Сигурно мнозина от нас се питат, как стигнахме до там, че едно малцинство да управлява Родината, с морални, етични и (не)духовни ценности, чужди и противни на народа. И се чувстваме безсилни, нали?
Не се притеснявайте. И този път ще оцелеем, но и този път ще страдаме, както преди.
Защото оцеляват само обръгналите на мъки.
Преди много години един арменец ми каза, че на света има три вечни нации – Евреите, Българите и Арменците. Не знам колко е вярно това, но тогава се сетих за страданието на нациите и за оцеляването. Мъката ни капсулова вътре в нас, в семейството и в рода. Влизаме в режим на пасивна съпротива за оцеляване. Господарите се опитват да вземат от нас, ние се опитваме да крием и да крадем от тях. Те ни впрягат в ярема, ние им пасем синурите докато орем. Те ни яздят в калта, ние падаме и се измъкваме без тях от блатото. И така, докато им свърши господаруването, а ние ставаме свободни за малко, докато намерим нов господар.
Не че народът иска господар, но народните чорбаджии винаги търсят господар, на който да слугуват за повече пари.
И така се въртим в пералото на живота, което изчиства душите, и ни избелва до кокал.
Но оцеляваме. Защото Бог обича чистите души.
Чистите души!
Тук е разковничето на последните ни мъки в поредното оцеляване.
Господарите поумняха и разбраха, че тези чисти Български души трябва да се окалят, за да могат да остържат и последното останало върху българския кокал. А после ще ни хвърлят на кучетата.
И ни дадоха чалга, рап, холивудски и порно филми. Дадоха ни нова, измислена от тях образователна система, дадоха ни демокрация, която да изтрие от душите ни моралните православни ценности. Създадоха ни партии от сталиниски тип, в които се вижда само водача, за да харесваме човека, а не партийните идеи. Та да може лидерът да мърсува, а ние да му прощаваме, защото и той е „прост“ като нас.
Организираха ни в партийни агитки, които са готови по-скоро да си прегризат гърлата, но да не се хванат за ръце.
Направиха омразата (русофобията) да е на почит пред любовта (русофилията). Искат да се срамуваме от любовта си. Омърсиха патриотизма с една единствена дума „патриотар“, а за по-упоритите добавиха и щипка ганьовщина.
Наляха омраза в душите ни и ги омърсиха.
Сега седим безсилни пред нарязаната памет, и умът, научен на пасивна съпротива ни казва „и това ще мине, и ще дойде по-добър господар“. Живеем, за да оцелеем до следващия господар. Защото сме забравили времето, когато сме господарували. А и няма как да го помним. То и в учебниците вече не го пише. Книгите за онези времена вече ги няма, а и няма кой да ги чете. Образованието, което ни натресоха е направено така, че да ни отучи да четем. То ни учи само да слушкаме, да папкаме, и да даваме.
Дадохме „съвместни“ безплатни бази за американците, и две електрически централи в добавка, злато на канадците, няколко милиарда за чертежи на самолети и още няколко милиарда за още чертежи на самолети. Милиарди за бронирани военни машини (засега също на чертежи), някакви милиони (никой не знае колко) за Украйна и два атомни реактора в добавка, че много ни обичат… когато даваме. На кого още не сме дали?
А, да, за европейската мечта дадохме няколко козлодуйски реактора, дадохме за вторични суровини (модерното „скрап“) няколко стотин военни самолети и хеликоптери, танкове, ракети, оръдия… Продадохме за вторични суровини Плама-Плевен, Кремиковци десетки фабрики и заводи. Дадохме си козите, овцете, свинете и птиците. Дадохме си свободата и сложихме маски, за да се уравним в послушанието. Дадохме си и здравето за парите на „БИГ ФАРМА“ и Световната Здравна Организация.
Като се замисля, нашето оцеляване е нещо като оцеляването на стадото. Господарите идват и си отиват, но стадото е вечно. Защото нуждата от вълна и месо е жизнено важна за живота на господарите.
Е, не ви ли се струва срамно това оцеляване?
Родината умира под държавата, а ние оцеляваме.
Скоро и стадо няма да сме, защото ще опоскаме де що има. Ще се превърнем в онези кълба от бодли, дето се търкалят накъдето ги духне вятърът по широкия свят
Оцеляващи драки, без земя и без корен.
