Забраненият град – Фамагуста

0

Фамагуста е град за който думата свобода е непостижима, не само като понятие. Още в древността за града са се водили ожесточени битки. Обречен на забвение ли е Амохостос и ще възкръсне ли някога от мъртвите?

Ние не сме чували за Фамагуста, тя е почти непозната за нас, но големият Български поет Никола Вапцаров я споменава в един свой стих.

Писмо

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Из „Писмо“ на Никола Вапцаров

Град – Призрак

Фамагуста преди Турската инвазия през август, 1974

Фамагуста преди Турската инвазия през август, 1974 г.

Фамагуста* е разположена на изток от Кипър в стратегически важно геополитическо пространство, на кръстопътя на три континента, Европа, Африка и Азия, това пространство има 36 вековна история и култура: за хиляда години е била столица на Кипър по време на просперитет и е била в състояние да обедини дванадесетте царства на древен Кипър.

Фамагуста, която е в непрекъсната серия от други войни от 17-ти век след Хр. до 1974 г. играе най-важната роля в цялата история на Кипър.
Според археология и история в областта на Фамагуста през 17-ти век сл. Хр., древната Енгоми (Eγκωμη) е основана от една група земеделски производители в близост до древния град, Аласия (Αλασία). Енгоми (Eγκωμη) обаче претърпява голямо развитие и оцелява пет века, тя ни връща към първите гърци Микейци и Ахеи.

Нобеловия лауреат поет, голям приятел на Кипър, Йоргос Сеферис посети Кипър три пъти, и написа много стихотворения за Кипър, и написа една прекрасна поема за древната Енгоми.

В близост до морето, се строи нов град – столица Саламина – Σαλαμίνα, съгласно предаването му на основоположника на града Τеuκρoς, син на гръцкия цар на Саламин, Теламон, който пристига в Кипър, след края на Троянската война и се заселва на острова, защото баща му не му разрешава да се завърне в родината, тъй като той не защитава брат си Аякс от самоубийство.

Саламина** за хиляда години е бил столица на Кипър и царство на най-важните от дванадесетте гръцки царства, които са съществували на острова. В Саламина сред известните царе царуват и Oнисилос и Евагорас(o Oνήσιλoς και o Euαγόρας ). Всички те воюват срещу чуждите нашественици и остават в историята на Кипър, като символ на вечната борба за свобода. Oнисилос (o Oνήσιλoς) в борбата си срещу персите има много трагичен край.

Евагорас, като гражданин е една общогръцка политическа и интелектуална личност. Той е този, които първи замисля идеята за общогръцка асоциация и земеделие, както никой друг, за опазването на гръцките букви, съхранението на загубените обичаи и гръцки фолклор в Саламина и Кипър. Най големите дейности на Евагорас бяха да изтрие персийските чувства и да укрепи гръцкия дух. Саламина и целия остров е окончателно освободен от Персите, от друг голям генерал на гърците, Александър Велики, син на Филип крал на Македония.

След Александър Велики, в Саламина и в цял Кипър идват наследниците на Птоломеите. Следват Римското владичество с основната функция превъзходството на гръцката култура над Римската точно както се случи и в останалата част на Гърция. Византийските години затвърждават християнската религия и има много образци на византийска култура в цял Кипър.
Християнството в Кипър подбуждат апостолите Павел и Варнава. Варнава беше Саламин и близо до Саламина намери гроба на Св. Варнава негов съименник. Смятан за основател на Кипърската църква.

Саламина е била разрушена от земетресения, но до този момент най-важните археологически обекти са в Кипър заедно с Пафос. Изоставяме един прекрасен летен театър сравним с този на Епидавър както и прочутата Гимназия с типичните колони.

Древният град Саламина на източното крайбрежие на Кипър

Древният град Саламина на източното крайбрежие на Кипър

Саламина е наследена от Констанс на името на византийския император Констанций Втори. Има известен храм, базиликата „Св. Епифаний.”

