Словото води никъде. или много далече

Писма до Вас

Краят на света

Бог е всички нас.
И понеже Бог създава света, светът съществува в Него.
Ние сме, в които светът съществува.
Светът в който ние живеем не е само материята, в която живеем. Той е и нашето отношение към нея. Светът в който ние живеем е и нашето отношение към нас самите.
Човек има изградено отношение към себе си, което е неговото отношение към Истината. Всеки човек има свой си свят, и всички тези светове изграждат общия свят на човечеството.
Законите на физиката са законите на този общ свят, понеже човечеството е поставило материалното като свой основен закон. В света в който ние живеем, ние винаги ще бъдем затворници на тези физични закони.
Колкото и да развиваме технологиите в този физичен свят, те никога няма да ни позволят да достигнем съвършенството на пътници във вселената.
Ние сами сме си затворили възможността да пътуваме в безкрайността. Скростта на светлината е отчайващо ниска за нашите желания. Тя е стената която ни държи затворници на собственото ни невежество.
Живеем в свят, който има началото си в нашето невежество. Неговият край е в нашето духовно издигане.
Защото духовното е, което стои над материалното, и само то може да ни освободи в нашите мечти, за да станат те наша реалност.
Не навсякъде във вселената законите на физиката са еднакви. Те се определят от духовното осъзнаване на “материалния разум”. Този “материален разум” е част от Цялото, наречено от нас Бог. Ако ние се приближим към Него и осъзнаем връзката си с Него, ще можем да променим и законите. И тогава ще станем част от оня “материален разум”, чието присъствие срещаме в по-високо развитите “технологични” цивилизации, посещавали земята в миналото и сега.
В нашия свят ние никога няма да сме свободни.
Ние сме, които можем да донесем края на света. Края на този свят на невежество е в нас. В нашето осъзнаване, че не материалното ни познание за света ще ни издигне, а духовната му промяна.
В духовната промяна на човечеството е краят на стария и началото на новия свят.
Сринете законите на физиката, издигайки (законите на) Духа.

Сложете край на това поколение!

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

        ОГЛЕДАЛО

В Онова ТАМ няма категории.
В Онова ТАМ няма определеност.
В Това ТУКА се раждат категории.
В Това ТУКА се определят истини.
Но Това ТУКА е в Онова ТАМ.
И все пак ТАМ е Животът.
При все че, ТУКА е ТАМ за Онова.

Така говореше Фратер Пердурабо на робите на смисъла.
А те само го слушаха…

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

ДЕТСКИ ПЪЗЕЛ

Аз съм едно от многото обещания.
Но понеже не разбирате обещаното,
казвате че съм никое от тях.
Никой=Всички (Никой не знае=Всички не знаят)
Затова логично е да заключите,
че съм всичките тях.
О, роби на Себе Си!
С вашето неразбиране разбирате,
невъзможното за Себе Си.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

АЗ ПАК ЩЕ ЖИВЕЯ

До сега в живота си не съм направил нищо съществено, освен една книга и тридесет и осем писма.
Извън тази книга и тези писма, светът ми е толкова богат, колкото и вашия.
Имам съпруга, деца и приятели, които ме обичат и обичам.
Но ако поставя този свой свят в основата на своята преценка, без Знанието, което съм оставил в написаното, аз ще съм толкова беден, колкото и вие.

Знам, че още много ще напиша и много още ще ви разкажа.
Както и знам, че винаги ще има такива, които не са ме разбрали.
И така трябва да бъде. Какво съм аз, без тези, които са в тъмното???

Животът е Светлина, но Светлината е Жива в мрака.
Иначе Аз Съм.

Исус се опитваше да обясни Живота КАТО…
Така и аз се опитах по различни начини да го обясня КАТО…
Но човек много трудно излиза от комфорта на своето “знание”. И трудно приема това което не е КАТО неговото знание.

Затова още веднъж ще се опитам да ви обясня Бог-Истината-Животът КАТО…
Едно Цяло с Две Същности.

