Съзерцание за Словата на Отвъдния
Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може за говори само чрез Душата. Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги. Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш. И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е твое, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.
Елеазар Хараш
Сафа Таора
Книга на Съзерцанията на Древните Атланти
