История на деня на Св. Валентин

Историята на празника на влюбените, и на неговия патрон Св. Валентин е обгърната в мистерия. Но от стари времена, още в древните гръцки, римски и ранно-християнски традиции, февруари е бил известен като месец на любовта.

В древногръцкият календар периодът между средата на януари и средата на февруари бил месецът на Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
В античен Рим на 15 февруари се чествал празникът Луперкалия. Думата идва от Лупус, което значи вълк. Смята се, че празникът е свързан с легендарната вълчица, откърмила основателите на Рим – Ромул и Рем.
Жреците на култа Луперкалия – т.нар. луперции, се събирали в пещерата Луперкал, която свещената вълчица от легендата се предполагало, че е обитавала, и принасяли в жертва животни. Кръвта от жертвоприношенията след това бивала разпръсквана по улиците, за да донесе плодовитост и да пази вълците далече от селището. Луперкалия бил местен римски фестивал. За него Плутарх пише, че е бил празнуван от овчарите. По време на този празник много от младите благородници и управници бягали голи през центровете на селищата, за смях и забава, и удряли минувачите със специални камшици. Жените от по-високите класи нарочно заставали на пътя им, и покорно като ученици в училище подавали ръцете си да бъдат ударени, заради поверието, че това помагало на бременните да родят по-лесно, а на яловите – да забременеят.

По-разпространеният фестивал на Юнона Фебруа, се чествал в средата на февруари. Обичаят бил да се пишат на листчета имената на мъже и жени, и всеки си изтеглял случаен партньор, след което всички вземали участие в угощения и сексуални игри. Ранните християни не приемали този фестивал. В опит да го спрат, те опитали да преобразят „пиршеството на плътта” в романтичен ритуал. За съперник на Юнона Фебруа, църквата избрала Св. Валентин. Тъй като денят на смъртта му бил 14 февруари, можело лесно да се замени годишното празнуване на Луперкалия на 15-ти. Така папа Геласий I (492-496) забранил празника Луперкалия. Някои историци твърдят, че Сретение Господне (тогава празнуван на 14-ти февруари, но по-късно преместен на 2-ри), е бил обявен като негов заместител, но той вече е бил празнуван в Ерусалим още от 381 г. През 496 година папата обявил, че 14 феруари е денят на Свети Валентин.
Eдинственият проблем със Св. Валентин бил, че той бил непорочен младеж.
За да го направи по-привлекателен за романтичните любовници, църквата попроменила малко историята му. Няма писмени доказателства, защото всичко се е случило много отдавна, но има много легенди.Според една от тях, Валентин пренебрегнал заповедта на император Клавдий II, с която се забранявали женитбите сред римските войници. Хванат в нарушение, Валентин бил хвърлен в затвора и осъден на смърт за изпълнения на тайни сватбени церемонии. Докато бил в затвора, бъдещият светец излекувал дъщерята на тъмничаря от слепота. Бедното момиче се влюбило безумно във Валентин, но не могло да го спаси. Вечерта преди екзекуцията, лечителят успял да изпрати прощална бележка до любимата си, подписана „От твоят Валентин”.
По-късно, въпреки усилията на църквата, Денят на Валентин все още наподобявал Луперкалия с това, че че мъже и жени, женени или не, се събирали да си изберат „валентин” – с написани на листчета имена, теглени на случаен принцип. Събраните така двойки си разменяли подаръци, а понякога и любовни обещания.
Този обичай с лотарийните листчета оцелял до 18 век. Постепенно обаче замрял, защото много мъже били недоволни от това, че трябвало да дават подаръци (понякога много скъпи за джоба им) на жени, които не са избрали сами. Така празникът постепенно донесъл свобода на всеки да избира свой собствен „валентин”, и останала само размяната на подаръци между влюбени двойки.
Пак в края на 18 век се появили и първите печатни картички-валентинки, декорирани с купидончета и сърчица. В ранните десетилетия на 19 век това бил най-популярния начин да се направи признание в любов. Миниатюрни произведения на изкуството, картичките обикновено били ръчно рисувани и богато декорирани с коприна, панделки, пера и златно фолио.

• Първото писмено доказателство за асоциация на деня на Св. Валентин с романтичната любов се открива в „Парламент на глупците” (1382) от Джофри Чосър:

„For this was on seynt Volantynys day
Whan euery bryd comyth there to chese [chose] his make [mate].”
(„ Защото това беше на деня на Свети Валентин
Когато всяка птичка си избира другар”)

Поемата била написана в чест на първата годишнина от годежа на английския крал Ричард II за Анна от Бохемия, който бил подписан на 2 май 1381. Когато се оженили 8 месеца по-късно, той бил на 13, а тя на 14 години.

• В деня на Св. Валентин през 1400 година в Париж бил създаден Висш Съд на любовта. Този съд се занимавал с любовни предателства, договорки, и насилие срещу жени. Съдиите били избирани от жени на основата на поетични четения.

• Най-ранната оцеляла поема-валентинка датира от 1415 г. Тя била написана от Чарлс, Орлеанският Дук за неговата съпруга. През това време дукът бил военен пленник в лондонския Тауър. Младият дук прекарвал времето си в писане на романтични стихове, които после изпращал до жена си във Франция. Около 60-на от тези стихове са запазени до ден днешен, и могат да се видят в колекцията с кралски документи в Британския Музей.

• През 1969, като част от усилията си да намали дните на светиите с чисто легендарен произход, католическата църква премахва деня на Св. Валентин като официален празник от календара си. Вместо него, 14 февруари е обявен за ден на Св.Св. Кирил и Методий.

Превод от английски по материали в интернет: svetulka