Принудена
Сива пепел обгръща небето
цяло го обвива с бетонна самота
студено е, а някъде вътре в сърцето
тайно изгрява зловеща луна.Принудена съм от безкрая
да ходя боса във прахта
пред себе си най-сетне да призная,
че същата съм и сега.Отчаян шепот на дете долавям
обръщам се – просто бледа следа.
Луната цяла е – дошло е време.
Принудена съм да се променя!
Принудена
Запиши се за отговори
Вход
0 Коментара
най-стари