Джиду Кришнамурти: Добродетелта започва с разбирането на това което сме.
Мнозина смятат Джиду Кришнамурти за един от най-проникновените и мъдри познавачи на човека. Всеки който се запознае с неговото учение се сблъсква с трудността да го квалифицира, защото както в книгите си, така и в живота си, той излиза от установените рамки. Заявява, че не принадлежи към народност, към религия и не е обвързан с традициите. Не изисква вяра, последователи, не създава култ, не насажда възгледи. Отхвърлянето на всякакъв духовен и психологически авторитет като пречка пред необходимостта от себепознание е в основата на беседите му. Етичната проблематика и необходимостта духовно усъвършенстване на човека е най-важната тема в беседите и лекциите изнасяни от Кришнамурти.
Според Кришнамурти причинителя на злото и недоразуменията е индивида, а не света такъв какъвто го познаваме. Света представлява отношенията ни един с друг. Той е проекция на нас самите и за да го разберем, трябва да разберем първо себе си. За да преобразим света трябва да започнем от себе си. Това е единственото решение на нашите проблеми, а не повече дисциплини, вярвания, идеологии или учители. Промяната обаче не трябва да е повърхностна, а радикална, едва тогава сме в състояние да започнем да променяме света около себе си. Истинската революция не е революция според предписанията на левицата или десницата, а е революция на ценностите, които заместват ценностите на сетивата с ценности, които не са повлияни от заобикалящата ни действителност. Самопознанието е началото на мъдростта и поради това е начало на обновлението. Докато стремежа да разберем, да се задълбочим е слаб или въобще не съществува твърдението, че искаме да открием истината е абсолютно безсмислено За да опознаеш себе си, е необходим извънредно буден ум, защото съществуващото е в непрекъснато състояние на трансформация и промяна, а за да може човек бързо да го следва, неговото съзнание не трябва да е привързано към никоя догма или вяра, към дадени шаблони на действие. Вярванията и идеалите “оцветяват” нещата и ние не можем да ги видим такива каквито са. Изисква се необикновено разбиране, за да осъзнаем че сме алчни, завистливи и невъздържани, изисква се честност и ясна мисъл. Ако бягаме от това разбиране то ни лишава от възможността непосредствено да въздействаме на това което сме. Разбирането на това което сме, без изопачаване е началото на добродетелта. Добродетелта е много важна защото тя ни прави свободни. Само добродетелта ни дава възможност да живеем – не култивираната добродетел, която ви носи уважение, а тази която ви носи разбиране и свобода. Има голяма разлика между култивираната добродетел и истинската добродетел. При първата бягаме от отговорността да се изправим лице срещу лице с това което е, култивирайки някакъв идеал. По този начин отлагаме и прикриваме това което е, зад онова което бихме желали да бъде. Истинската добродетел не означава да се превърнеш в нещо което не си, а да разбереш това което си, а оттук идва и освобождаването от това което си. Ето защо недобродетелния човек не може никога да бъде свободен и затова никога не може да разбере действителността.
Ако поведението ни се насочва от обкръжението в което живеем, и се контролира и оформя от него, значи то е механично и силно обусловено. Ако действието ни се базира на страх или награда морално ли е то? Страхът си намира различни убежища. Най-обикновеното сред тях е отъждествяването с обществото, с някаква идея, някакви ценности. Отъждествяването е процес на самозабрава. Докато имам съзнание за себе си, знам, че има болка, борби и постоянен страх. Но ако мога да се отъждествя с нещо по голямо – с истината, с доброто, с красивото човек избягва, поне временно от своето Аз. Дори морала е бягство от себе си. Колкото повече се стремите да бъдете морален, толкова повече засилвате своето Его. Колкото повече се отъждествявате със заместителя, с толкова по голяма сила се вкопчвате в него, защото непосредствено зад него се намира страха. Моралния човек е добър човек, но той никога няма да открие истината, защото моралът е прикритие за неговото Его. Докато страха е в основата на нашият морал ние не можем да знаем какво значи истинска добродетел. Бизнесмени, политици и почти всички хора преследват под покривалото на порядъчността своите собствени желания и това създава фалшив обществен морал в света. Човек трябва да види, че подчиняването на някакъв шаблон не е правилното поведение. Истинската добродетел не се състой в безпрекословното подчинение на някакви правила и препоръки. Доброто може да разцъфти единствено чрез свободата.
Доброто се проявява, чрез взаимоотношенията. Първото нещо което човек трябва да направи е да стане осъзнат за своите отношения спрямо всичко и всеки и да види как в тези отношения Егото се ражда и действа. Да осъзнаеш това значи да разбереш. Всичко което трябва да направиш е да си осъзнат от началото да края, да не губиш вниманието си по средата. Това ново качество на осъзнаване е вниманието и в това внимание не съществуват границите създадени от Егото. Това внимание е най висша форма на добродетел, следователно то е любов. Краят на Егото е добротата, любовта и интелигентността.
Решението на проблемите – заявява Кришнамурти –идва когато ние можем да ги видим по прост и прям начин. Това е възможно в състояние на съзнанието когато то е много спокойно и тихо, когато никакви мисли не го разсейват. Това е празно и отворено съзнание. Това състояние не е продукт на упражнения, медитация или контрол. То се появява когато, се разбере целия процес на мисленето. Ако можем да разберем себе си във всеки даден момент, изключвайки процеса на натрупване на памет, тогава ще усетим спокойствие, което не е резултат на действието на ума – спокойствие което не можем да си въобразим. При това състояние, в мълчаливо и спокойно съзнание, има любов. А само любовта може да реши човешките проблеми.
Понеже не обичаме и не сме щастливи ние инвестираме в различни неща, смятайки, че те ще ни донесат щастие, а Бог е едно от тези неща. Всеки човек създава свой собствен образ за това какво е Бог и го изпълва със съдържание. В него влага своя страх, своята надежда, отчаянието си, различни принципи които нарича морални. Но това е една наша илюзия, а не самият Бог. Ако има обич ще разберем неизвестното, ще узнаем какво е Бог и няма да има нужда някой друг да ни го казва. По важното според Кришнамурти е непрекъснатия стремеж на търсенето на истината, или Бога като олицетворение на тази истина. Търсенето на истината е истинската религия, а за нейното намиране е необходима голяма любов и дълбоко осъзнаване на взаимоотношенията на човека със всички заобикалящи го неща. Поради любовта си истински религиозния човек е извън обществото, затова неговото въздействие е коренно различно от въздействието на човека който е в обществото и се опитва да го реформира.
Да бъдеш свободен – заявява Кришнамурти – не означава да вършиш каквото ти харесва, или да се освободиш от външните обстоятелства които те обвързват, а да разбереш целия проблем на зависимостта. Трябва да се освободим от вътрешната психологическа зависимост, от която извличаме така нареченото щастие. Ако зависим емоционално от съпругата си, някакъв гуру, или да речем някаква идея това е началото на робството, защото колкото повече се привързваме към нещо, толкова по голяма е нашата зависимост. Но свободата според Кришнамурти не бягане от зависимостта, защото когато има бягство има съпротива. В противоположностите няма свобода. Свободата не е свобода от нещо, тя е състояние на съзнанието при което няма изобщо никаква форма на съпротива. Тя е състоянието отвъд зависимостта и конфликта защото те остават извън нас, а не са част от нас.
Свободата и любовта вървят заедно. Без любов свободата е само идея която няма никаква стойност, защото за да сте свободни трябва да обичате. В истинската любов няма зависимост, няма страх, няма притежание, няма сантименталност. Ако аз ви обичам защото вие ме обичате това е просто търговия, това не е любов. Ще познаем любовта само когато не притежавате, не сте завистливи или алчни. Любовта не е в мисълта, защото тя произтича от Егото което разделя нещата на противоположности. Любовта е отвъд мисълта и докато съществува Его и което казва “аз съм това” или “аз не съм онова” не може да има любов. Любовта не е към един или към много, тя съществува независимо дали има или няма обект към който да е насочена.
Повечето от нас мислят – казва Кришнамурти – че удоволствието е щастие, и най-голямото удоволствие смятат за най-голямото щастие. Смятаме, че ако ни е приятно ще бъдем щастливи, но щастието идва непоканено и в момента в който осъзнаем че сме щастливи ние го губим, то вече е минало. Самоосъзнаването на щастието и търсенето му означава край на щастието. Ако нещата които пречат на щастието, си отидат, ако безпокойствието, разочарованието, стремежа към сигурност изчезнат, то се появява без да е необходимо да го търсите. Щастие има когато Егото и неговите желания са отстранени. Тогава се появява ясното виждане на нещата такива каквито са. Когато липсва фрагментацията която създава ума, разделяйки нещата, те могат да бъдат видени в тяхната цялост. Така се появява разбирането, че ние сами създаваме своето нещастие чрез това което желаем или отхвърляме.
В нашето съвремие ние търсим истината чрез думите и думата, а не истината става “истина”. Думата обаче не е същността. Живеейки от думите ние отхвърляме истината. Ние никога няма да повторим дадено преживяване, ако то е било непосредствено преживяване. Можете да го предадете на някого, но не можем да вложим цялото изживяване в думите. Ето защо е необходимо да изживяваме нещата непосредствено, едва тогава можем да се докоснем до истината. Истината се достига чрез самопознание, тя съществува в състояние на непрекъснато преживяване, затова е винаги изпълнена с ново съдържание, а не застинала и мъртва.
Търсим някакъв по-висш смисъл на живота тъй като всекидневния ни живот е толкова празен, скучен, безсмислен и непоносимо глупав. Няма съмнение, че човек, който живее богат живот, вижда нещата такива, каквито са, е доволен от това което има и не е объркан. За него самото живеене е смисъл на живота. Действителното може да бъде разбрано само в живота, а не като бягаме от него. Затова нашата цел е да направим живота си богат не с пари, а вътрешно богат. Когато търсим смисъла на живота ние всъщност бягаме от живота и от разбирането какво е той. Ние търсим някакъв смисъл извън себе си, а за да намерим смисъла на живота трябва да минем през врата, която води към нас самите. Само онези които не обичат задават въпроси за смисъла на живота. За Кришнамурти обичащия изпълва живота си със смисъл, а любовта може да бъде намерена само в действията, които са взаимоотношения.
