Новото лечителско изкуство

0

Ценка Стойчева“Ние сме като необработен диамант – трябва да минем през ръцете на шлифовчика, за да заблестим с цялата си красота.”
Ценка Стойчева- Цветелина е родена в Силистра, но от 1968 година живее в Казанлък. Зодия “Скорпион”. Обича кристалите и колекционира камъчета от различни кътчета на България и света. Всеки един удобен момент пътува сред природата. Обича да посещава църкви и манастири. Любимото й място е Рилският манастир и Рупите. Има двама сина – единият е в САЩ, другият в България. Притежава лечителска дарба, но не е активно практикуващ лечител. Авторка е на книгата „Сребърната нишка”, както и на много публикации във вестник „Седмица” – Казанлък и в Интернет (http://anahata.blog.bg).
Повод за срещата ни стана наскоро излязлата от печат нейна втора книга – “Новото лечителско изкуство”, представена и пред казанлъшката публика. Книгата й може да се намери вече и в Испания – на щанд за български книги, благодарение на нейн приятел, живеещ в Мадрид.

Новото лечителско изкуствоЗа книгата:
Написана е на достъпен език, за да бъде разбрана и от читатели, които не се интересуват от езотерика и от духовни учения, но които като интелект и духовно ниво на развитие са на прага на самоосъзнаването си. Книгата е за хора, които вярват, че не сме само физически тела. Че ние сме проявен космически разум в това измерение.Такива хора са готови за тази книга.
“Написах книгата, за да кажа това, което знам. Всичко, което съм изложила в книгата си, е преживяно от мен. Това е разказ за преживени неща. Всяко описано нея събитие отговаря на моята истина”.

За кого написа тази книга? Явно не за всеки човек?
– Напротив. Тази книга е за всеки човек. Написах я, защото си дадох сметка, че повечето хора нямат необходимата грамотност и необходимото познание за причината за заболяванията, която излиза извън представите ни, че ни сме само физически тела и психика. Повечето хора виждат, че медицината не може да помогне за всеки случай. Психологията също често е безпомощна. Значи има нещо скрито, което стои в основата на заболяването, и което убягва от вниманието ни. С тази книга искам да помогна на читателите да разширят познанията си за това какво представляваме ние. Защото когато човек е способен да погледнне на себе си като на духовно същество, способен е да приеме, че той е Дух, Разум космически, той ще подходи и по друг начин към заболяването си. Написах тази книга и с надеждата, че лечители, които работят със сходни на моите методи, ще се ползват по някакъв начин от натрупния от мен опит. Човек изпитва потребност да споделя с другите знанията и опита си. Науката се дължи на тази наша приемственост от опитности. Надявам се книгата да помогне на хората да намерят път към себе си и да съумеят да погледнат на себе си по нов начин.

В книгата си основно представяш един нов, интересен метод. За какво точно служи той?
– Това е метод както за диагностициране, така и за лечение. Той не включва само широко разпространените похвати, с които работят енергийните лечители. За мен намесата на един енергиен лечител тогава, когато се касе за психологичен проблем, може да донесе временно облекчение, но няма да се постигне изцеление, няма да се стигне до самата причина. Разработеният метод се основава на цялостен подход към заболяванията, изложен в книгата “Езотерично лечение” на духовния учител Джуал Кхул- Тибетецът, който е диктувал тези книги по телепатичен път Алис Бейли.

Универсален ли е този твой лечителски метод, който описваш в книгата си?
– Не смятам, че има универсални методи, нито пък универсални лечители. Убедена съм обаче, че принципите, заложени в него, ще поставят основите на една нова медицина, която ще разглежда човека като проявление на дух, душа и космически разум. Тогава лекари, психолози и лечители ще работят съвместно и синхронизирано, обединени от общата цел – изцелението както на тялото, така и на психиката и душата на пациентите им. Този метод е съвкупност от диагностика на всички тела: физическото, етерното, емоционалното тяло, подсъзнанието и евентуално на тялото на душата за наличие на евентуални стари травми – емоционални, душевни. В зависимост от това какъв е проблемът на пациента, преглежадайки всички тези нива, се вижда кое от тях и с какви методи трябва да се лекува.

А има ли хора, които не бива да се лекуват по този начин?
– Има хора, които не подлежат на този метод за лечение. Това са хора, които се страхуват да се изправят пред себе си. Това не е нежелание, то е страх. Защото човек е свикнал да приема себе си и света по определен начин. А един такъв подход ще го накара да промени погледа си върху нещата. Не всички са готови на такава промяна. Една такава промяна изисква и промяна вътре в нас. Което е много трудно. Хората се плашат да погледнат в себе си, защото първото нещо, което им идва наум е, че ще видят един грешник, грозник, такъв и онакъв. Хората се страхуват, защото имат отрицателно мнение за себе си. А всъщност ние вътре в себе си всички сме светлина. Във всеки един от нас живее по един малък Бог. Но той е някъде в сърцевината ни. Ние сме като необработен диамант – трябва да минем през ръцете на шлифовчика, за да заблестим с цялата си красота. Човек се страхува да се изправи срещу себе си, защото има отрицателна представа за себе си, защото носи подсъзнателно спомена за направени грешки. Дори да вярва в прераждането, споменът, че е правил такива грешки, го плаши и той си казва: аз знам, че подлежа на наказание. Никой не ни наказва. Това, което ние сами си правим, никой не ни го прави. Ние сами сме си и наказанието, и наградата. В момента, в който разберем, че всяка една грешка е опит, избор, ще живеем щастливо. Няма грешки – всичко е въпрос на избор. Избрал си този път, по него ти се е случило нещо. После си казваш: Ако бях избрал другия? Ама не можеш едновременно да вървиш по два пътя и да разбереш кой е бил правилният. Ти избираш единия, създаваш ситуации и виждаш как се чувстваш. Разбираш това добро или зло е било. Оценката ти идва от това – ти как се чувстваш от направеното.

Всяко едно заболяване ли на физическо ниво идва от болната душа?
– Не всички. Има заболявания, които засягат основно физическото тяло и в частност т.нар. етерно тяло, което в същината си представлява енергийният прототип на физическото тяло. От този етерен модел е изградено физическото тяло. Заболявания от такъв род успешно се лекуват с методите на традиционната медицина. Дори с билколечение, с масажи. От такъв тип заболявания боледуват основно децата – разни вирусни и инфекциозни заболявния. Има заболявания на органи и системи, които се управляват от енергийните центрове /чакрите/, намиращи се под диафрагмата – например половата система, костно-ставната система. От такива заболявания страдат и хора, които все още не са самоосъзнати като духовни същества. Заболявания, чиято причина се крие в по-фините ни тела, се проявяват при човека, тогава когато той е напреднал духовно. Звучи много парадоксално, но човек трябва да е пораснал в духовно отношение, за да може едно такова заболяване, проблем който е бил в латентен вид, да излезе на повърхността, давайки възможност на човек да го отработи. Да научи какво му носи този проблем като плюс, като актив. Всяко едно заболяване носи и актив. То ни помага да научим нещо повече за себе си, да осъзнаем къде грешим, какви космически и вселенски закони нарушаваме. Идеята е ние да ги изучим тези закони и да живеем в синхрон с тях. Продължителността на физическия живот на земята се определя от други фактори. От това за какво е дошла тази душа, този човек тук. Какво има да научи, на кого има да помогне, с кого има да урежда стари взаимоотношения. Когато тази цел бъде приключена, когато мисията му е изпълнена, този човек може да си отиде и на 20 години. Иначе удължаването на престоя му тук е загуба на време и тъпчене на едно място.

А вярно ли е, че при диабет е нужно да се търси освен медицинска, но и лечителска помощ? Нужна ли е и терапия за душата?
– Препоръчително е, понеже при диабет боледува панкреасът. Всяка една жлеза с вътрешна секреция е крайно физическо проявление на една от седемте чакри в етерното тяло. Панкреасът е проявление на трета чакра, която е ключов център, тъй като фокусира в себе си енергиите на личността и ги предава нагоре във висшите енергийни центрове на душата и на духа. Трета чакра е енергийният център на емоционалното ни тяло. Много от хората не могат и не желаят все още да контролират емоциите си, в резултат на което се влошава работата на този енергиен център. Хората са или прекалено емоционални, или прекалено сдържани. Като се наруши работата на съответния енергиен център, се нарушава работата на съответната жлеза. В този смисъл диабетът е проблем основно на трета чакра и проблем на емоциите на хората. Възможно е той да е вследствие на неосъзната емоционална травма от човека, за която той дори няма спомен, тъй като е на подсъзнателно ниво. При всеки човек, болен от диабет, причините са много различни. Затова, дори и да не потърсят помощ при лечител, болните от диабет е препръчително да се обърнат към психотерапевт. Моята гледна точка е, че когато спрямо това заболяване се подходи с методите на съвременната психология, много от болните биха намерили изцеление.

Чумата на новия век – СПИН-а какво е? Болест на душата ли е или просто зловещ биоексперимент?
– Не се смятам за достатъчно компетентна в тази област. Има най-различни версии за произхода на това заболяване, в това число, че е наистина целенасочено създаден вирус. Но има и нещо интересно: публикувани са данни за деца родени със СПИН, от майки болни от тази болест, при които в рамките на няколко години внезапно се изменя структурата им на ДНК и СПИН-ът изчезва. Благодарение на това развитие и тази промяна на ДНК, тези деца не могат да се разболеят от нищо повече. Което пък означава, че се създава нова раса, ново поколение. При нашето развитие като духовни същества, резултатът от развитието на фините ни тела се проявява и на физическо ниво като промяна на ДНК.

В книгата си по твърде интересен начин обясняваш смъртта, което си е вид терапия за загубили близки хора същества. Внушаваш, че трябва да гледаме на Смъртта като един нов път и начало. Въпреки това, страхът от смърта е факт. Защо се страхуваме от нея?
– Ами защото повечето от нас смятат, че смъртта слага край на съществуванието ни. Че това е всичко – живеем един живот и приключваме. Къде отиваме? В небитието? Но нали всичко друго се възражда за нов живот, виждаме го навсякъде в природата около нас. Та дърветата умират всяка есен и всяка пролет се разлистват отново. Нима е възможно за човека да няма ново начало? Та ние сме толкова високо еволюирали същества, като погледнем света около нас, не е логично ние да нямаме продължение.

Това звучи еретично, особено що се касае до отношението на църквата, не мислиш ли?
– Защо? На премиерата на книгата ми присъстваше и свещеник. Доста свещеници вече са разкрепостени, не са толкова догматично настроени. А и християнството е приемало докрината за прераждането до Никейския събор. Тогава са решили, че такова нещо няма. Едни човек, който знае, че си тръгва от този свят, но пак ще се върне, той просто е по-отговорен за земните си дела. Съзнанието му е по-свободно.

В последната част на книгата си пишеш за енергийните паразити и за възможностите за духовна трансплантация? Би ли ни разказала нещо повече за това.
– Духовната трансплантация е подмяна на един увреден енергиен орган с нов. Това е нещо ново за широката аудитория. Физическото тяло се изгражда въз основа на енергиен проект. Прототипът, по който се изгражда физическото тяло, е от фина материя и се нарича етерно тяло. Когато има увреден орган на физическото тяло, който не подлежи повече на лечение, е възможно да бъде заменен неговият прототип в етерното тяло с нов. Възможно е да бъде направена транплантация на енергийния орган. Защото същества, които са много по-високо развити и напреднали от нас, работят с такива енергии и могат чрез силата на мисълта си да създават всичко, включително и органи за телата ни. Те са го правили от много древни времена и предполагам, че на такива намеси се дължат и чудодейните изцеления. Ще дойде време, когато и всички ние ще развием силата на мисълта си, за да можем да градим, да създаваме, да изцеляваме.
Лично аз съм прилагала такава трансплантация два или три пъти. Моите сътрудници от фините нива, с които работя, просто ми подават такъв орган и ми казват: „Трябва да го поставиш там на мястото на увредения”. Възможно е все още да сме малцина, които сваляме това сега като идея на земята и го изразяваме чрез дейността и книгите си. Но идват времена, когато все повече лечители съзнателно ще извършват такива трансплантации. Те имат зад гърба си натрупан в минали животи лечителски опит.
Колкото до енергийните вампири, важно е да се знае, че не всички от тях го правят съзнателно. Енергийни вампири можем да наречем хората, които изчерпват системно енергията на останалите, защото не са в състояние да я получават от вселената – поради едни или други причини. Възможно е някой да изчерпва енергия от събеседника си, просто защото в момента е изморен, потиснат, притеснен поради някакви причини. При обмена на жизнената енергия важи законът за скачените съдове – тя винаги тече от по-високото към по-ниското ниво до момента на изравняването.
А когато съзнателно се изчерпва енергията на някого, тогава вече говорим за психична атака.

По-духовни хора ли ходят вече по улиците? Накъде вървим?
– Впечатлението ми е, че все повече хора се самоосъзнават като духовни същества. На пръв поглед, като погледнем какво се случва в страната ни и по света изглежда, че всичко върви катастрофално. Но то не е така. Защото в крайна сметка живеем в една епоха, наречена от индийците Кали юга, която е нещо като Сатурновия период, който всеки един от нас преживява преди рождения си ден. Това е периодът, който е необходим, за да се разруши и разчисти всичко, от което вече сме извлекли есенцията, да разчистим това, от което вече нямаме нужда и да освободим място за нещо ново. Кали юга или железният, тъмният век, е необходим, за да може всичко, което човечеството е натрупало и като карма, като опит и грешки, да излезе на повърхността, за да се трансформира, да се извлече опитът и да бъде заложен в новия век. На пръв поглед се виждат само разрушенията, но те са необходими за новото начало.

Ти как се чувстваш – след две книги и стотици хора, на които си помогнала?
-Добре се чувствам, защото успях да кажа в един много разбираем и достъпен вид това, което знам и мога до този момент.

Какво научи от хората, които ти се довериха?
– На първо място научих много неща за самата себе си – какво знам, на какво съм способна. Методът, който с годините си разработих, и който споделям в новата си книга, прилагах първо спрямо себе си. И едва след като лично се убедих в неговата ефикасност, постепенно започнаха да се появяват хора, които търсят помощта ми.
Посредством съвместната ни работа узнах колко е добре за нас да имаме доверие един към друг. Да сме способни да разкрепостим съзнанието си и да отворим за другите дверите на вътрешния си свят. Хората си мислят, че като се отворят към другия човек, стават уязвими. Тези, които дойдоха при мен и промениха живота си, го направиха именно защото ми се довериха. Те ме допуснаха до себе си, до вътрешния си свят, отвориха душата си за мен и това им позволи да погледнат на себе си по друг начин. Аз просто им дадох възможност да видят себе си. Нищо не ми дължат тези хора за новите си очи. Те сами го направиха. Аз обаче им дължа своята голяма благодарност.

Въпросите зададе: Деляна Бобева– в-к Седмица, Казанлък

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари