Писма до вас

Словото води никъде, или много далече

За Любовта и любовта

Здравейте!
Нека поговорим за Любовта и любовта.

Какво искам да кажа?
Ми, то се вижда в написаното.

Искам да поговорим за онази Любов, която не прилича на любовта, седяща до омразата.
Защото човек е свикнал да определя нещата по техните противоречия.
Ако попитаме какво е любов, първо я поставяме до омразата и тогава й даваме определение.
Същото е и с омразата – определяме я като антипод (противоречивост) на любовта.

Обсъждали сме го вече в не една тема.
Причината да отворя отново дума за това, е опитът на някои да определят моята Любов, като нещо, което не е любов.

Ако само знаеха, колко са прави!!!

Защо казват някои, че не обичам?
Защото Любовта ми не е лицемерната красота, която са свикнали да виждат.
Вярно е, че лицемера най-силно може да “покаже” любовта, която няма в себе си.
Лицемера ще сложи десетките и стотици маски на любовта, намерени в книгите и ще блесне с най-красивата любов.
Лицемера ще поучава с любовта прочетена в стиховете, но той никога няма да усети Любовта на поета.
Лицемера ще ви покаже “любовта” си, която всъщност е прочетената любов, за да ви накара да му се възхитите.
Лицемера не иска да ви научи. Той иска вашето възхищение. Защото с него, лицемера полива гордостта си, която пък е храна на Егото му.

Защо аз си “правя неприятели” между вас!?
Защо моята Любов не е “еднаква” за всички?

Няма различна Любов. Тя е една.
В Любовта няма “любов” и “омраза”.
Любовта е САМА.
Любовта не е чувство.
Тя не трябва да бъде отношение към дугите.
Любовта е състояние на вашия Дух. Състояние на безпристрастност, в която всички са равни.
Състояние на мекота и празнота. Мекота, за да можете да оцелеете в твърдостта на чуждите пристрастия, наречени любов и омраза. Празнота, за да може винаги да има място във вас, където да потънат чуждото неразбиране, омраза и любов.

Колкото и “грозно” и “нечовешко” да звучи, Любовта не е нещо, което може да дадеш на другите. Любовта можеш да покажеш, или да покажеш пътя към нея, но не можеш да я дадеш. Любовта трябва да се познае и живее.

Аз не обичам с вашата любов, защото не мразя.

Приел съм Любовта в себе си, но на някои това не им прилича на познатата любов.
Дори един християнин спомена, че не иска да си има работа с мене, защото вече е приел Любовта на Исус.

Това ме накара да избера няколко места от Библията, за да ви покажа езика на Исус.

Иоана 3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден…

Това Исус е казал, когато не са Му вярвали.
С омраза ли е казал това, и осъждане ли са били думите Му?

Матея 12:34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

Други Негови думи, изречени към нямащите в себе си Любовта.

Матея 12:30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

Никак не звучат любвеобилно думите Му към тези, които Му противоречат и противодействат.

Матея 12:36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

Матея 12:37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

Ето ви и за празнодумците, с които е пълен и сега света.

Матея 23:33 Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

Дали не е обичал Исус тези, към които се е обърнал с горните думи!? С омраза ли е казано това?

Знам, че често моят език прилича на Неговия. Не е преднамерено, разбира се. Не, за да приличам на Него. А за да ви Го припомня по-добре.
Защото с лицемерната любов можеш да приспиш човешкия Дух, а с Любовта ще го събудиш.
Вече на няколко пъти ви казвам, че с думите си давам, но и вземам.
Тези, които имат Любов и смирение в себе си, ще получат.
Тези, които имат повече омраза и гордост, ще загубят и малкото, което имат.
Защото с противопоставянето си на думите ми, навлизат все по-дълбоко в тъмнината на Егото си, което ги отделя от връзката с Любовта, в която няма обида, гордост, омраза, лични интереси, наше и чуждо, “по” и “най”.

Сега, когато някой от вас реши да противоречи на казаното от мен, нека първо добре да помисли:
в какво може да ме обвини?
къде водят моите думи и къде неговите твърдения?
какво по-различно от Исус казвам?

