Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

До Инна и “християните”

Инна, знаеш ли, ти ми приличаш на моята учителка по литература.
Много красиво говореше. И имаше университетски знания по предмета, който преподаваше.
Аз обичах литературата, и се опитвах да вложа своето разбиране в анализите си.
И точно затова тя ми писа петица за третата година. Защото не правех своите литературни анализи, според нейните разбирания. А нейните РАЗБИРАНИЯ бяха сведени от министерството на образованието в комунистическа България.
Министерството казваше, какво един автор е “искал” да каже с произведението си. Нещо повече, министерството спускаше автори за да ни учат със ЗНАНИЕТО си.

Намираш ли паралел между министерството и църквата, която ти е дала “ТВОЕТО знание”???
За мене той е ОЧЕВАДЕН.

Аз, Инна, не казвам нищо по-различно от това, което е казал Исус. Ако намериш една моя дума да противоречи на Неговото, покажи я.
Занеш ли какъв е проблема на повечето от вас, които ми противоречите? Вие не противоречите на казаното от мен, а се опитвате да докажете, че аз нямам в себе си това, на което ви уча. Вие отричате моята личност, а не казаното от мен.
Така вие отричате всички, които не са съгласни с вас.А в отричането няма Любов. В отричането има осъждане. Казано е “не съди”.
Вие отричате всички, които не приемат Исус.
Наричате се помежду си братя и сестри, и се “обичате” един друг.
Но Исус каза:

Матея 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
Матея 5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Матея 5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

На това, всички вие отговаряте: “Не ги мразим, но те няма да видят Бог, защото не признават Исус”. Това, че ТЕ няма да Го видят, не ви прави вие да Го видите, защото помисляйки си го, вие ги осъждате, което е омраза. Казано е “не съди”.
И те, и тези които вярват в Исус, но не пазят Учението Му, няма да видят Бога.
Исус каза:

Матея 7:21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

А волята на Отца е Любов.

“Мразя” е дума, която не съдържа в себе си само познатия ви смисъл.
“Мразя” е нетърпимост към нещо. И тази ваша нетърпимост вие показвате в своето осъждане.
Осъждате това, което не можете да понесете.
Всичко трябва да можете да понесете, защото всичко е от Отца.
Ако аз, Инна, “споря” с вас, то е за да ви покажа колко добри трябва да бъдете. А вие спорите с мен, за да ми покажете колко съм ЛОШ.

Отричайки мене, вие отричате Исус, защото всичко, което ви казвам е от Него.
И когато ви казвам че съм Му Брат, вие трябва да се зарадвате, не да намразите.
Нали Исус чакате всички?
Ето, казвам ви, Той се върна, и е в мен.
Защото всеки от Братята има в себе си останалите.
Понеже всички са в Бог, а каквото има Бог, има го всеки от Братята.

Радвайте се, защото Христос дойде.
Той е тук за тези, който могат да се зарадват на тази вест.

Отца ми ме целуна по устата, и постави в нея острие.

Николай Сисоев – Труден

Правилно си оценил, че Бог не може да се отдели и постави “някъде”, като “нещо”.

Можеш ли да си представиш океан от Мисъл?
Твоите мисли са твоето съзнание. Постави всичките си мисли на едно и ги наречи с името Разум. Както и е.
Сега си представи, че всичко е един такъв Разум. Този Разум не е някъде или в нещо. Той Е Всичко.
Продължи да си представяш този Разум, без да му придаваш личностно осъзнаване. Разума си е Разум. Като водата, но… Разум. Обикновенно хората не могат да си представят такова нещо, защото са свикнали с мисълта, че разума се “ражда” в материалните тела на “осъзналия се” човек. Това е ГЛУПОСТ.
Та Разума е “неосъзнат”. Но в “един момент” Той се осъзнава и естествено първата осъзната мисъл е Аз.
“Аз” е дума, обясняваща смисъла. “Аз” обяснява смисъла на усещането в осъзналия се Разум.
“Аз” е САМООЦЕНКА. “Аз” е поставяне на Начало в Себе си.
И Този осъзнат Разум, просто Е. Той не може да каже, че живее. Защото какво е живот. Живот в материята е период на съществуване от раждането до смъртта. Такъв период в Разума няма, защото Той е вечен “със” Себе си.Осъзнаването Му, би могло да се нарече “раждане”, но веднъж осъзнал се, Разумът не може да се откаже и заличи собствената си оценка, наречена Аз. Затова Той не казва за себе си, “Живея”, а Аз Съм.
Нищо друго освен Него няма, и никога няма да има. Аз Съм.
Той остава завинаги. “Завинаги” също е дума, несъответстваща на смисъла, който искам да вложа.
Няма думи за точно, смислено обяснение на Истината.
Това, което ти обяснявам сега е примерно обяснение, и не се затваряй в него.След време, когато(ако) се осъзнаеш в Разума, ще разбереш Истината. А до тогава не си съставяй ТОЧНА представа за нея.

Та това е Бог. Той е осъзналия се Разум.
Сега идва трудно обяснимото. Не че е трудно, но се изисква по освободено мислене, незатворено в рамките на материалните ни представи.

