Късчета от книга, малки свидетелства за големите промени вътре в нас, за всички, които са приели предизвикателството да пътуват към бъдещето, връщайки се назад, към източника на нашия живот…ДУХОВНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ – СВЪРЗВАНЕ С ИЗТОЧНИКА
…Мистичното изживяване, колкото и краткотрайно да е било, е реалност за хората, привлечени към духовни търсения. Сега умът знае това, на което сърцето само се е надявало. Но същият този опит може да доведе до дълбок стрес неподготвените за него, които може да се опитват да го впишат в неадекватна система от вярвания.
Прякото изживяване на по-голямата реалност изисква неумолимо да променим живота си. Можем да правим компромиси само за известно време, но накрая си даваме сметка, че тази двойнственост е все едно да решиш да признаваш закона за гравитацията само понякога и на някои места. Тази трансформация на трансформацията с нейната все по-ускоряваща се свързаност и себепознание, може да бъде плашещ период. И в края на краищата на всяка степен, това изисква действие.
Ние трябва да приведем своя живот в съгласие със съзнанието си. „Това е изключително просто условие, казва Т.С.Елиът, което ни коства не по-малко от всичко.”
Като променя радикално нашите ценности и възприятие на света, мистичният опит показва тенденция към изграждане на своя собствена култура, която разполага с широка членска маса и невидими граници. Тази паралелна култура явно заплашва статуквото; както казва Александър Солженицин, Западното общество се вбесява, ако някой индивид отделя на душата си всекидневно толкова внимание, колкото за външния си вид. Изказванията и поведението на хората от възникващата култура се преценяват от една система на вярвания, тъй неадекватна спрямо техния опит, както предупрежденията на Плоскоземляните към Колумб. Критиците ги наричат нарцистични, като не познават съзерцателното естество на вътрешните им търсения; себеунищожителни, като не познават необятността на Вътрешния аз, към който са се присъединили; елитаристи, като не знаят колко отчаяно искат те да споделят това, което са видели; ирационални, като не проумяват колко повече ги приближава новият им светоглед до разрешаването на проблемите, колко повече съответства на опита от всекидневието…
ТЪРСЕНЕТО НА СМИСЪЛ
… Един вашингтонски лобист от името на организация, посветила усилията си на постигането на мир по света, нарича взаимното разпознаване на търсещите „малък мистицизъм”:
Не бях се стремял или търсел това, то само започна да се проявява в живота ми… нещо възникваше, растеше. Тези малки случки започнаха да се натрупват, да си пасват помежду си. Започнах да откривам Бог в другите, след това чувство за Бог в себе си, после част от себе си в други хора с чувство за Бог, после други и себе си в Бог – тайнствена и сложна поредица от преливания. Любопитният страничен ефект беше, че сред тези малки мистици имаше чувство за разпознаване на този вид единение. Ние просто се усещахме един друг.
Това се оказа благотворно дори за политическата ми работа. Малките мистици в политиката бързо „надушват” тайната ми позиция и се поражда определено приятелско чувство, почти винаги трудно обяснимо, но въпреки това резултатно.
Още не знам доколко разпространен е този вид малък мистицизъм сред тесни кръгове, но ми се струва, че през последните пет-шест години е по-лесно да го изповядваш с очакването, че ще бъде признат или споделен…
Пианистът Артур Рубинщайн се мъчи да определи, както се изразява сам, „това нещо в нас, една метафизическа сила, която се излъчва от нас.” Той често я усеща по време на концертите си – тази просто осезаема енергия, която достига до слушателите, казва той. „Това е нещо, което се носи, нещо непознато, което няма място, където да се скрие.”…
НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ЗНАНИЕ
… Уилям Джеймс казва : „Мистичните състояния изглеждат на хората, които ги изживяват, като състояния на познание. Те са прозрения в дълбините на истината, недостигани от дедуктивния интелект”.
В речника първото определение на мистичен е „непосредствено общение с висша реалност”. Второто значение : „неясен или неразбираем”. И тук е централният проблем : непосредственото общение с висша реалност е неясно и неразбираемо за тези, които не са го изживели!
Думата мистика произлиза от гръцкото mystos – „да пазиш мълчание”. Мистичното изживяване разкрива феномени, които обикновено са мълчаливи и необясними. Това разширено съзнание, това цялостно знание надвишава ограничените ни способности за описание. Чувства, възприятия и интуиция изглежда се сливат, за да създадат нещо, което не е никое от тях поотделно…
ДУХОВНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
… Пътят към непосредственото познание е красиво илюстриран от серия рисунки от ХІІ век в Китай, известни като десетте рисунки на воловаря. Волът представлява „висшата природа”. В началото (Търсене на Вола) търсещият се впуска да търси нещо, което разбира съвсем смътно. После (Откриване на следите) той вижда по следите в собственото си съзнание първите свидетелства, че вол наистина има. След време (Първият проблясък) той постига първото непосредствено изживяване и вече знае, че волът е вездесъщ. После (Хващане на Вола) той се заема с напреднали духовни практики, които му помагат да се справи с дивата мощ на вола. Постепенно (Опитомяване на Вола) той постига по-неуловими, дълбоки взаимоотношения с висшата природа. На този етап търсещият се отучва да разграничава нещата, способност, която му е била полезна в по-ранните етапи. „Вече Волът е свободен спътник, а не средство за оран в полето на просветлението”, пише Лекс Хайксън, учител по медитация, в прецизния си коментар на рисунките.
В етапа на просветлението (Яздене на Вола на връщане у дома), досегашният ученик, станал вече мъдрец, проумява, че дисциплините не са нужни; просветлението винаги ни е на разположение. След това (Забравяне на Вола, Сам със себе си и Забравяне на Вола и Себе си) той приближава още повече до чистото съзнание и открива, че няма такава личност – просветлен мъдрец. Няма просветление. Няма святост, защото всичко е свято. Невежата е свят. Всеки е мъдрец в очакване да се прояви.
В предпоследния етап (Връщане към източника) мъдрецът-търсач се слива със сферата, която поражда света на явленията. Появяват се сцени с планини, борови дървета, облаци и вълни. „Това последователно разрастване и смаляване на света не е фантомно, а проявление на източника”, казва надписът на рисунката. Но има и степен отвъд тази идилия.
Последната рисунка (Влизане на Пазара с помагащи ръце) поражда човешко състрадание и действие. Търсещият сега е изобразен като жизнерадостен селянин, който пътува от село на село. „Вратата на неговата къща е затворена и дори най-мъдрият не може да го намери.” Той е навлязъл толкова дълбоко в човешкия житейски опит, че не може да бъде проследен. Като съзнава вече, че всички мъдреци са едно, той вече не следва велики учители. Съзирайки във всяко човешко същество вродената природа на Буда, дори в ханджията и рибаря, той ги кара да разцъфтят…
Из книгата “Съзаклятието Водолей”
на Мерилин Фъргюсън
