Суфизъм – това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. Като културно-историческо явление суфизмът започнва да се формира в рамките на исляма през VIII – X в. Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.
КАКВО Е СУФИЗМ?
Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм – това е преобразяване, а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението, не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”
Така всичко, което известните суфи са казвали за суфизма е само опит да изразят с думи личното си вътрешно състояние. Те могат да демонстрират определени характеристики на суфизма, но не могат да бъдат негово всеобхватно определение. Все пак, ако се опитаме да дадем подобно определение то би звучало така: “Суфизъм – това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение – целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път – е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог.
ЦЕЛ НА СУФИЗМА
Целта на суфизма е постигането на Абсолютната Реалност, но не така, както ни я разясняват учените хора с помоща на логически доказателства и нагледни примери, а каквато е сама по себе си. Такова знание може да бъде постигнато само с “окото на сърцето” – посредством озарение и духовно съзерцание.
–––––––––––––––––––––––––––
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СУФИ
Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния “нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение.
Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината.
–––––––––––––––––––––––––––
ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА
От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва:
Чувал ли си някога за създание,
Едновременно присъстващо и отсъстващо
Аз се намирам сред хората,
Но сърцето ми е на друго място.
От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото – това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора.
От това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ.
Хафиз е казал:
Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте,
Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие.
Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да “приписва на Бога приятелство”. (?)
–––––––––––––––––––––––––––
ВЕРИГАТА НА ДУХОВНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ (СИЛСИЛА) И ПРАВОТО ДА БЪДЕШ НАСТАВНИК
Суфите приемат, че човек не може да се смята за Духовен Наставник, докато не премине всички стадии на Пътя под ръководството на Съвършен човек. Той трябва да бъде признат за майстор/учител от предходния такъв. Накратко, майсторът трябва да види целия път и де премине по него до края, опознавайки го в съвършенство. Тази връзка на посвещаване, съществуваща в автентичните суфиски ордени произлиза от Пророка и чрез него – достига до Бога. По такъв начин, човек, който не е включен във веригата на духовната приемственост, от гледна точка на суфите, няма право да наставлява другите. Ако подобен човек не е преминал по Пътя и не е усвоил неговите принципи под ръководството на предшестващия учител, той не може нито да помага на другите, нито да ги наставлява. Също така съществува опасност, този псевдо-учител да приеме феномена на трансфер за вярност (ирадат) и, без дори да знае, да предаде собствените си дефекти на друг човек.
Това означава, че този, който не е получил разрешение от предишния учител, включен във веригата, не само не е в състояние да води един ученик през стадиите на съвършенството, но дори може да го превърне в болен и душевно ощетен човек.
–––––––––––––––––––––––––––
ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ, ЧЕ ПОЗНАВАТ СУФИЗМА
Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфите. Или по-добре казано, няма никаква връзка между техните познания и качествата притежавани от последователите на суфизма. Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфите с “окото на сърцето”. Поради тази причина, за самите суфи изказванията на подобни хора са без значение, макар, че за останалите не-суфи, те могат да бъдат и полезни.
–––––––––––––––––––––––––––
СЪВЪРШЕННИЯ ЧОВЕК
Както от теоретична гледна точка, така и от духовна, Съвършенн човек е този, който се е измъкнал от властта на плътската и пробуждаща се душа (нафс-и аммара). Реалността около него, също както и вътрешния му свят се определят от качествата на висшата природа, благодарение на което, той се освобождава от личното си Аз и достига единение с Бога. Такъв човек става огледало, отразяващо Абсолютната Реалност. Наблюдаващият го не би видял нищо друго освен Истината.
В суфизма единственото достъпно средство за постигане на съвършенство е личното пречистване и следването на съвършен Духовен Наставник (кутба) . Периодът на обучение под ръководството на учител е известен под наименованието тарикат – Път. Що се отнася до шариата – свободата от задължения, обединени в мюсулманския религиозен закон, то суфите го разглеждат като “начално училище“ за духовността. Последващия шариата тарикат – е по-висока степен на обучение. Заключителния стадий води човек до достигането на хакикат – Истината и Абсолютната Реалност.
За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад:
“Шариат – са моите думи, тарикат – моите действия, хакикат – моето вътрешно състояние.”
Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб.
