Химнът на Св. Апостол Тома

0

В страната на индийците

1.

Когато бях малко дете, и живеех

в царството на моя Отец,

радвайки се на богатството

и славата на предците ми,

Родителите ми ме изпратиха на изток –

на пътешествие със заръка.

Натовариха ме изобилно

с богатства от нашите съкровища.

Голям беше товарът, но толкова лек,

че можех съвсем сам да го нося.

2.

Злато от земите на Бет-Елайя,

сребро от Газак Великия,

халцедони от Индия,

ахати от Бет-Кашан.

Запасиха ме с адаманти, твърди,

срязващи и желязо,

но свалиха от мен сияйната роба,

която ми бяха дарили с любов,

и пурпурната ми мантия също,

изтъкана да подхожда на ранга ми.


3.

И тогава Те ми заръчаха;

в сърцето ми го изписаха, да не забравя:

„Ако успееш да слезеш долу в Египет,

и така се сдобиеш с Перлата единствена –

Перлата, която лежи в океана,

пазена от Змей огнедишащ,

тогава ще сложиш отново робата

и Мантията, която е твоя по ранг,

и с Брат ти – нашият Втори,

ще бъдеш Наследник в Царството.


4.

Напуснах Изтока [и] слязох надолу

с двама спътника [заедно с мен];

тъй като пътят беше тежък и труден,

а аз бях твърде млад, да го следвам.

Преминах границите на Маишан,

центъра на източните търговци,

и стигнах земята на Бабел,

и преминах стените на Сарбаг.

Слязох надолу в Египет,

и спътниците ми ме оставиха.


5.

Тръгнах направо към Змея;

до леговището му спрях,

[чакайки] да се унесе в сън,

за да взема моята Перла

И докато бях там, съвсем сам,

изоставен сякаш и от семейството си,

видях един от хората ми, роден свободен,

също като мен от земите на Зората.

Млад мъж, светъл и добре сложен,

син на Грандис; той се присъедини към мен.


6.

Избрах го за свой придружител,

за другар, да споделям с него товара си.

Той ме предупреди за египтяните,

да не се смесвам с нечистите.

И се облякох в техните одеяния,

за да не ме усетят, че съм дошъл

отдалеч, за да взема Перлата,

и да не надигнат Змея срещу ми.


7.

Но по една или друга причина,

те научиха, че не съм от земите им.

С хитрини и уловки се сближиха с мен,

и ми дадоха да ям от храните им.

Аз забравих, че съм син на Краля,

и станах слуга на техния крал;

и забравих всичко за Перлата,

за която Родителите ми ме бяха изпратили;

и от гнетящия товар на храните им

потънах в дълбок, непробуден сън.


8.

Но всичко, което ме сполетяваше,

стигаше до родителите ми и ги безпокоеше.

И тогава се възвести в Кралството ни,

всички да се съберат в него –

кралете и принцовете на Парсия,

и благородниците от Изтока.

И те се събраха и решиха,

че не бива да ме оставят в Египет,

и написаха писмо до мен заедно,

и всеки се подписа на него:


9.

„От Нас – Крал на Кралете, твой Отец,

и твоя Майка, Кралица на Зората,

и от Втория – твоят Брат –

за теб, Сине, долу в Египет – Нашият Поздрав!

Стани, събуди се от твоя сън,

вслушай се в думите на Писмото Ни!

Спомни си, че си син на Отеца,

и виж на кого си слуга сега.

Спомни си за Перлата, за която

беше изпратен долу в Египет.


10.

Спомни си Сияйната Роба,

спомни си Великолепната Мантия,

които ще сложиш и носиш отново

когато името ти се впише в Книгата на Героите,

и с другия наш приемник, твоят Брат,

ще станеш Наследник в Кралството ни.”

Писмото ми бе подпечатано

с дясната ръка на Краля,

за да го пази от децата на Бабел, грешните,

тираничните Демони на Сарбаг.


11.

Писмото долетя в образа на Орел,

крал на всички птичи племена;

долетя и се спусна край мене

и се превърна в слово.