Арабските набези унищожават много продължително и Констанс и жителите му, тези, които са оцелели се преместват на юг и се заселват в Арсиной построена от Птолемей Филаделф, в чест на съпругата му и сестра му Арсиной. Арсиной изоставена и зарита в пясъка е тази, която наричаме в последствие Амохостос – Фамагуста, градът се намира дълбоко в пясъка на нашия град.

С упадъка на Саламина, Констанс и Арсиной започва разцвета на Амохостос. Става седалище на архиепископа и придобива голяма известност и гражданите придобиват големи богатства. Периода 1191 след Хр. се счита за първата златната ера на Фамагуста. Говори се, че е имало сто хиляди граждани, и всички са били много богати. Един чуждестранен турист от времето пише за Фамагуста. „Това е най-богатият от всички градове и жителите му са най-богатите сред всички хора. Когато един мъж от Амохостос сгодява дъщеря си, тя носи на главата си златна корона с толкова много бижута, че и Французите, когато я видят, ще разберат, че тя надвишава стойността на всички бижута на Франция.”

Изображение на Фамагуста, средновековието (309-1458 г.)

Изображение на Фамагуста, средновековието (309-1458 г.)

Известният хроникьор на тази епоха Леондиос Махерас***, пише в „Хроника“, за гражданите на Амохостос: „Разпръскваха бисери и скъпоценни камъни, сякаш да бяха пшеница”. Амохостос през тази епоха е единствения космополитен център. Говори се, как в града се чували сто различни езика. Прекрасни жилища и великолепни храмове украсяват града, а стените на кулите му придават сигурност и особено очарование. На външните стени на Амохостос се намира кулата Отело и отгоре на портата й се намира вграден лъвът на Св. Марко, за който казват, че отваря уста веднъж годишно. Първият, който сложи ръка в устата му открива голямо съкровище.

Кулата Отело

Кулата Отело

Наименованието на кулата Отело идва от едноименната трагедия на Шекспир, в която Отело удушава от ревност венецианската си съпруга Дездемона.

Говори се обаче, че в Амохостос, както и в Константинопол (Истанбул), съществуват триста шестдесет и пет църкви, в които се извършват литургии всеки ден. Сред известните храмове оцелели и до днес са катедралата „Св. Николай“ с готическа архитектура, уникална красота и великолепие. Тук са увенчавани царе на Йерусалим и на Кипър. Днес е джамия.

Историческото развитие на Фамагуста продължава и проследява съдбата на останалата част на Кипър. Амохостос, който някога е бил на първо място, златен град, преминава през трудни години и жителите му от богати стават много бедни.

Султан Селим II през 1570 г. изпраща ултиматум, да му осигурят венецианци в Кипър.

Венецианците отказват и на 3-ти юли 1570 турците, разтоварени в Кипър са заети с обсадата на Фамагуста в продължение на една година, за да падне в ръцете на Турците през август 1571 година. Ирония на лош късмет. Защото сме съвременници на Фамагустанци, които изоставят Фамагуста през август 1974 година.

От 1574 година турците не позволяват християнин да живее в Фамагуста. Така че, задължително след това християните започват да живеят извън Фамагуста, в южната част предградието Вароша, така че и преди турската инвазия от 1974 г., Вароша или Новата Фамагуста да се превърне в уникален космополитен център в източната част на Средиземно море.

Фамагуста преди 1974

Фамагуста преди 1974

„Вароша“ (новата Фамагуста) в началото и през първата половина на 20-ти век е един малък град, а не град. Жителите са градинари, грънчари, работници и много малко учени.

Развитието на Фамагуста е драматично и бързо на икономическо, туристическо и културно пространство, то започва от края на Втората световна война и особено след освободителната борба на хората от Кипър (1955-1959), и създаването на независима Република Кипър през август 1960г., като се започне с покойния президент Макариос трети. Периода от 1960 до 1974 е друг златен период за Фамагуста. Някога малката Вароша новата част на град Фамагуста през 1960 г. е красив град с 45 000 жители, той е първият град в туристическата индустрия, в частност 80% от туристическите легла в цялата Кипър преди инвазията от 1974 г. са били във Фамагуста.

