе в него. Тези, които стояха на земята чуха глас идващ от облака, казващ, [58] […] велико поколение […] …подобие […] [– около пет реда липсват –].
[…] Техните висши свещенници роптаеха, защото [той] отиде в гостната стая за своята молитва. Но някои книжовници бяха там, следейки зорко, за да го арестуват по време на молитвата, защото се страхуваха от хората, понеже беше уважаван от всички като пророк.
Те приближиха до Юда и му казаха: „Какво правиш тука? Ти си ученик на Исус.”
Юда им отговори както те пожелаха. И той получи някакви пари и им го предаде.
Превод от английски език: Николай Сисоев – Труден
