Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

НАШАТА Улица

Всеки от нас си спомня детските години с особени чувства на носталгия, неповторимост и безвъзвратност.
Не и аз. Чувството на неповторимост и безвъзвратност отсъстват от моите спомени за детството. Какво значи това?

Спомням си (как бих могъл да забравя) нашата улица. Сега съм далече от България. А и отдавна се преместихме на друга улица в града. Но онази улица от моето детство е нещо, което малцина са виждали.
Широка калдъръмена улица без тротоари. От двете страни наредени бели каменни стобори, високи, колкото да покажат границите на улицата, и достатъчно ниски за да не скриват дворовете.
Пред всеки каменен зид имаше пейка. Големи порти насичаха белотата на каменните зидове и приличаха на тирета върху белия лист на дяланите камъни. Красиво.
Но това никой не забелязваше когато цъфтяха калдъръмчетата. Късно на пролет, калдъръмчетата цъфтяха. Едни такива малки цветенца с тънки месести листа, поникнали между калдъръма. А цветовете им бели, червени, жълти, оранжеви, лилави…
И когато цъфтяха калдъръмчетата, калдъръма се скриваше.
Късата наша улица с млекарницата в дъното ставаше непроходима.
Непознати странници, случайно минаващи от там, се спираха в началото на улицата и се захласваха.
И забравяха, че искат да минат по улицата.
Седяха, гледаха, радваха се (някои плачеха) и си тръгваха кимайки с глава.
Ние децата си имахме наши си “тайни пътеки” в този цветен килим.
Тръгваш от китката с жълтото, прескачаш бялото и червеното, после на бялото и оранжевото завиваш две туфички на ляво и скачаш на пейката.
“Иване-е-е-е, айде бе! – Иванчо се показва изпод сайванта – И кажи на майка ти, че на задната порта я чака яйчаря…”
Нашата улица…

Един ден отправях благодарност към Бога. Често го правя. Работя и си мисля за Бог. Задавам въпроси. Понякога получавам и отговори. Друг път благодаря. Понякога и моля.
Та, един ден благодарих за това, което Бог ми е дал. Казах Му, че всичко, което имам от Него ще е не само мое, а на всички, които го поискат и могат да го носят.
Искаше ми се да дам нещо в замяна не, а по-скоро като израз на благодарност. И какво мога да дам аз на Бог.
Себе си вече Му бях дал.
И реших да Му дам МОЯТА улица.
Защо “МОЯТА”?
Защото така както аз я имах в себе си, никой друг я няма.
Всеки различно усеща и различно пази в себе си нещата.
Затова казвам МОЯТА улица.
И така както я имах в себе си, взех в ръцете си МОЯТА улица, вдигнах я над главата си и казах:
“Вземи я Отче наш. Най-скъпото, което имам е Твое. Моля те единствено да ми позволиш, когато се върна при Тебе, да отседна на НАШАТА улица. Благодаря ти.”

И така моята улица е при Отца.
Чака ме.
И Отца ме чака на нея, за да ми каже, че улицата е НАША, и мога да Живея на нея докато Аз искам.
На НАШАТА улица има място за всички.
Ако не беше така, нямаше да ви го кажа.
Защото къщите на нея, вече са подредени.

Ноември 2001

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Кратко за Смирението

Кой съм аз, че да мога да променя нещо в този свят?
Аз мога да променя единствено себе си.
Останалото е по Божията воля.
И не слагам празни стремежи в себе си.

Кой съм аз, че да съдя другите?
Един има Който може да съди, защото само Той е Добър изцяло.
И не слагам осъдителна злоба в душата си.

Кой съм аз,че да уча на смирение?
Не съм научил още себе си.
И не говоря многословно за неразбраното.

Затова, ви моля да ми простите, ако сте взели това за урок.
Но ако съм ви научил на нещо, то е по Божията воля.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Правото на Избор

Човек е венецът на Божието творение, свикнали сме да казваме.
Човек е Божие подобие, иска ни се да вярваме.
Затова Бог ни е дал правото на избор, гордо изтъкваме.
Глупост!
Гордост!
Невежество!

Истината не степенува нещата на по-добри и по-лоши. Тя не е имала намерение да поставя някого най-високо в Себе Си. Глупостта е, която се поставя на пиедестал.
Истината никога не е изтъквала себе си, с гордостта на глупака, за да се уподобяваме на Нея. Глупостта ви е, която ви прави горди.
Бог няма избор. Изборът е за невежите. Защото невежеството има пред себе си много пътища. Истината няма път пред себе си, защото Тя Е. Ако вие знаехте, нямаше да избирате, но понеже сте невежи, се радвате на глупостта си, и се гордеете с избора си.
Когато(ако) се събудите от дълбокия си сън, ще осъзнаете себе си в невъзможността за избор.
И тогава всеки ваш “избор” ще е единствената възможност за вас. Всичко ще ви е позволено, и само Любовта ви към Глупостта, Гордостта и Невежеството ще ви спира във Вас.

Една жена ми каза, че този форум прилича на детска градина.
Целият свят е детска градина.
Аз обичам децата.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Пътник

Аз Съм Пътник през пустинята.
От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.

Стъпките Ти Виждам, Братко Пердурабо.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Кратко и Ясно за Секса

След време някой ще каже, че нищо не съм написал за секса.
Какво самочувствие…
Приемете го с чувство за хумор. Ще е по-полезно за вас.

Та за секса.
Една вечер няколко приятели медитирахме групово. Около пет минути след началото, друг пристигна и трябваше да прекъснем, за да се включи и той. Усетих че с един от групата нещо не беше наред. Обърнах се към него и попитах: “Е, как беше?”
“Бе нали знаеш… този сърбеж…”
Оказа се, че в процеса на отпускане, оня сърбеж по тялото, който е толкова познат на начинаещите в медитацията, му се натрапил твърде много.
“Опитвах се да го игнорирам, но той ме подлудяваше с присъствието си.” – сподели приятелят ни.
Искаше ми се да се засмея, но най-сериозно го посъветвах следващия път да се почеше.

Същото е и със секса.
Разчитайки на чувството ви за хумор, ще кажа – когато ви сърби, почешете се.
Ще ви е от полза, ако приемете съвета и с чувство за мярка.
В никакъв случай, обаче, не си и помисляйте, че секса е полезен в пътя ви към Истината.

Той може да е полезен само в два случая:
1) като го намалите, след като е бил твърде много,
2) като го практикувате след като сте се въздържали твърде дълго.

Това е.
Желая ви успехи… в търсене на Истината.

Николай Сисоев – Труден

Писма до вас

Словото води никъде, или много далече

За Закона (Божията Воля)

Този път искам да си поприказваме, за Божията Воля.
Един християнин се опита да изкаже мнение срещу Алистър Кроули.
Опита се с цялото си църковно “знание”, да опровергае Този, Който се нарече Господар на Вселената.
Това аз наричам непремерено самочувствие.
И понеже аз защитавам Братята си, ще защитя и Кроули.

Нека видим какво значи неговата мисъл “Do what thou wilt, shall be the whole of the Law.” – “Прави каквото искаш – ще се изпълни целостта на Закона.”
Възразявате, като казвате, трябва да вършим Божията воля.
Бог ни е дал правото на избор и по този начин нашите дела са Негова воля.

Ако не сте съгласни с това, ще ви го кажа по друг начин.
Изпълнявайки Божията воля, не правите ли каквото искате? – Изпълнявате волята Му, защото така искате.
Или вие изпълнявате волята Му, но искате да бъде беззаконието!? Ако е така, не изпълнявате Неговата воля.
Изпълнявайки волята на Бога, вие вършите каквото искате – такава е волята ви. И това не променя закона.
А тези, които не изпълняват волята на Бог? Те вършат беззаконие, но въпреки това пак ще се изпълни Закона, защото такава е волята на Бог.

Може ли някой да противоречи на това?

Защото ако кажете, че беззаконието на някои променя Божията воля, то значи, че Бог не е в Силата Си, и някой може да промени волята Му.

Разбирате ли???

Не!?
Знам че ви е трудно…
Точно на християните Павел беше казал:
Евреи 5:11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

Сравняват думите на Кроули със сатанинския девиз: “Прави каквото искаш – това е закона”
Ако се замислим, ще стигнем до извода, че и в този случай Закона ще се изпълни.
Едно и също е като резултат, но не и като доктрина и начин на мислене.
Сатанинския девиз отрича Бог или Го прави съгласен с беззаконието, а Кроули ви успокоява, че каквото и да направите ще се изпълни целия Закон. Защото такава е волята Божия.
Всички вие казвате и знаете, че Бог е Всемогъщ, Всезнаещ, Всесилен.

Вярно е.

Всичко е в Бог. И в Него е знанието за цялото Бъдеще до края на времената.
Мислите ли, че Бог след като знае бъдещето, не е предвидил беззаконието на хората?
Мислите ли, че това беззаконие не е сложено в сметките Му!?
Всичко е в Закона. Не се съмнявайте! Написано е и вие само минавате през него.
Причината е създадена. Вие минавате през следствията.
Не можете нищо да промените.
Може да промените само себе си. Може да промените само своето мислене и разбиране за Истината. Може да промените душата си, изхвърляйки злобата от нея. Защото злобата ви е тъмничаря.

Можете. Не казвам, ще го направите.

Някой ще кажат, че щом всичко е в Закона, от него е и злобата във вас.
Това ще е богохулство. Защото ще е твърдение, че Бог влага злоба в душите ви.
Злобата си е ваша. Вие сте си я отхранили с човешкото си неразбиране.
От Бог е Любовта, но нея вие не познавате.
Защото когато дойде някой от Него и ви разкаже, вие казвате, от сатаната е.

Видяхте неразбраните думи на Кроули, но не видяхте това което може да разберете.
Пет реда по-долу, “Книгата на Закона” на Кроули завършва с:
Love is the law, love under will. – Любов е законът, любов управлявана от воля.

Това, обаче вие не виждате. Защото злобата ви стига да “разбирате” неразбраното. И с него да поучавате.
Кроули е искал да ви освободи. Не да ви зароби.

Защото съзнавайки всичко, което ви казах, вие ще разберете, че нищо не променяте. И тогава ще спрете да отричате правото на другите, ще спрете да мразите заради неразбирането на другите, ще изхвърлите злобата си, защото няма да има какво да гоните с нея – нали всичко е решено.
Тогава ще се обърнете към себе си, ще се огледате, ще се подредите, и ще почнете да обичате и приемате, вместо да отричате и мразите.
И тогава ще пристигнете при мене. И ще ме обичате. Защото съм ви довел до Светлината.

А тези които ме мразят ще бъдат под съдбата си

С Любов

Николай Сисоев – Труден