Любовта за Която ви говоря не е красива.
Защото до нея не можеш да поставиш грозното, с което да Я сравниш.
Любовта, за Която ви говоря е Всичко. В Нея се намира онази заключена клетка, от която вие съдите кое е “добро” и кое “зло”.

Ако разбиете тази клетка наречена Аз, ще сте свободни в Любовта и ще Бъдете.

Желая ви успех и Любов.

Николай Сисоев – Труден

Писма до вас

Словото води никъде, или много далече

За Светлината

Казват, че никой не е видял Бог.
Защо? Нали Бог е светлина!?
“Да но не обиконвена светлина – ще кажете вие – а светлина видима за Душата, не за окото.”

И може да сте прави…

Нека, обаче, приемем че Бог е обикновена Светлина.
Мъчното в случая е, че казвайки “светлина” ние се опитваме да си представим източника на светлина. Но понеже Бог е Светлина, то не би могло да има Негов източник.

Абсолютно ВЯРНО.
Бог е Източника(Началото) и Светлината(Края).

Видима ли е светлината?
Ще кажете “тъп въпрос”… Но не е.
Светлината е невидима.
Виждаме източника, но ако се обърнем с гръб към него, не виждаме светлината.
Тогава виждаме нейното отражение.
Всичката светлина, която ние виждаме е ОТРАЖЕНИЕ.
Ако материята не съществува, светлината ще е НЕВИДИМА.

Сега схващате ли по коя пътека вървим???
Казваме, че никой не е видял Бог.
Но защо не можете да се сетите, че виждате неговото отражение в материята.
Затова и Бог създава материята.
За да се отрази в нея Неговия блясък.
Материята е част от живота на Светлината, Която е Бог.
Много важна част от Живота е материята.
Защото Светлината би осиротяла без своето отражение.
Светлината би била без Живот за Себе Си, ако я нямаше материята в която да се отрази.

Затова Светлината създаде материята. За да ЖИВЕЕ чрез нея.

Получава се затворения кръг, в който Светлината живее чрез материята, а материята живее чрез(благодарение на) светлината.
Знаейки това, човек трябва да се опита да покрие това знание в себе си.
Делата на човек са неговата материализирана Духовност(Светлина).
Ако е чист по ДУХ, човек отразява в делата си ЧИСТОТА и Любов.
Ако е с омърсена душевност, човек отразява в делата си нечистота и ОМРАЗА

Ето ви, в какво може да видите своето божествено подобие – в отразеното си светене.
(“По ДЕЛАТА им ще ги познаете”)

В същността си Вселената(МАТЕРИЯТА) е едно прекрасно творение на Светлината.
Бог е създал Вселената с най-добри намерения.
И ние като част от тази Вселена, сме част от Неговото добро намерение.
Оправдайте ДОБРОТО НАМЕРЕНИЕ на Бог.

С Любов

Николай Сисоев – Труден

Писма до вас

Словото води никъде, или много далече

ОБЕЩАНО ЗАВРЪЩАНЕ

Пристигнах.
Ето ме!
Пътувах дълго, дълго…
Пътувах през морета и гори,
пътувах през зелено и сахарено,
понякога в душите ви дори.

Пристигнах.
Ето ме! – Далечно Обещание…
Ах, колко бързо времето лети!
Отца ми казва:
“ВСИЧКО Е ПРЕМЕРЕНО”,
и ме напълни с вашите мечти.

Пристигнах.
Ето ме – Необходимо Връщане…
Как бавно, бавно раната кърви,
Олтарът ви е като гара чакаща,
А Пътникът към Себе Си върви.

Пристигнах.
Ето ме!

Добре дошли.

Николай Сисоев – Труден

Писма до вас

Словото води никъде,или много далече

За ЕКСТАЗА

Някой се провикна, че “всички сме осъдени да изживеем ЕКСТАЗА”, в познаването на Истината.

А аз искам да кажа:
първо – не всички
второ – в Истината няма ЕКСТАЗ
трето – …няма трето.

Стремейки се към едната крайност, човек засилва пропорционално другата.
Което значи, че продължава със същата сила да разделя в себе си нещата на противоположности.

Това не е Пътя.

Убий екстаза!

Човек никога не е изпитвал тишината на безпристрастието.
По-точно, малцина са тези, които са го изживели.
И само те са, които са постигнали Истината.

Това трябва да е стремежът ви – ТИХА БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

Няма екстаз. Няма сила на чувствата.

Има тихата нежност на росната капка, побрала в себе си, и отразяваща силата на Светлината.

Бъдете тихи.
Бъдете нежни.
Бъдете силни с безпристрастието на падаща капка роса.

Това не са метафори.
Това е Истина.

Николай Сисоев – Труден

Писма до Вас

Словото води никъде, или много далече

Последователност на Стъпките

Някъде прочетох нещо за “последователност” в опита ви да постигнете просветление. Един казва – няма последователност, друг казва – има.
Естествено е, че всяко нещо идва като следствие на нещо друго. Следователно има последователност… И тя е много точно определена.

Ще ви разкажа за последователността при мене. Как протекоха нещата в моето търсене и намиране.
Първо искам да ви кажа, че сега когато погледна назад в живота си, виждам всяко събитие в него, като стъпало водещо точно към този определен момент.
Но нека не разводнявам темата.

Сега знам, че всичко започна с “ИНТЕРВЮТО“. Но тогава не знаех.
Сънувах сън: Един мой бивш колега (военен музикант), тогава вече покойник, ми се присъни. Дойде униформен при мене и ми каза: “Викат те на интервю в понеделник”. В съня си се уплаших, защото как може един мъртвец да дойде с вест за интервю. А тази дума в английския се ползва, като дума за събеседване при кандидатстване за работа. За такова интервю ставаше дума в съня ми.
Събудих се с абсолютната убеденост в себе си, че понеделник е последния ден в живота ми. Беше четвъртък. Оставаха ми четери дни живот.

Никога преди това не съм бил силно вярващ. Вярвах, че има Бог, но повече вярвах в Него като “нещо си”, Което не е в силите ми да постигна. А сега знаех че ще живея до понеделник. Не казах на никого за съня си. Бях леко напрегнат, но сигурен в решението си – последните ми дни, реших, ще са най-нормални дни от един човешки живот. Обърнах мислите си към Бог с желанието да му покажа, че приемам решението Му и благодаря, за това, че е решил да ме предупреди. Казах Му, че Неговата воля е и моя. И дочаках спокойно понеделник. Понеделник мина и нищо не се случи. Благодарих на Бог и продължих да живея своя нормален живот. По късно разбрах, че интервюто е бил именно съня и дните до понеделник. Моето отношение към всичко това, беше моето успешно представяне.

Аз винаги съм имал Библията у дома. До преди година и половина, я разгръщах само в моменти на скука. Но се случи така, че помогнах на един българин (живея в ЮАР) да почне работа в нашата фирма. От споровете с него(той е адвентист) стигнах до извода, че има нещо много криво разбрано в религията. Шефа ми и той е много набожен. И с него проведох няколко разговора, които засилиха желанието ми да открия Истината за Бог.

Ето я ПЪРВАТА СТЪПКА – СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ да намериш.
Наистина желанието ми беше непреодолимо. Цялото ми същество, цялото ми желание беше насочено към това-да открия Истината за Бог.
Започнах да чета Библията, за да намеря опровержение на опонента си (моя колега). И винаги без да търся, попадах на най-точното място. След два месеца “изследване” на Библията поканих у дома пастор завършил теология (висшист), който не можа да отговори на нито един мой въпрос.
Както и да е. Това беше началото. Много вихрено и много ентусиазирано.

В обедните си почивки обичам да лягам за половин час на тревата край работилницата. Забелязах, че много често унесен в полусъница виждам и чувам интересни неща, които имат своя смисъл. Започнах да обръщам внимание на това и първото, което ми е останало като важно виедение беше:
чух думите “Думата не е смисъл, а обяснява смисъла”. Видях стъклена тавичка за готвене. Завъртях се около нея и я видях от другата страна. Пак беше тавичка, но вече не това, което виждаме, а енергийна хармония образуваща нещото, което ние виждаме като стъклена тавичка. Това второто не бих могъл да ви обясня с думи. Но все пак няма какво друго да използвам.
Запомних че думите не са смисъла, а се опитват да го обяснят.
И никога повече думата не ме е държала затворник в себе си.

Това ви разказвам за да ви кажа, че във вашите последователни стъпки към Истината, вие винаги ще имате Нейната поддръжка, но трябва да я видите. Трябва да усетите тази поддръжка, защото тя е много важна във вашия път. Истината (Бог) никога не оставя човека сам в пътя му.

Така разбрах, че имам поддръжка. И тези малки доказателства ме държаха по-сигурен в моето колебание. Защото в началото човек винаги се колебае.
Вика си, дали това не е някаква лудост, която го обхваща. Дали си заслужава. И каква ще е ползата, и други подобни всевъзможни глупави въпроси…

Четях Библията и все повече се убеждавах, че Петър е бил предател, Лука е бил неразбиращ глупак, а Павел внедрения евреин, който отвътре е превзел християнството.

Един ден сънувах сън. Ядях котешко месо и приготвях храна за другите. Аз бях отговорника за казаните в които вреше конско месо за храна на хората. Един ми каза, че синът ми идва, и аз хвърлих котешкото месо и скрих кожата на котката, за да не види синът ми какво ям. Събудих се с мисълта, че греша в своята интерпетация на Библията.
Два дни по-късно аз разбрах, че Библията е Книгата в която е оставено цялото знание за Истината. Трябва само да имаш очи да го видиш.

С един мой приятел си говорихме за Бог, прераждане и прочие.
Казах му, че ако вече съм бил на земята, трябва да съм оставил някакъв белег за себе си. Белег който да намеря когато пак дойда. Белег, който ще ме събуди.
… Но за това по-късно…

Един ден казах на този мой приятел, че условието, което е необходимо за да се събудим е Любовта.
Да сме добри, да не мразим, да прощаваме, да обичаме, въпреки че сме мразени.
Нямаше начин да не го разбера. Нямах Учител, който да ми го каже. Нямах Учител, Когото да питам.
Учител ми беше гласа, Който чувах в медитацията си и в сънищата си. Учителя ми беше Жив, но не в света.
Но Учителя ми е добър в умението Си да ми внушава правилното решение на проблема.

Така разбрах, че Любовта е условието. Обърнах се към себе си и онемях от ужас. Аз бях толкова лош…
Аз бях извършил толкова много грехове.
Бях престъпил всичките десет заповеди, освен една – не убивай. Но понеже е казано, че ако в сърцето си го пожелаеш, ти си прегрешил, то аз бях прегрешавал най-много в тази забрана. Защото много пъти ми се е искало да убия някого в яда си. Виждах живота си и си давах сметка колко глупави неща съм извършил. И всеки мой грях се стоварваше върху ми с такава жестока сила, че сърцето ми подскачаше като прободено, стомаха ми се свиваше в конвулсия и закривах лицето си от срам. Като, че се пазех някой да не види греха, изписан на лицето ми.
Постепенно това отмина и аз се успокоих с мисълта, че щом аз виждам греха си, значи и Бог вижда болката ми и ми прощава. Защото нали затова дойде Исус, да ни каже да се разкаем за греховете си, за да получим Царството Небесно. Знаех, бях убеден, че Бог ми прощава. Но бях и абсолютно сигурен, че никога вече няма да направя нещо от което да се срамувам.

Така преминах ВТОРАТА СТЪПКА – РАЗКАЯНИЕТО

Случи се така, че трябваше да се върна в България за да оправя документите си за пребиваване в ЮАР. Вече бях нелегален, и не исках да продължавам така. Подготвих си документите и се върнах в родината, за да кандидатствам за работна виза.Такъв е закона в ЮАР – да се кандидатства от мястото на гражданство. Шансовете ми да взема виза бяха 1/100. Никой не е вземал работна виза за дърводелец в ЮАР, още повече, с диплома за музикант. Абсурд.
Пет месеца прекарах в България, а семейството ми в ЮАР. Три пъти ми отказваха виза, и аз пак имах вярата, че ще успея. Можех да си направя диплома за дърводелец и да “оправя” нещата още в първия месец, но убеждението ми, че не трябва да лъжа, не ми позволяваше това.
Тези пет месеца в България бяха първите прекрасни месеци на моя истински живот. Отказах се от всичко, за да имам Бог. В ЮАР имах всичко – в България нищо. Бях готов да почна наново като чужденец в родината си, но да не излъжа. Но винаги вярвах, че Бог ще ми помогне и ще получа тази виза.
И я получих. Аз съм единствения подобен случай в тази държава – дърводелец-музикант с работна виза…