Фамагуста – Пристанището

Фамагуста – Пристанището

Фамагуста е един модерен европейски град, който е пълен с живот и хиляди туристи намериха настаняване в комфортни и луксозни хотели наслаждавайки се на топлото синьо на морето с уникален златист пясък. Навсякъде във Фамагуста са издигнати преди нашествието нови жилища, нови училища и обществени сгради, нови хотели и хотелски апартаменти, нови големи офиси с напълно модерно оборудване. Пристанището е сред най-големите в Кипър. 75% от вноса и износа минава през пристанището на Фамагуста. Кой наистина от нас Фамагустанци забравя булевард „Кенеди” с живота сутрин и вечер, дворците от мрамор, големият Лицей на Гръцките жени от Гимназията Фамагуста, Началното училище, Общинската библиотека и Пинакотека, Музея, църквата „Св. Николай“, „Светият Кръст”, „Св. Мемнон”, „Света Петка”, „Света Екатрина”, „Св. Лука”, „Св. Георги”, „Св. Йоан” и „Света Троица“. Кой наистина от Фамагустанци ще забрави къщата в която е роден, махалата в която е играел за първи път, училището в което е учил, града който го възкресява и го е създал.

Руини, Църквата „Св. Георги“

 Руини, Църквата „Св. Георги“

Фамагуста, Катедралата

Фамагуста, Катедралата

Забраненият град

Този красив град, Фамагуста*, изоставен на 14-ти Август 1974 година, след преврата на военната хунта в Атина и на 20-ти същия месец опустошен от турската инвазия на острова. Ние Фамагустанци станахме трагични жертви на турския Атила, който безмилостно и безразборно бомбардира целия град, след бягството ни. Ние тръгнахме по пътя на горчиво изгнание. Фамагуста от заминаването ни вече почти 34 години е самотен планински град, без постоянни жители.

Шведски журналист пише:

„Асфалтът по улиците е разрушен от горещото слънце, изникнаха храсти по тротоарите. Днес масите са още застлани, пране виси и уличните лампи са запалени.”

В изгнание ние от Фамагуста, както всички кипърски бежанци с много труд и постоянство търсим начини да се завърнем в земята на бащите си… Обаче на всички ни липсва най-важното. Живеем всички без изключение, ние от Фамагуста и носталгично феновете на Фамагуста. Искаме да се завърнем в града ни, очакваме скоро „вкусен омар“, за да го превърнем в прекрасен.

Фамагуста, който сега съществува отвъд бежанската граница Деринеа (Δеρύνеιας), е там и ни чака.

Фамагуста е страст и любов. Той е един красив град и зората следобед и привечер.
Това е нашият любим град в който някога ще се върнем.
Защо: Не е забравена Фамагуста записваме я в идентичността и в нашите паспорти. Свързваме я със сутрешната молитва.

Андреас Калис (филолог, град Фамагуста съветник)

Фамагуста днес

Фамагуста днес

_______________

*Фамагуста да се чете Амохостос – Αμμόχωστoς

**Саламина (Σαλαμίνα) е най-големият от островите в Сароническия залив. Саламина в края на 19 век и началото на 20 век претърпява историческо, културно, фолклорно и икономическо развитие.
Саламина е известна със своите морски традиции, населението й се е занимавало с корабоплаване и морска търговия, риболов и селско стопанство. Саламина е известна с гостоприемството си към големия гръцки поет Ангелос Сикелянос.

Саламина

***Λ. Μαχαιράς е средновековен хроникьор на Кипър, живял през 15в. Основният източник на информация за него е неговата „Хроника“ (Κρόνακα), написана през Средновековието на кипърски диалект.

Превод: Соня Пехльова
Източник: www.anorthosisfc.com

Поръчай книгата Труден Бог
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари