thunderbird пише:
ТОНАЛ
За шаманите всичко е тайнствено, но няма нищо свръхестествено. Те просто се учат да излизат от черупката на „естественото“. Строителят на света на хората, нещата и време-пространството е другата абстрактна сила от космичната диада на толтеките – тоналът. Той е помощникът на човека, който улеснява неговото адаптиране от раждането до смъртта. Но той е и „ревнивият пазач“, който не позволява на човек дори да си помисли, че съществува нещо отвъд познатия мехур на възприятието.С еволюцията на човека психиката му се осъвършенства в интерпретирането на определени енергийни излъчвания. Картината за света, която съществува днес, е продукт на хилядолетния опит на обработващия външни стимули човек. Виждащите забелязват, че при раждането събирателната точка на бебето се движи свободно по повърхността на пашкула, като се стреми да се нагоди към осигуряващ оцеляването му енергообмен. С течение на годините всички хора, които се грижат за него, му помагат да се научи да фиксира точката в обичайната за възрастния човек позиция. С други думи, те го заставят с методите на постепенната социализация да възприема само един от достъпните му светове – точно както са заставени самите те като малки. „Приучаването“ към общия свят на хората е жизненоважно. Нещо подобно се наблюдава и при другите развити животински видове. Тоналът е майсторът по фиксиране на съзнанието в една точка от енергийния пашкул – толкова искусен, че с развитието на цивилизацията човек се отучава да възприема пряко неструктурираната енергия на нагуала. Чрез мисленето и тревогите от всекидневието тоналът улавя цялата човешка психика в еднообразен стереотип на възприемане, усмисляне и оценяване на реалността. И така чак до смъртта, когато нагуалът грубо пробива мехура на себеотразяването. Това се преживява от умиращия под формата на странни видения и осъзнаване на целия живот в един момент.
Тоналът на човека с вековете се превръща в едно истерично его. То не само се поставя в центъра на безмерната вселена, но заплашва с психични разстройства и саморазрушение всеки, осмелил се да надникне в непознатото. На определен етап от обучението си всеки магьосник губи смисъла и ценността на стария си мироглед и е заплашен от апатия, липса на мотивация или агресивност. Светът му е изпълнен с нови непознати сили, но все още не е научен да вижда, за да отдели измислицата от реалността. За това шаманите съзнателно закаляват волята си и се държат безупречно във всеки един миг каквото и да им се случва.
Карлос научава от дон Хуан, че тримата главни врагове на воина, които му пречат да постигне сила и яснота, са самосъжалението, страхът от смъртта и чувството за собствена значимост. Това са три взаимопораждащи се аспекта на вечнопречещото его, уплашено да не би воинът да го извади от центъра на внимание. А „вниманието“ според толтеките е равно на съзнателна енергия – единствената достъпна за управление от шамана в началото на пътешествието му. Воинът е изправен пред предизвикателството да победи себе си, без да влиза в саморазрушителен конфликт или да се изпълва със самоомраза. Дон Хуан съветва Кастанеда да „наеме“ собствената си смърт за помощник срещу този лаком за психична енергия триглав змей. Осъзнаването на ограничеността на житейското време става съветник и свидетел на делата на шамана.
„Действията имат сила. Особено когато, извършвайки ги, воинът съзнава, че тези действия са последната му битка. Има едно особено, изгарящо щастие в това воинът да действа с пълното съзнание, че всяко нещо, което прави, може да бъде последното му действие на земята“. Парадоксално, но приемането на неизбежността на собствената смърт – колкото и разтърсващо да е това за човешката психика – по един елегантен начин преудолява тримата телохранители на тонала и внася мир и красота по пътя в непознатото. По този начин толтеките превръщат своя тонал от склерозирало, мърморещо его в гъвкав безупречен боец, посрещащ всяко следващо предизвикателство с най-доброто, на което е способен. В даден момент шаманът дори не се стреми към финалното надмогване на умирането, тъй като това е още една форма на егоистичен стремеж към величие. Да бъде безупречен във всеки един миг, става основната движеща сила на воина.
Дон Хуан и Хенаро непрекъснато повтарят, че за да се натрупа нужната енергия за магия, е нужна само безупречност. Сама по себе си тя е достатъчна да спре пилеенето на сила, докато се достигне до определен праг, когато възприятието само започне да се разширява. Друга техника за подсилване на тонала са магическите движения – специфични упражнения, укрепващи едновременно енергийното и физическото тяло на човек. Те се предават от поколение на поколение. Шаманите ги практикуват, за да предотвратяват изтичането на енергия и за да зареждат определени жизнени центрове. Магическите движения са първият и последен аспект от нагуализма, който Кастанеда успява да пригоди към формата на масови семинари. Днес магическите движения, познати под името тенсегрити, се практикуват от хиляди хора, групово и индивидуално.
Ако сънуването е практика, свързана повече с вечнотечащия и непознат нагуал, то толтекското прикриване се занимава с придобиването на съзнателен контрол върху поведението в будно състояние. Древните шамани са принудени да крият своята практика от враждебни племена като ацтеките, а по-късно и от инквизицията на конкестадорите. Никой не трябва да разбира с какво точно се занимават магьосниците, така че те използват една своеобразна игра на маски. С нея не само имитират различни социални роли и привързаност към удобни идеологии, но до толкова се вчувстват, че предизвикват леки колебания на събирателната точка. Кастанеда пише: „Изкуството на прикриването означава да научиш всевъзможни трикове за замаскирането си, и то да ги усвоиш толкова добре, че никой да не заподозре как си се престорил на някой друг.“
Днес прикриването не е толкова въпрос на оцеляване за магьосниците, колкото начин те да запазят човешкия си облик и отношение, след като изоставят уютния, но ограничен човешки мироглед. Начин да продължат да функционират в света на хората, все едно никога не са излизали от него. Воините сами избират с каква емоционална реакция да се прикриват във всяка социална ситуация. При това те не са неискрени, защото се отдават изцяло на импровизация, без да преследват користни цели.
„За да бъде недосегаем един воин, той трябва да се докосва до света около себе си пестеливо. И най вече съзнателно да избягва да изтощава себе си и другите. Той не трябва да използва и да изцежда хората до капка, особено хората, които обича“, казва дон Хуан. Прикривачите просто не се идентифицират с реакцията си – била тя тъга, радост или гняв, – защото в тяхното сърце е влязла празнотата на безкрайността. Без тази празнота те не биха могли да пътуват в променените състояния на съзнанието.
Прикриването прекрасно допълва сънуването, защото контролът върху реакциите на тонала учи на фиксиране на събирателната точка в новите позиции, достигнати насън. Без подобно съзнателно емоционално „закрепване“ магьосникът бързо губи възприятие на света от съня и сънуването му става хаотично. Прикриването помага на толтека да живее и реагира пълноценно във всеки достъпен свят, без да забравя, че всичко е въпрос на възприятие. А то може да го отведе на друго място във всеки следващ миг.
Магьосниците не знаят как всъщност преминават в другата реалност. Те само знаят как да изчистят връзката си със силата, която поражда нещата, позната още от книгите на Кастанеда като духа. Стремежът на всеки воин е да стане изразител на тази енергия, на това съзнание, протичащо във вселената. От страни изглежда, че магьосникът прави чудеса по своя воля, но всъщност той не притежава его – всичко се извършва по волята на безкрая „всъщност няма никаква процедура, за да се накара събирателната точка да се премести… Духът докосва човека и събирателната му точка се премества. Толкова е просто.“… И все пак няма нищо по-сложно.
Кастанеда е белязан от духа на толтекското знание да сложи края на дълга линия от 27 поколения магьосници. Дон Хуан установява, чрез екстрасензорните си способности, че новият нагуал твърде много се отличава от самия него и не е способен да продължи предаването на тайните на толтеките. В същото време е сигурен, че силите, с които се съобразява един шаман, посочват именно студента Карлос на онази автогара в Аризона. Така че явно духът нарежда на Кастанеда да действа според собственото си намерение. И той прави най-адекватното нещо при такива обстоятелства. Разпространява знанията на толтеките водейки се от магьосническия си усет. Снема тайнствеността на методите, идеите и чувствата на шаманите и позволява на милиони хора да експериментират с тях по своя преценка. Кастанеда явно осъзнава трагичността на този избор. Настроението на човек, който усеща невъзможността да осъществи най-дълбокото си въжделение – да запази жизнената си сила след смъртта, се долавя почти до последната му книга. В „Активната страна на безкрайността“ проличава пълното достигане на воинската нагласа без следа от самосъжаление, описана с толкова възхищение в по-ранните му книги. Кастанеда напуска света на 27.Април.1998 г., оставяйки всички да се чудят дали успява да осъществи магическия полет, или съзнанието му се разпръсква под натиска на смъртта.
Книгите му бързо се разпространяват, появява се „армия“ от „модерни толтеки“. Едни от тях издават свои изследвания върху сферите на непознатото. Други прилагат идеите на нагуализма в други духовни системи. Трети, чиито глави са пълни с цитати от Кастанеда, се превръщат в нов тип фанатици. И така пропускат главната идея – човек е способен да общува свободно със силите на вселената без догми и скрижали. Тези модерни хора, които чувстват нагуализма близък до своята чувствителност, трябва много да внимават с практикуването му. Повечето психо-техники са крайно радикални и заплашват психичното равновесие. Смяната на мирогледа и отношението към живота също крият рискове от срив. Особено за недостатъчно преценилите мотивацията си да се занимават с нещо толкова „лудо“ като навлизане в отвъдчовешкото. Не бива да се забравя, че Кастанеда има учител и е специално посочен от силите като подходящ за трудния път на толтеките. За да се превърне фантастиката в реалност книгите не са достатъчни. Практиката, дори много малка част от нея, е хиляди пъти по-ценна за шаманите от безплодното четене на дълбокомислени прозрения в тайните на битието. Както казва нагуалът Хуан Матос, „възможностите на човека са толкова безпределни и тайнствени, че воините вместо да мислят за тях, предпочитат да ги изследват, без изобщо да се надяват, че някога ще ги разберат.“
