Правя това малко отклонение за хомосексуалността, защото е много показателно за невниманието, с което се отнасяме към моралните си и духовни ценности.

Ако не виждате проблем в хомосексуалността, не бързайте в яростта си.

Някои си мислят, че преди години е било нормално да се осъжда хомосексуалността, защото хората са били глупави и защото демократичните ценности не са били познати на „глупавите“ ни предци. И в това мислене се корени проблемът, защото вече поставяте демократичните ценности над моралните.

Никой не си задава въпроса. защо хомосексуалността е била обявена за неморална и вредна за обществото? Не си мислете, че човешките права са установени с появата на САЩ или с Хартата за правата на човека. Хората са имали права, откакто човечеството съществува и човешките права са били защитавани с писани и неписани закони и морални норми.

Защо мислите, че е прието за неморално да ходим голи и да правим секс, където ни свари нагонът?

Човешкото тяло е красиво.
Няма нищо срамно в него.
Било е обект на хиляди гениални творения на изкуството.
Защо не можем да ходим голи по улиците?
Защо дискриминираме нудистите?
Сексуалният акт е нещо красиво.
Запечатан в множество произведения на изкуството.
Изразява любов, близост, зачатие на живота.
Защо сексът е забранен на публични места?

Моралът не е в делата ни, а в отношението, което поставяме в делата си.
Морално е мъж и жена да се любят, но е неморално да се ебат.
Сексът е морален и необходим, но е неморално да се упражнява на публични места.
Не всичко красиво може да се постави в думи или да се покаже на витрина.
В много случаи показността е вредна.

Защо не се опипваме сексуално един-друг на публични места, защо не говорим на висок глас за секс и не си разказваме сексуалните предпочитания пред всички в трамвая?

Защото с отпадането на задръжките, наречени благоприличие, ние отключваме слободията, в която няма ясни граници между позволено и непозволено, между добро и зло, между правилно и неправилно. Човек започва да се пита, ако това ми е позволено, защо онова ми е забранено? Стига се дотам, че свободата се превръща в инструмент за погазване на съществуващите морални норми и закони. И така човечеството се превръща в сган без морални задръжки , без правила, без закони, без ценности.

Но какво общо има това с осъждането на хомосексуалността като неморално явление? Каква е причината хомосексуалността да попадне в групата на неморалното?

Причината е същата, поради която не ходим голи и не правим секс, където ни свари нагонът.

Но как така, ще попитате? Много просто.

Човешката сексуалност е видима по природа – мъж и жена.

Ние не трябва да полагаме усилия и с действия да показваме нашата сексуалност. Тя е видима по природа, но незабележима като присъствие в обществото. Ние общуваме с мъже и жени, а не със сексуални субекти.

Какво се случва обаче, когато хомосексуалността се легализира в обществото като морална норма и бъде изведена от групата на неморалните явления?

Някои от вас са хомосексуални, а всички останали са виждали или общували с хомосексуални. Тяхната сексуална ориентираност не е видима по природа и трябва да се покаже чрез ясни действия и държание, за да обърне вниманието към себе си в търсене на партньор. Самата поява на еднополова любовна двойка в обществото прави секса публично видим и присъстващ в публичното пространство.
Добавете и факта, че всяка сексуалност, която не е двигател на възпроизводството на вида, се приема като неестествена и поради това е ярко и смущаващо видима.

Всекидневно сме свидетели на мъже, облечени като жени и държащи се като жени, както и на жени, които се опитват да приличат на мъже. Това прави сексуалността видима и дори бих казал, агресивно видима в обществото. И ето, че решението на мнозинството да облече дрехи и да не показва сексуалност, е погребано под “демократичните човешки права” на малцинството хомосексуални.

Оттук нататък сексуалността в обществото ще става все по видима и натрапчива. Мода, изкуство, култура, възпитание, благоприличие – всичко това бива преоформено от морално легализираното присъствие на хомосексуалността в обществото. И вече е видно, че всичко това се прави, за да служи на малцинствената хомосексуална част, против моралните ценности на мнозинството.

Размиват се границите на прилично и неприлично, на морално и неморално, на добро и зло. Свободата преминава в слободия, културата и изкуството биват заместени с кич и чалга, които да гъделичкат сексуалния нагон.