Докато бях в България реших да постя докато мога. Знам, че при постене медитирането е най-добро. Първият си Истински сън имах много години преди това след петдневно гладуване. Сънувах сън, който се сбъдна 100%.
Та и сега реших да постя. Наистина медитацията ми вървеше много добре. Отнова имах своето доказателство за това, че Бог е с мене. На два пъти при медитиране, първо една жена, а после един старец ме целунаха по устата. Това бяха майчина и бащина целувка, която носи необикновен дар. Накрая след шестия ден сънувах сън, че лежа на легло пред болницата. Събудих се и знаех, че трябва да спра с постенето. Но вече имах голяма част от знанието, което ми беше нужно. Всичкото това знание го оставих в една малка книжка, която нарекох “Покана за Безсмъртие”.

Така преминах ТРЕТАТА СТЪПКА – УСТОЯВАНЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО
Аз ви споменах само за най-силната съблазън – да излъжа, но тези месеци ме поставиха на много други съблазни (пари, жени и др.), които преминах успешно.

Върнах се в ЮАР като съвсем нов човек. Жена ми и приятелите ми се опитваха да ме приемат като предишния човек, но постепенно трябваше да свикнат с мисълта, че съм друг и то безвъзвратно друг човек. Като всички хора, те се опитваха да ми покажат, че аз не бих могъл да бъда нещо по-различно от тях. Опитваха се да ме поставят на нивото на което те се чувстваха, че принадлежат. Но аз знаех, че там не е моето място, и че там не е място за никого. Аз трябваше да се преборя с най-близките си, за да им покажа, че това, което те знаят за живота е една заблуда. Но никак не е лесно. Не е лесно да кажеш това на човек търсещ Истината, че си я намерил, какво ли да обясняваш на някого, че има Истина и ти си я намерил.

Събуждането има много етапи. Един от тях е зачеването. Когато Истината зачева в тебе, ражда се като малко зрънце, което пуска кълн и расте. Това осъзнах след един тежък работен ден.
Медитирах във ваната. И чух думите: “Beget on you”. Това е на английски и като граматическа постройка е непълно и неправилно, но носи силата на Един Единствен Смисъл – Зачева на(в) тебе. Истина зачева в тебе.
След време намерих една от книгите на Алистър Кроули, и видях, че той използва същото определение за това стъпало.

Аз се опитвам в тези форуми да ви кажа, че нещо знам, а вие не искате да признаете това. Защото… Защо ли!?
А как да го кажа на хора, които не са и помисляли да търсят.
Двама човека ми повярваха – моя приятел Христо и синът ми. Но в тях никога не съм се съмнявал.

Един ден в обедната почивка на тревата медитирах.
Седях пред една врата и чаках да ми отвори някой. Вратата се отвори и едно младо момиче ме пусна да вляза в тясно предверие. Другата врата на отсрещната страна седеше леко притворена и през нея видях красива мека светлина. Излязох от медитация и знаех, че това момиче беше Ванга, Която ми отвори Предверието.

Така преминах ЧЕТВЪРТАТА СТЪПКА – СТАБИЛНОСТ В РЕШЕНИЕТО – ЗАЧЕВАНЕ
Вече нищо не можеше да ме поклати в моя път. Аз бях и съм готов да се откажа дори от семейството си за да постигна Истината. Но никога в себе си не съм пресмятал такава възможност. Защото знам, че Бог не би ме поставил пред такъв избор.

Има още стъпки по пътя към Истината. Има още неща, които мога да ви кажа, и много, които никога няма да ви кажа. Но със сигурност трябва да знаете коя е последната стъпка.

ПОСЛЕДНАТА СТЪПКА е Аз Съм Истината.

