Бидейки егоисти, какво бихме могли да направим? Всеки търсещ търси нещо – Бог, Истината, Любовта, Себе Си, Доброто, Живота…Но какво Е това, което търсят търсещите? И по-важният въпрос, може би дори най-важният, не е ли:
КОЙ търси?Всички ние като аз-ове какво ПРАВИМ? Четем, пишем, мислим, говорим, разбираме, търсим… Какво се получава? Ефектът от това не е ли нашето (на егото) развитие и усъвършенстване? Когато правим всичко от позицията на егото, естествено е то да расте и да се развива.
Как и с колко много/малко думи може да ни се обясни Истината, за да бъдем нея? Не да я разберем, защото егото разбира, като уподобява на нещо. Да разберем не значи, че имаме, че сме. Ние търсим и в крайна сметка намираме нещо, но все пак това нещо не е истинско и нашите усилия си остават напразни. Колкото повече се опитва егото да достигне до истината, толкова повече то се утвърждава. И в един момент какво става? Или губи или печели, пада-става, разбира-не разбира, радва се-скърби, окуражава се-отчайва се…
Какво можем да НАПРАВИМ, за да имаме Истината?
Нищо.
Можем да се оставим да бъдем достигнати, да спрем и да се отворим. Трудно е, защото сме свикнали винаги да правим нещо.
Егото не може да има истината.
Егото НЕ Е истинско. То е илюзия.
Никой не може да разбере Истината. Само тя сама Себе си може да разбере.