Дървото-чудо
То изглежда неподвластно на времето. Странното растение, окръжено с ореола на тайнството, расте в центъра на Сочи. Наричат го дървото на дружбата. Кръстници са били трима виетнамски лекари. Историята му е впечатляваща. Всяка негова клонка крие тайна, заложена от природата и от много светли умове от цял свят. Живее вече над 70 години, а възрастта на неговите побратими рядко надхвърля 50.“Тази страница от богата история на Сочи води началото се от 1894 г.“ – разказва уредничката на градината-музей Галина Ивановна. Тогава с Указ на наместника на руския цар – великия княз Михаил, е създадена Сочинската опитна овощарска станция – днес Институт по цветята и субтропическите култури. През 1933 г. в нея идва на работа младият агроном Федор Зорин. На следващата година той прави уникален експеримент – засажда младо дръвче от див лимон, стремейки се да получи студоустойчиви сортове цитрусови плодове. В короната на крехката лимонова фиданка присажда последователно японски мандарини, испански портокали, китайски кинкани, италиански лимони, грейпрфрути и други видове. „Така постепенно на малкото опитно дръвче се „разполага“ световна колекция“ – 45 сорта и вида цитрусови плодове -обяснява Галина Ивановна.
Днес – 73 години по-късно на това дърво-чудо растат и дават плодове 635 присадки, направени от представители на 167 държави – учени, писатели, художници, политици, крале и президенти. През 1965 г. в градината на дружбата се ражда още една традиция. В института получават в малко пакетче земя от Ясна поляна – от гроба на Лев Толстой. Днес корените на дървото се хранят от земя донесена от всички континенти – от различни паметни места като например дома на датския майстор на приказките Андерсен, на американския президент Линкълн, на Глинка, Гьоте и Моцарт…
За да се придаде сила на оригиналното дръвче и за да му се осигури долънително хранене, до него са засадени млади цитрусови фиданки. И всяка от тях е заела мястото си по повод важно събитие. Градината на дружбата и нейното главно дърво са заобиколени от уникална колекция от субтропически дървета и храсти, дендрологически рядкости – над 200 вида растения – фейхоа, мирта, лотос, бамбук, японска сакура, банани, саговник, гингко, актинидия, маслини и много други.
През 1981 г. е открит музей на Дървото-чудо. В сградата, построена по един уникален проект са подредени експонати от цял свят. Посетителят може за кратко време да направи „околсветско“ пътешествие. Историята, културата, традициите и обичаите на десетки държави са събрани в изумителна палитра, втъкала и българска шевица, която Галина Ивановна използва като повод за да разкаже за гостували й българи.
В книгата за посетители гости от американския щат Северна Каролина са написали: „Коренът, който храни дървото, родило различни плодове, е може би най-необходимия символ на нашето време – народите, населяващи планетата, биха могли да намерят свой общ образец на хуманизма. Тогава всички ние, подобно на корените на това дърво, ще носим в живота си плодовете на взаимното разбирателство и добрата воля“.
Източник: http://www.duma.bg/2007/0407/230407/sviat/sv-4.html