P.S. Един ден казах на моя приятел Христо: “Аз намерих знака, който съм оставил – Религията (Учението за и от Истината)”

Николай Сисоев

декември 2001

Писма до Вас

Словото води никъде, или много далече

Душата и Духът

Повечето от вас се опитват да разделят Душата от Духа и да ги дефинират като нещо във и вън от нас.
В същото време се опитвате да поставите Бог някъде съвсем отделно от тези две неща, чудейки се кое от тях може да ви помогне да Го познаете.

За всички религии е повече от ОПРЕДЕЛЕНО, че Бог е Дух. А Дух значи Разум.

Бог е Осъзнатото Начало в Разума, Който е НИЩО.
Преди Бог да се ОСЪЗНАЕ, Разума е бил НИЩО, Абсолют, Всичко, в което няма нито Нещо, нито Нищо. Много е трудно да се определи с думи едно такова състояние, но не е невъзможно да се приеме, че има Разум, който не се е самоопределил като Нещо.
САМООСЪЗНАВАНЕТО на Разума е Бог.
Бог се осъзнава в Абсолюта наречен Разум и се определя като Нещо.
Този Бог е Духът, в който сега живее всичко. Този Бог-Дух-Осъзнат Разум, ограничава част от Себе Си и нарича това ограничение Материя. По-скоро ние така го наричаме. И Той, Духът-Бог-Осъзнатия Разум, живее в тази Материя. Той е навсякъде в нея и в нас. Повечето хора не усещат Неговото присъствие в себе си. Малцина имат някакви проблясъци за това присъствие, и още по-малко от вас, успяват да Го усетят като своя същност.
Казвайки “Аз живея чрез Отца”, Исус всъщност казва, че определя своята същност, като част от Бога.

Човек е свикнал да определя другите хора като добри или лоши.
И много често определяме някого, като човек с “добра душа”, или “лоша душа (гадна душица)”.
Това е доста примитивно и невярно определение.
Няма ЛОША ДУША.
Когато човек се роди, в него присъства ЧИСТА и НЕОПЕТНЕНА част от Духа.
Растейки, детето в началото на своето осъзнаване, няма в себе си онази култивирана от родителите си способност, да разделя нещата на добро и лошо. В началото, за детето няма добро и няма лошо.
И ние казваме, че детската Душа е най-чиста.
Именно поради това неразделяне и БЕЗПРИСТРАСТИЕ, детето е с ЧИСТА ДУША.
Но родителите “учат” детето да оцелява в този свят на разделение, и започват да култивират в него способността, да разделя нещата на добри и лоши; полезни и вредни; красиви и грозни; и пр. и пр. разделяне. Така детето започва да губи своята невинност и става един от ВСИЧКИТЕ. Става ЕДНАКЪВ с дугите. Става ЧОВЕК.
И заедно с очовечаването си, детето променя онзи Дух, който в началото е имал в себе си, и му дава името Душа. Естествено колкото повече променяме Духа в себе си, толкова повече се отдалечаваме от възможността да го “познаваме”. Ние просто изхвърляме Истината от себе си и я заместваме с НОВОИЗГРАДЕНА “истина” наречена “Аз”.

“Аз”, е което ни отдалечава от Бог. “Аз”, е което стои между нас и Него.
Получава се така, че “научавайки” се да оцеляваме в света, ние изместваме Духа от себе си.
И колкото повече от Него имаме, толкова “по-добра” душа имаме.
А колкото по-малко Духът е в нас, толкова “по-лоша” е нашата душа.
Оказва се, че всъщност нашата Душа е количеството Дух останал в нас и способността ни да се ръководим от Него.
Много често за душа, ползваме думата “подсъзнание”.

Някои от вас казват, че понякога разумът им казва едно, а душата им (сърцето) – друго.
Понякога това е просто КОЛЕБАНИЕ на ума.
Понякога е борба между ПОДСЪЗНАНИЕТО и УМА.
Борба между Духа и АЗа.
Духа(подсъзнанието) се противи на УМА(Егото-АЗа), но най-често УМА побеждава. Уви.

А сърцето е орган, който изтласква(изпомпва) кръв.

Понякога ваше колебание или емоция рефлектира в някой ваш орган.
Например, да ви се свие стомаха от страх, или да ви се стегне сърцето от мъка, или да ви изтръпнат краката от напрежение, да ви се свие гърлото от яд…
Това не е душевна изразеност. Това е просто рефлекс на вашето тяло. А то се ръководи от мозъка ви. Всичко което “усещате” е там. В Ума.
Страхувам се, че повечето от вас ще се хванат точно за горните пет реда за да поспорят. Съветвам ви да не го правите. Последното е само илюстрация, от която бих могъл да се откажа в полза на цялата картина.

Та ако трябва да обобщавам, бих могъл да кажа:
Бог е Духът, в Който живее Материята и ние като част от нея.
Бог присъства навсякъде в материята и вън от нея.
Бог присъства и в нас.
Нашата Душа е това, което е останало от Духа, който е в нас.
Нашата душа е нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ и ПОДСЪЗНАТЕЛНОСТ.
Нашият разум е само нашата СЪЗНАТЕЛНОСТ.
Но нашият разум е и нашата ОСЪЗНАТОСТ във всичко казано до тук

И ако погледнете горните седем реда, ще видите, че всичко е ЕДНО ЦЯЛО.

Как можем да направим така, че да подсилим ПОДСЪЗНАНИЕТО си (Духа) в нас?
Защото колкото повече се обръщаме към ПОДСЪЗНАНИЕТО си, толкова повече се връщаме към истинската си, начална същност, която сме имали като деца. Ако успеем да се върнем към детето, което сме били, ще се върнем във времето, когато още сме имали Духа в себе си, а не малката част от него наречена “ДУША”. И тогава ще имаме Бог(Духа) в себе си, и ще можем като Исус да кажем, че живеем чрез Отца.

Медитацията е един от тези начини.
Но за да медитира човек, трябва да има осъзнатата нужда от ИЗЧИСТВАНЕ.
Чистота, значи да станете тези, които сте били преди родителите ви да ви научат на правилата в живота.
Чистота, значи да нямате в себе си стремежа към разделяне(определяне) на нещата.
Когато спрете да разделяте, ще започнете по-малко да мислите. Което е основата на медитацията.
Изчистете себе си от мислите си. В мислите ви се намира ДЯВОЛА, който разделя нещата, за да ви държи зависими.

Разделението е основано на ПРАВИЛА, а ПРАВИЛАТА СА ЗАВИСИМОСТ.
ЗАВИСИМОСТТА е ГРЯХ.
А най-първото правило, поставило ни в зависимост е МАТЕРИЯТА, и тя е ГРЕХЪТ в който, и с който се раждаме.

Когато се освободите от мислите си, вие се освобождавате от правилата и ставате свободни.
Едва тогава можете да се надявате да усетите Бог-Истината-Духа-Цялото.
В Него няма правила. И единствения начин да Го усетите е да се отърсите от правилата, които ви карат да разделяте.

Някои казват, че когато човек се изчисти от мислите си, той дава място на демонични и зли сили да го обладаят.
Имам два възможни отговора на това.

Първият отговор е:
Когато човек се изчисти от мислите си, дава възможност на Бог или дявола да влезе в него.
Което е по-силно, то ще влезе.
Ако християните казват, че ще влезе дявола, значи те го правят по-силен от Бог.
Аз лично знам, че в празнотата влиза Бог, защото Той е Силата която обладава в БЕЗПРИСТРАСТИЕТО.
Дявола е МНОГО ПРИСТРАСТЕН към злото, и едва ли ще се чувства комфортно в чистотата на вашето безпристрастие.

Втория отговор е:
Мислите са, които определят нещата като добро и зло. Мислите са, които правят нещата да са добро и зло. И нито доброто, което е в мислите ви е ИСТИНСКО добро, нито злото е ИСТИНСКО зло.
Добро е онова, което сте били като деца. Тогава не сте създавали добро и зло. И точно НЕПРАВЕНЕТО на добро и зло е ИСТИНСКОТО ДОБРО.
А когато спрете да мислите вие НЕ ПРАВИТЕ.
И ако НЕ ПРАВИТЕ, значи се оставате на началната си същност, когато Духа все още е бил непроменен във вас, от вашите пристрастия.
Тогава вие ще усетите ИСТИНАТА, която е Бог.

Това Е!

Николай Сисоев – Труден