Преди 5 г. се запознах с едно много умно и талантливо момче на име Милен. Нашата първа среща се състоя в карате-залата на гр. Левски, където той беше треньор, а аз трябваше да снимам филм за него. Много искам и на вас да разкажа нещо за Мимо.
Милен Петров е на 29 г. и е от гр. Левски. Женен е и има дете на 5 г. Занимава се с Киокушин карате от 14 години, треньор е от 2000г.
Срещам се с Мимо в училищния салон на СОУ ”Крум Попов”, където трениращите деца са много и в различни възрастови групи. Аз съм със зимно палто, и студът пак пропива в мен, но децата наоколо са с кимона и вече сгорещени след загрявката. Тъй като и аз съм тренирала карате, знам, че не е важна обстановката, а самата тренировка. Ето какво сподели той в почивката между двете тренировки за начинаещи и напреднали:
• От кога се занимаваш с карате?
С Киокушин карате се занимавам от 08.03.1993 г. Първите си тренировки започнах при семпай Цанко Петров-3 кю. От 1998 г. съм под ръководството на семпай Стойко Бончев – 1 дан и семпай Тодор Магеранов -2 дан.
• Какво те привлече в този спорт?
В интерес на истината, никога не съм смятал, че ще тренирам карате, а да не говорим да бъда треньор. Имах желание да тренирам айкидо, но в нашия град не се предлагаше този вид спорт. От най-добрия си приятел научих, че има клуб по карате, където той тренира и реших да посетя тренировките им. Първото, което ме привлече, бе дисциплината и изпълненията на комбинациите с ръце и крака, защото тогава за първи път видях как може да се контролира един удар. Това страшно ме впечатли, защото разбрах, че за да го направиш, ти трябва голяма концентрация, тренинг и добра преценка на нещата. Конкретно в това бойно изкуство ме привличат морала, етиката, дисциплината, постоянството, което е не само в залата, но и извън нея, уменията, които придобиваш и факта, че ставаш по-различен от другите.
• Вярно ли е, че карате лекува и е нещо повече от спорт?
Според мен – да, вярно е. За мен карате не е спорт. Киокушин карате е начин на живот. Когато каратеката или трениращия прекрачат залата, забравят за проблемите извън нея – т.е. емоциите, проблемите, болката, работата остават на заден план. В залата се мисли само за карате и за предстоящата тренировка, защото и най-малкото отвличане на вниманието може да доведе до грешки или загуба на концентрация, която е много важна за нас. Когато си в залата, мислите са насочени към това как да подобриш духа, тялото, гъвкавостта, издръжливостта и уменията. В Киокушин тренировките и изпитите са доста тежки и трудни. Целта е да преминеш отвъд границите на човешкото мислене, отвъд границата на физическите ти възможности. В този спорт не съществува болка, омраза, не искам, не мога, не знам.
• Искало ли ти се е някога да се откажеш?
Не, досега не ми е минавала подобна мисъл през главата. Това за мен ще бъде голям кошмар. Аз без каратето не мога да живея. То е моята работа и съдба.
• Имаш ли участия в състезания?
Да, в четири турнира – два републикански и два областни. Състезанията са, за да могат състезателите да покажат какво са научили пред другите. Аз лично съм се нагледал на много нечестни турнири, но винаги отдавам уважение на тези, които играят спортменски и са достойни за медалите си. Повечето от нещата и тук са въпрос на култура.
• Налагало ли ти се е да използваш уменията си за самозащита?
Не, а и дано не се налага. За мен най-добре спечелената битка е неосъществената. Много биха ме нарекли страхливец. Така да е, но повечето влизат в бой, а след това си задават въпроса – какво стана? Последиците са неприятни и за единия, и за другия – болници, полиция, съдилища или по-лошо. Но ако ми се наложи да защитавам семейството си, ще го направя.
• Как виждаш бъдещето си?
Бъдещето е неясно. Ако всеки знае какво ще го очаква, ще е по- лесно. Да сме живи и здрави – това е най-важното. Ще продължавам да се занимавам с карате и треньорската си дейност. Ще се развивам и давам най-доброто от себе си на децата в клуба, които до момента са 30 на брой. Мечтата ми е достигна върха на Киокушин и от мен зависи тя да се осъществи, затова ще дам всичко от себе си. Но кога ще стане това – само времето може да покаже.
• В какво се състои магията на каратето?
Магията е в самите нас. Когато човек отвари сърцето си, сетивата и душата, вижда светът около себе си по- различен и по- хубав. Всеки намира магия в това, което го привлича и харесва.
• Как ти се отразява спортуването на душата и тялото?
Страхотно, великолепно, идеално, перфектно, величествено, изумително добре, ох, не се сещам за другите изрази. Винаги съм в много добра форма и редовно вземам участие в различни семинари за обучение.
• Защо е полезно каратето?
Каратето отваря пред трениращите красотата на света, ако мога така да се изразя. Възможността да направиш и невъзможното, приятели, умения, неподозирани до сега. Най-голямата радост за мен е, че благодарение на карате имам страхотно семейство, прекрасна жена и страхотен син. С моята жена се запознахме в залата, а сега е дясната ми ръка и е треньор като мен.
Мога смело да заявя, че 70% от трудностите на живота съм ги преодолял благодарение на карате.
• Кога карате може да бъде противопоказно?
Това за мен е въпрос с два отговора. Първо, може да е противопоказно, когато човек е отрицателно настроен към всички около него и изпитва омраза и негативизъм към всичко. И второ, може да е противопоказно, когато деца или възрастни с тежки вродени сърдечни заболявания например решат да го практикуват.
• Какво ти даде на теб този спорт и какво отне?
Вече споменах, че Киокушинкай карате ми даде семейство, приятели, цел в живота, смелост и здраве. Но това е малка част от това, което наистина съм получил, защото с думи не може да се изрази. Отне ми много малко, но аз не съжалявам. Може би времето, което е трябвало да прекарвам в заведенията с цигара в уста и чаша алкохол в ръка.
От август 2006 с разрешение на федерация „ШинКиокушин” и шихан Георги Попов, Милен създава свой собствен клуб в гр. Левски към федерация Българско карате ”ШинКиокушин”. През месец октомври 2006 г. състезателите от клуба на ССК”Киокушин” гр.Левски под ръководството на семпай Милен Петров се представят отлично на републиканския турнир за деца купа „България”, провеждащ се в гр. Русе и завоюват едно първо, две втори и едно трето място от участвали 103 каратеки на 14 клуба в страната.
Снежина Любенова
(ninkasneji)