Содом и Гомор не са мит. Всичко това вече се е случило там.

Моите хомосексуални приятели знаят, че аз нямам нищо против хомосексуалните хора.
Аз съм единствено против моралното легализиране на това явление.
Какво значи „морално легализиране“?
Това означава да добавим хомосексуалността към моралните ценности. Но можем ли да го направим? Нека направим описаната по-горе проверка за морална норма: ако хомосексуалността е добро, то хетеро сексуалността би било зло. Вярно ли е това? Разбира се, че не. Тя е в основата на възпроизвеждането на човешкия вид. Докъде води хомосексуалността? До разпад на морала и изчезване на вида.
Следователно моралното легализиране на хомосексуалността би било вредно за обществото.

Инерцията на нашето мислене поставя знак на равенство между хомосексуалност и хомосексуален (споменатата в началото подмяна на понятия). Все едно да поставим знак на равенство между деянието и извършителя.

Деянието може да е неморално, но извършителят не може да бъде определен като неморален, макар да го правим по-инерцията на грешния стереотип.

Моралът е норма, определяща деянието, а не извършителя.

Ако един човек извърши едно неморално и едно морално деяние, кое от двете е той – морален или неморален? Може би ще го съдите по броя морални и неморални деяния? Но и това би било грешно, защото не знаем колко и какви биха били следващите му деяния. Ако осъзнае грешките си и заживее само с моралните дела, той би бил „морален“ според изградения в обществото стереотип, и обратното – „неморален“, ако мине на другата страна.

Неморален ли е психично болен човек, който си показва срамотите пред хората?
А неморален ли е мъж с нарушен хормонален баланс, който се чувства жена и се държи като жена?

Ние не сме съгласни с убийството, но убиецът има своите права, които не могат да му се отнемат. Не сме съгласни с болестта, но полагаме грижи за болния; не сме съгласни с омразата и насилието, но се отнасяме с внимание към омразниците и насилниците и се стремим да променим техния мироглед. И макар извършителите на тези деяния да имат своите права и да заслужават нужното внимание, ние не сме легализирали морално нито убийството, нито омразата, нито насилието. И това е, защото нямаме право морално да легализираме нещо, което е вредно за обществото.

Хомосексуалните са твърдо против да бъдат третирани като болни и аз клоня да съм съгласен с тях.

Да се отнасяме със здрави хора като с болни внася ненужна снизходителност, внимание и съжаление. Но ако те искат да бъдат третирани с уважение и с достойнство, трябва да се съгласят хомосексуалността да бъде третирана като отклонение от нормалното.

Човешкото възпроизвеждане е възможно само между мъж и жена и е невъзможно без сексуалното привличане между двата пола.
Сексуалният нагон е нормален повик за възпроизводство на биологичния вид. Удоволствието при сексуалния акт при хората е нормален стимул, подтикващ към възпроизводство. Ако го няма нормалният подтик на удоволствието от акта на зачеване, възпроизводството на човешкия вид не би имало необходимия стимул и оцеляването му би било несигурно.

Имайки предвид горното, надявам се, че е пределно ясно, защо влечението и връзката между мъж и жена са нещо нормално и защо всички останали сексуални влечения и връзки са отклонение от нормалното. Сигурен съм, че има твърди главици, които въпреки всичко казано по темата, ще попитат „Защо?“ Имам един последен довод за тях: плътските удоволствия, които са ни дадени по природа, са стимул, който е нужен за опазване на живота. Те не са ни дадени, за да са ни цел в живота, а

1. за да опазват и
2. за да продължат живота.

Ако плътските удоволствия не изхождат от горните две и ако се стигне  до пристрастяване към тях, това вече е белег на психично, здравословно или морално отклонение.
Разбира се, сексуалният акт е също израз на близост, на любов и споделяне на щастие, на психично разтоварване, но в основата на всичко това е заложеният в нас природен нагон за оцеляване на вида. Точно този заложен в нас природен нагон за оцеляване прави секса между мъж и жена нормален и всякакъв друг вид секс ненормален или меко казано, отклонение от нормалното.

Приключвайки с това малко отклонение за хомосексуалността, нека отговоря на въпроса, може ли гей да стигне до Бог.
Разбира се, че може. Всеки който е дошъл от горе, ще се върне там. Орелът не може да стане къртица.