Казахме, че в неосъзнатия Разум се “ражда” осъзнато Начало (Мисъл), и го нарекохме Бог.
Осъзнатото начало е “Мисъл” от общия неосъзнал се Разум. Както твоя разум, който ражда мисли, които са осъзнато негово проявление, манифестирано в думи и действия.
Можеш ли да отделиш една твоя мисъл от себе си и да кажеш, това не е (от) моя разум?
Пак примерно обяснение…
Осъзнатото начало в Разума, познава целия Разум.
В Разума се ражда Бог, но нали Разума е, който се осъзнава като Бог? (Нека това изречение не те обърква).
И ако след “време” в този Разум, друга мисъл се осъзнае като Аз, значи ли, че тя е само половината от Разума, защото в Него вече има Един “роден”? Не. И втората родена мисъл ще познава Цялото, в което е включено и Първия. Но Първия си има своето Аз(осъзнато начало), а втория си има неговото си Аз.
За по-лесно ще ти го визуализирам по следния начин:
Представи си кръг, в който са нарисувани различни по цвят петна, допиращи се по границите си. Кръгът е Разума(Отца), в който се съдържат петната(осъзналите се Богове). И сега си представи, че този кръг, който е Разума, няма граници. Граници нямат и петната-Богове. Защото граници има в материалното. В Разума те не съществуват. И щом няма граници, винаги има място за още едно петно в този кръг, което петно ще е новия осъзнал се Бог-Брат.
Липсата на граници в Разума, дава възможността всички да са в Едно със своята си индивидуалност, и всички да са Едно, въпреки различните си индивидуалности.
Хм…
Май по-лесно не може да се обясни.

Ето, “лесно” също е неточна дума.
На по-посредствен от тебе, ще го обясня по “по-лесен” начин, но той няма да е “лесен” за тебе.
Лесното за посредствения е непреодолимо трудно за интелигентния.

Сега нека свържа Бог с материята.
Също има много обяснения.

Едно от тях е:
Представи си в океана от Разум една “капка” материя. (Казвам “капка”, защото така я Видях аз).

Тази капка е част от Разума. Тя се появява в Него. Расте. Расте. Расте. И в един “момент” започва да се свива, докато пак изчезне в Разума. Представяш ли си го?
Като на анимация. Бяло платно, и изведнъж забелязваш, че на него се появява едва забележима точка, която започва да расте, достига определени размери и обратно се свива докато изчезне в белотата на платното. Това е “сърцето” на Разума, чрез което Той “живее”, а не е само Аз.
Това е материята, която винаги е съществувала, като част от Разума. Но докато в Него няма правила, то в материята те съществуват, каквито ги познаваме.
Материята, бидейки в Разума, е част от Него. Тя е Разум, ограничил се с правила. И в този смисъл може да се каже, че материята е създадена от Разума, с нарочното намерение да се поставят правила в нея, които да носят непредвиденост. Преодоляването на правилата в материята, носи непредвиденост и различие в изживяванията.
И ако е имало Голям Взрив, той не е бил само един път, а безброй много пъти, във вечното съществуване на Разума.
Въпреки, че казахме “момент на раждане” на Бог, този “момент” стои вън от материалните представи за това, и е неопределим като понятие в несъществуващото време. Защото и времето не съществува, като познатото ни понятие.

Та да се върнем на материята.
Тя е, в която осъзналия се разум “влиза” за да “изживее” един период от “време”, ограничен от правилата на материята. И в тези “периоди”, разума, както ние в съня си, намира бягство от Аз, за да изживее непредвидеността на материята. Защото в Себе си Аз може да предвиди и определи всичко, но в материята не. Това също е пресилено казано. Но дори и да програмираш съня си(което Бог прави), докато си в него, ти не познаваш своята истинска същност, което прави изживяването като интересен филм.

И ето, че стигнахме до извода, който и сам си направил, че Бог е всички нас. Неправилно е да се каже, че всички ние сме Бог. Убеден съм, че намираш разликата.
Бидейки всички нас, всеки от нас може да се събуди като Бог.
Защото когато сънуващият се събуди, става Себе Си.
Казахме, че ако един от персонажите на съня ти се осъзнае, като част от съня ти, то той е ти.
А който не се събуди като(в) Бог остава като преживяване от съня му. Спомен за щастие, спомен за мъка, спомен за убийство и пр.

И нека сега свържем събуждането в материята с осъзнаването на Бог в Разума.

Приемайки, че Разума заедно с капката Материя са едно цяло, което винаги е съществувало, стигаме до извода, че Бог се осъзнава в материята за да се “роди” като осъзната част от Разума, наречена Бог. Този Бог може да се връща в материята, за да “живее” в нея кратки периоди на непредвиденост.
И връщайки се в материята, Бог може да ражда други Богове, помагайки на неосъзналия се разум в материята, да се осъзнае като Бог. Тези Богове в Библията са наречени Братя.
А Отца е Разума, в който всички Братя пребивават. И затова Исус казва: “Всичко, що има Отец, е Мое”.
И всеки от Братята може да го каже.

Това Е.
Стани ми Брат!

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

За Убедеността

Глупостта срещнала Мъдростта.
– Твърдиш, че си Мъдра. Вярно ли е това твърдение?
– Да – отговорила Мъдростта.
– Кое те кара да си толкова убедена? – подсмихнала се Глупостта.
– Казват, че си Глупава. Вярно ли е това твърдение? – отговорила с въпрос Мъдростта.
– Не! – твърдо отговорила Глупостта.
– Кое те кара да си убедена в това – усмихнала се Мъдростта

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде. или много далече

Писма до Вас

Невежество

Бог ограничи част от Себе Си и създаде материята.
Невежество е логиката, на която я закрепи.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде. или много далече

Писма до Вас

Точка 9

Здравейте, приятели.
Днес прочетох “Символ верую”, което се ползва от всички християнски църкви като знаме за следване.

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден според Писанията.
6. И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една Света Вселенска и Апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. И живот в бъдещия век. Амин.

Не ви ли показва това, как човек си създава образ за следване, който бидейки СЪЗДАДЕН ОБРАЗ е неверен?

По-долу ще анализирам за вас няколко от точките в това РЕШЕНИЕ, взето от “вселенската” църква. То (най-вероятно гласувано) е прието като Истина, и дадено на света за изпълнение.

ОЧЕБИЙНО е, че дори това РЕШЕНИЕ, вече не отговаря на сегашните църковни норми за Истината.

1) Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2) И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца

8) И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда
9) В една Света Вселенска и Апостолска Църква

Както може да се види, решено е, че Бог е отделен от Сина и Светаго Духа. Защото Сина е роден от Отца, и Духа изхожда от Отца.
Но… сега църквата твърди, че Бог е един с три лица(имена), и триединството “прокламирано” в това решение е вече ТРИЕДНАКВОСТ.
Сега се твърди, че Исус е САМИЯ БОГ, а не роден от Бога. И така църквата го направи недостижим за хората.
Тази “конференция” пък го обявява за ЕДИНОРОДЕН, което противоречи на Библията, където той е първороден между много братя (Римляни 8:29)
И правейки Го ЕДИНОРОДЕН, църквата отнема надеждата на хората да станат Негови Братя, както е обещано от Бог:
Откровение 21:7 Който побеждава, ще наследи тия неща;Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Не може да е ЕДИНОРОДЕН, защото противоречи на

1 Летописи 28:6 и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.

От което се вижда, че и Соломон е Син Божи.
Също и Давид е станал Син Божи:

Псалми 2:7 Аз ще изявя постановлението;
Господ ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес те родих.

Псалми 89:20 Намерих слугата Си Давида;
Със светото Си миро го помазах.

Псалми 89:26 Той ще извика към Мене: Отец ми си,
Бог мой и спасителната ми канара.

Цялата Библия е изпълнена с доказателства, че Синовете Божи са много, и не е само Исус, който е Негов Син.
Но за църквата най-удобно е да нямате тази надежда. Отчасти от неразбиране, отчасти от корист, църквата ви спира в стремежа, към братство с Исус.
Отнема се вярата на хората да станат Синове Божии, но се поставя друга вяра, вярата от точка 9 на това решение – вярата в една “Света Вселенска и Апостолска Църква”
Един вид, “Бог е недостижим, но църквата е до вас. Вярвайте в нея.” Вярвайте 9) В една Света Вселенска и Апостолска Църква.

МНОГО УДОБНО… и ЖЕСТОКО!!!

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Е, тука вече виждаме снизходителната любов на църквата – “Не се тревожете за греховете си. Кръщавайте се при нас, и ще са ви простени”.

11. Чакам възкресение на мъртвите

Че то какво друго му остава на човек, след подобна директива спусната от църковния конгрес. Чакайте…

Честно да си призная, понякога се чудя, дали не се опитвам да посадя цвете върху бетонна плоча…
Вдигнали сте това “знаме” високо, и дори не се замисляте върху посоката, която то сочи.
Не сте ли чели тези дванадесет точки, с намерението да ги осмислите. Да анализирате прочетеното, и да го сравните с думите на Исус и Светиите от Библията.

Моля ви, кажете ми, че не сте се замисляли. Не прекършвайте надеждата ми…

Някой, си мисли, че познава Бог. “Познава” Го по написаното преди хиляда и седемстотин години, от някой, който се е представял за познаващ Бог.
А се е представял за такъв, за да може да каже “Вярвайте в една Света Вселенска и Апостолска Църква”.
По думите им ги познайте, и по делата. А едно от тях е точка девета от това решение.
Това ли е доброто християнство, поставило правило 9, за вяра в “Светата Вселенска Църква”? Не е ли това правилото, дало властта на църквата през мрачните години на средновековието.
Но това не е моя основен довод. Не е спора, кой е бил, или е на власт в политиката.
Въпросът е, кой как помага, и пречи в Пътя към Бог.
А тези дванадесет точки, издигнати като знаме във вярата, никак не помагат!
Така че, долу знамената, господа църковници.
Църковност не значи Християнство!

Николай Сисоев – Труден