Наскоро дадох интервю за варненския електронен вестник Варна Е.
Бях приятно изненадан от въпросите, които търсят да разкрият основни точки от личността ми като автор на книгата Труден Бог, и в същото време да представят на читателя основната идея на книгата.
Не се срещат често хора с въпроси, които без да търсят спор, дават ясна идея за обсъждания обект. Получи се един приятен разговор с уместно подбрани снимки, от онези, които им предоставих.
Прочетете интервюто ТУК
Не знам по каква причина напоследък се води църковна кампания срещу Петър Дънов и Ванга.
Всеки ден във Facebook и Х виждам материали срещу тези двама крепители на вярата в Бог и доброто.
Рекламира се някаква книга (дали като аргумент или просто е реклама) написана от някакъв църковник, специално за вредата която Дънов и Ванга нанасят на църквата и вярата в Бог.
Когато започнала войната между Бог и дявола, те седнали да определят правилата в тази борба за човешките души.
“Аз – казал Бог – ще се заселя в човешките сърца и ще ги науча да ме търсят в себе си.”
“Аз пък – на свой ред заявил дяволът – ще се заселя в главите им, но ще ги науча да ме търсят в човека срещу тях.”
Оттогава хората казват, че всеки има Бог в себе си, и търсят дявола в другите.
И няма значение колко добър е човекът срещу тях, те винаги търсят да видят дявола в него.
Книгата Труден Бог излезе от печат и може да бъде закупена за 18.00 лв, с безплатна доставка, ако е закупена от този website.
Щракнете на бутончето, за да си поръчате книгата.
Идеята за тази книга се роди преди около 10 години в моя личен блог.
Оттогава започнах да търся подходящата форма, да представя по най-разбираем начин знанието, дадено ми от Онова, което наричаме Бог. Не е лесно да се постави в думи и в логическа форма знанието за отвъдното. За него трябва не само ухо, но и подготвена душа.
Надявам се, че тази книга ще подготви, и ще помогне на търсещите да намерят.
В нея всичко е както ми е показано, и няма нищо добавено от мен.
На Добър Път, читателю.
Споделете тази страница, за да стигне книгата до повече търсещи.
Сигурно мнозина от нас се питат, как стигнахме до там, че едно малцинство да управлява Родината, с морални, етични и (не)духовни ценности, чужди и противни на народа. И се чувстваме безсилни, нали?
Не се притеснявайте. И този път ще оцелеем, но и този път ще страдаме, както преди.
Преди много години един арменец ми каза, че на света има три вечни нации – Евреите, Българите и Арменците. Не знам колко е вярно това, но тогава се сетих за страданието на нациите и за оцеляването. Мъката ни капсулова вътре в нас, в семейството и в рода. Влизаме в режим на пасивна съпротива за оцеляване. Господарите се опитват да вземат от нас, ние се опитваме да крием и да крадем от тях. Те ни впрягат в ярема, ние им пасем синурите докато орем. Те ни яздят в калта, ние падаме и се измъкваме без тях от блатото. И така, докато им свърши господаруването, а ние ставаме свободни за малко, докато намерим нов господар.
Не че народът иска господар, но народните чорбаджии винаги търсят господар, на който да слугуват за повече пари.
И така се въртим в пералото на живота, което изчиства душите, и ни избелва до кокал.
Чистите души!
Тук е разковничето на последните ни мъки в поредното оцеляване.
Господарите поумняха и разбраха, че тези чисти Български души трябва да се окалят, за да могат да остържат и последното останало върху българския кокал. А после ще ни хвърлят на кучетата.
И ни дадоха чалга, рап, холивудски и порно филми. Дадоха ни нова, измислена от тях образователна система, дадоха ни демокрация, която да изтрие от душите ни моралните православни ценности. Създадоха ни партии от сталиниски тип, в които се вижда само водача, за да харесваме човека, а не партийните идеи. Та да може лидерът да мърсува, а ние да му прощаваме, защото и той е “прост” като нас.
Организираха ни в партийни агитки, които са готови по-скоро да си прегризат гърлата, но да не се хванат за ръце.
Направиха омразата (русофобията) да е на почит пред любовта (русофилията). Искат да се срамуваме от любовта си. Омърсиха патриотизма с една единствена дума “патриотар”, а за по-упоритите добавиха и щипка ганьовщина.
Сега седим безсилни пред нарязаната памет, и умът, научен на пасивна съпротива ни казва “и това ще мине, и ще дойде по-добър господар”. Живеем, за да оцелеем до следващия господар. Защото сме забравили времето, когато сме господарували. А и няма как да го помним. То и в учебниците вече не го пише. Книгите за онези времена вече ги няма, а и няма кой да ги чете. Образованието, което ни натресоха е направено така, че да ни отучи да четем. То ни учи само да слушкаме, да папкаме, и да даваме.
Дадохме “съвместни” безплатни бази за американците, и две електрически централи в добавка, злато на канадците, няколко милиарда за чертежи на самолети и още няколко милиарда за още чертежи на самолети. Милиарди за бронирани военни машини (засега също на чертежи), някакви милиони (никой не знае колко) за Украйна и два атомни реактора в добавка, че много ни обичат… когато даваме. На кого още не сме дали?
А, да, за европейската мечта дадохме няколко козлодуйски реактора, дадохме за вторични суровини (модерното “скрап”) няколко стотин военни самолети и хеликоптери, танкове, ракети, оръдия… Продадохме за вторични суровини Плама-Плевен, Кремиковци десетки фабрики и заводи. Дадохме си козите, овцете, свинете и птиците. Дадохме си свободата и сложихме маски, за да се уравним в послушанието. Дадохме си и здравето за парите на “БИГ ФАРМА” и Световната Здравна Организация.
Като се замисля, нашето оцеляване е нещо като оцеляването на стадото. Господарите идват и си отиват, но стадото е вечно. Защото нуждата от вълна и месо е жизнено важна за живота на господарите.
Е, не ви ли се струва срамно това оцеляване?
Родината умира под държавата, а ние оцеляваме.
Скоро и стадо няма да сме, защото ще опоскаме де що има. Ще се превърнем в онези кълба от бодли, дето се търкалят накъдето ги духне вятърът по широкия свят
Оцеляващи драки, без земя и без корен.
Относителността на едновременността от Теория на Относителността на Айнщайн, показва недостатък, когато събитие, което е резултат от едновременните събития, е въведено в мисловния експеримент „Парадокс на стълбата“.
Връзка към страницата в Уикипедия, обясняваща парадокса на стълбата – щракнете ТУК, за да прочетете.
Моля, проучете съдържанието от връзката по-горе и се позовавайте на него, когато разглеждате представения от мен проблем.
За по-добро разбиране ще използвам същата графика, модифицирана за целите на проблема.
Как? Просто чрез закрепване на метален прът към всяка врата, който е заварен перпендикулярно от вътрешната страна на вратите, така, че върховете на прътите да се сблъскат един в друг, когато и двете врати са затворени. Така въвеждаме събитието “сблъсък”. (Вижте червените прикрепени пръти в графиките)
Мислете за събитието „сблъсък“ като проверка на едновременността – сблъсъкът доказва едновременността, липсата на сблъсък показва липса на едновременност.
Очевидно това събитие ще отсъства в референтната рамка на стълбата, тъй като вратите в тази рамка не се затварят едновременно.
Липсващото събитие в една от референтните рамки е против законите на физиката, и отваря вратата към множество реалности.
[ДОБАВКА]
Тъй като твърде много противници бяха объркани с прътите, спорейки за техническата част, но не и за логиката, реших да дам пример, който е по-лесен за визуализиране и разбиране. Имайте предвид, че могат да се създадат десетки, ако не и стотици подобни експерименти с различна среда.
Ето го другия пример:
Както го е предложил Айнщайн:
Както би било, ако Айнщайн беше прав:
Очевидно е, че ако добавим събитие като резултат от едновременните събития, то ще липсва във втората отправна рамка, където липсва едновременността. Обърнете внимание, че върху това събитие може да се държи цялата структура на системата, и тъй като събитието липсва във втората референтна рамка, имаме нужда от магия, за да присъства системата в тази референтна рамка. Или трябва да приемем множество реалности .
А ето и защо свиването на дължината няма да работи:
Truden Web Site е създаден през август 2003 година. За кратко време той претърпя възход, достигайки до 21,749 потребителя. От 2011 година мястото бе оставено в тишина, и до днес стои като спомен за добри намерения и място за духовно търсене.
Контакт: Пишете ни
© Truden Web Site е свободен за копиране