И гласът и звукът на крилата му

ме разбудиха от дълбокия сън.

Взех писмото и го целунах;

разчупих печата [и] го прочетох.

Точно както и във Сърцето ми,

бяха изписани думите на Писмото.


12.

И си спомних, че бях син на Краля,

и закопнях същността си да върна.

Спомних си отново за Перлата,

заради която бях пратен долу в Египет.

И започнах да омагьосвам онзи

ужасен огнедишащ Змей.

Подмамих го да се унесе и заспи,

напявайки му името на Отеца,

Името на нашия Втори [моят Брат],

и [Името] на Майка ми, Източната Кралица.


13.

И [след това] грабнах Перлата

И потеглих към Дома на Отеца ми.

Свалих нечистите им одежди

И ги оставих в земите им;

и тръгнах обратно по същия път,

към светлината на Дома, към Зората.

По пътя открих наново

Писмото, което ме беше събудило –

тогава с гласа си, а сега светлината му

ми сочеше накъде да вървя –


14.

свилено, с алени букви [?]

блестящо точно пред мене [?]

окуражаваше ме с надежда

с любовта си водеше ме напред.

Продължих напред през Сарбаг;

отляво покрай Бабел преминах;

и стигнах Мейшан Великия,

където се срещат търговците,

точно до морския бряг.


15.

Славната Роба, която бях свалил,

и мантията, с която беше покрита,

от височините на Иркания

Родителите ми отново я спуснаха,

чрез ръцете на техния Ковчежник,

на когото я бяха поверили.

И защото бях забравил блясъка й –

тъй като я бях оставил в детството си в Дома на Отеца –

веднага, щом я видях,

видях себе си в нея като в огледало.


16.

Видях я цялата в себе си,

и видях себе си целия в нея –

и бяхме двама различни,

и все пак едно и също.

И видях, че Пазителите на съкровището,

които ми я бяха донесли,

бяха двама и все пак един,

защото носеха единия Знак на Краля –

Който чрез тях ми възвърна Славата,

обещана по кралски сан.


17.

Славната роба, обсипана с камъни,

искрящи във всякакви цветове:

със злато и също с берили,

халцедонии, ирисови опали,

сардоникс в различни разцветки.

И още повече, те бяха допълнени

с диамантени закопчалки

и всички шевове – подновени;

и още повече, образът на Краля,

Крал на Кралете, беше върху нея;

извезан целият със сапфир

и разноцветни копринени нишки.


18.

И видях навсякъде върху нея

красотата на познанието изобилно,

и видях по-нататък, че сякаш

се приготвяше да заговори.

И чух звука на Музиката,

като нежно спускащ се шепот.

„Аз съм живот в делата си,

заради които бях въздигнат пред Отца”;

и тогава почувствах в себе си

как с делата въздигна се моят ранг.


19.

И сега по Кралско благодеяние

тя се изливаше и над мене,

и в дланите на Дарителите си бързаше

към мен, за да я поема.

И бях тласнат от любовта си –

да тичам да я посрещна и да я взема.

И протегнах ръце към нея,

с красотата й се наметнах

и блестящата великолепна Мантия

обвих цялата около себе си.


20.

И облечен така, се възнесох

към Портата на Приветствията и Уважението;

склоних глава и отдадох почит

на Славата на Този, който ме беше пратил,

Чиито заръки бях изпълнил,

и който също беше сторил обещаното.

И Там на Портата при Синовете му

се завърнах при неговите Принцове;

и Той ме посрещна с радост,

и бях с Него в Кралството му;


21.

където всичките Му Служители

пееха благозвучни химни.

***

И ме повика, за да побързам с Него

към Палата на Краля на Кралете,

носейки с мен Перлата

за да я принеса в дар на Краля.

Така свършва химнът на Апостол Тома

продиктуван, докато той беше в затвора.


Превод от английски – svetulka

Преводът е по G.R.S. Mead ,William Wright, Apocryphal Acts of the Apostles (London, 1871), pp. 238-245, A. E. J. Klijn, The Acts of Thomas (Leiden, 1962)

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари