Родината на най-късата поетична форма, чийто прототип се е появил в началото на VIII век, е Япония.
Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност. В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие – есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага да възприемаме живота във всичките му форми. То изразява нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.
В процеса на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се. В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло. Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения. Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на хайку е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ). В своето хайку той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално. Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти, изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда. Именно в това усещаме красотата на хайку и неговата музикалност.
БАШО
*****
Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.
*****
Лятно зашики –
Люшват се и влизат
планината и градината.
*****
Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.
*****
На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.
*****
Гледайте дечица –
град на парчета!
Хайде на вън!
ИССА
*****
Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.
*****
Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…
БУСОН
*****
Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.
*****
Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.
____________________________________________
БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ
АНТОАНЕТА НИКОЛОВА
*****
Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.
ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА
*****
Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.
*****
Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.
*****
Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.
АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ
СТИХИИ
Океанът
и тайфунът
нямат милост.
*****
СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА
Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.
ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ
*****
Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти
*****
Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм
*****
Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева
НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ
*****
Есенни листа.
Пъстра е пътеката.
Птиците пеят.
*****
Слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса.
*****
На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.
*****
Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.
*****
Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Нивите свежи.
© Николай Пеняшки – Плашков / peniashkiplashkoff
09. 12. 2008