Това е едно от най-старите обяснения за Бог. Така Заратустра го е обяснил.
Така и аз искам да ви го припомня.
… Аз само ви припомням.

Опитайте се да излезете от материалното си мислене, и си представете нещо, което е Разум-Съзнание, съдържащо в себе си Ограниченост.
Самият Разум-Съзнание е безкраен(безграничен, безпределен) като Същност. Той е ВСИЧКО!
Когато кажете всичко не си мислете “ами извън Него?”. Няма извън Него. Той Е ВСИЧКО!
Бидейки ВСИЧКО, този Разум-Съзнание е САМ със СЕБЕ СИ, и естествено АБСОЛЮТНО СВОБОДЕН В СЕБЕ СИ. Свободен е, защото в СЕБЕ СИ, Той не би могъл да има желания поставящи го в зависимост.
Той Е.
Но има една друга част-Същност в това Цяло-Разум-Съзнание. И тази друга същност съществува като неразделна част на Цялото. Тази друга Същност е Ограничението-Материя.
Както го обясних в писмото си до Васил, представете си Безграничен Разум-Съзнание и една капка Материя “висяща” в Него, като капка вода. Тази Материя-Ограниченост съществува, съществувала е, и ще съществува в Цялото.
И Цялото е Едно и познава Себе Си:
“Аз Съм, и в мене ПУЛСИРА Моето Сърце-Материя. Това сърце е Моят Живот, защото в него мога да се ИЗЖИВЕЯ като един от НЕЗНАЕЩИТЕ, да се събудя и да се върна в Себе Си. Незнаещият минава през препядствията на ограничеността, пътува през причини и следствия, създава въпроси и задава въпроси, чиито решения преследва, и това е ЖИВЕЕНЕ.
И без това мое сърце-Материя, Аз САМО Съм.”

Това е Бог. Той винаги е бил Такъв, и ще остане непроменен в ТАЗИ СИ СЪЩНОСТ.
Бог познава СЕБЕ СИ, и знае, че това негово сърце-Материя пулсира. Появява се, расте, свива се и изчезва. Пак се появява, расте, свива се и изчезва. И пак се появява… И пак…
Това е СЪЩНОСТТА на Бог: Разум с пулсираща в него Ограниченост-Материя.

Това Цяло има в СЕБЕ СИ живот, единствено във взимоотношенията между двете си СЪЩНОСТИ. Разумът се опитва да превземе Материята, а Материята се съпротивлява с ПРАВИЛАТА(ограниченията) поставени в нея. И се получава, че Бог(както ние наричаме Разума-Съзнание) превзема Материята. От момента на нейното появяване, до момента на нейното изчезване, Бог я “превзема”. “Влиза” в нея, осъзнава се в нея и се завръща в СЕБЕ СИ. “Завърналият” се, “посява” себе си в материята, и от посяното израства и се завръща още Един – Стават Двама. Те “посяват” себе си в други двама в Материята, и още Двама се връщат в Разума. Така в материята се връщат(посяват себе си в други) все повече завърнали(родили) се в Бог, докато в материята не остане никой, който да не е дошъл от Бог-Разума. И Когато Материята се изпълни само с осъзнали се, дошли от Бога, ще се изпълни написаното в Библията, че всички ще познаят Бог.

По друг начин казано, Бог се събужда-осъзнава в Материята, като Иван, но личността в която се е събудил остава като личност в Него[завърнал се, родил се от(в) Бог]. Иван се връща в Бог със своето си съзнание и “посява” себе си в Петър на земята. И Петър се събужда в Бог. Или Бог се събужда като Петър, както се е събудил и като Иван. Така Бог се събужда като най-различни личности, които Живеят в Него до пълната победа над Материята.
И После какво?
Материята прекратява своето съществуване, а всички тези Божии “личности-събуждания” с имената на Иван, Петър, Фридрих, Александър…, веднъж завърнали се в Бог като ЛИЧНОСТИ, ще се откажат от ЛИЧНОСТТА си, за да се върнат в своето Начало.За да бъде всеки от Тях, Този Който Е. За да бъде всеки Този, в Когото се е събудил. За да бъде всеки Този, чиито сън е бил. Всеки от тях ще “изтрие” от себе си своята “личност”, за да станат Едното-Цялото-Бог.

1 Коринтяни 15:28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

И пак ще се появи Материята в нов пулс.
И Аз Пак Ще Живея.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Платното

Човек се ражда за Смърт, не за живот.
В Смъртта е Истината!
В живота човек се учи, как в Смъртта си да намери Истината.
А Истината е Живот.

Човешкият живот е нишка в Платното на Тъкача.
Всеки живот вече е втъкан и преплетен с милиардите нишки в това Платно. Вие се движите в живота си, водени от совалката на Тъкача, и единствената ползваща ви истина е да стигнете до този извод.
Това, и само това ще ви помогне да се отърсите от Егото си, и да заживеете в мир със себе си и преплитащите се с вас нишки.
Ако срещнете Смъртта, приели в себе си и изпълнили това Знание, тя ще ви бъде Врата към Живота.

Тъкачът тъче, но от нишката зависи качеството на Платното.
Вие сте нишката, и не се сърдете за качеството.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Отчувана заблуда – Чувек

Много Синоеве и Дъщери на Бога са идвали на земята, и са изявявали Бог. Много от Тях са се опитвали да ГО обяснят. И всичко казано е вярно, но е обяснено с несъвършенството на думите, и затова спокойно можете да заключите, че всичко казано от Тях е лъжа.
Този, който обяснява лъже, а този който е вкусил знае.
Как можеш да обясниш вкуса на нещо? Всяка дума в подобно обяснение ще е заблуда, даваща невярна представа за истинския вкус.
Затова винаги Бог е обясняван с условната думичка “като”.
Бог е като…
Всички вие, които търсите Бог във вашите църкви и правила, вече сте престъпили една от десетте божи заповеди: “Не си прави кумир(представа) на това що е на небето и що е на земята.”
Всички вие сте си направили една представа за Бог, и очаквате да се срещнете с тази своя представа. Но представата ви е лъжлива, а лъжата не води в Истината.
Всеки Знаещ е казвал само едно – Бог е КАТО…- и е добавил своето Знание.
Как вие, които не знаете, казвате “Бог е…”, и добавяте своето НЕЗНАНИЕ!
Никой от вас не е чувал думичка от Бог, нито е видял светлинка от Него, но всички вие сте готови да намразите заради Него. И го правите.
Бог има две същности:
едната, под която сте вие е: Всички сте Мои!
и другата, под която са Братята е: Аз Съм Ваш!
И тези две същности са кълнове във вашето желание.
Първата расте в желанието да Му принадлежите, и в страхът ви от Него,
а втората в желанието да ви принадлежи, и в копнежа и Любовта ви към Него.

Бог в Любовта си е еднакъв за всички.
Вие пък казвате “Обичам Бога”, а мразите човека.
Но как обичате Бога, ако мразите този, когото Той обича!?
Или ще поставите себе си съдници над Божията Любов?
Целият ви живот е осъждане. Дори се осмелявате да отсъдите, кой може да бъде обичан от Бога, и него наричате ближен. Дали Бог Обича по вашите препоръки и оценки?

Вие, които затъпяхте не само в слушане но и в мислене, не си ли спомняте, 2 Коринтяни 4:14 че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
Затова обичайте всички, защото какво друго заслужава този, който може да бъде възкресен като Господа Исуса? И понеже не знаете, кой ще е той, обичайте всички, за да не сбъркате и пропуснете Този, който ще се роди в Божията Любов, и ще представи и вас, заедно със себе си.

Като слепци се блъскате един в друг, и вместо да се обичате заради общия си недъг, се намразвате поради него.

Като безумци сте, които са се вкопчили в смъртоносна схватка, и обръщат омразата си към този, който ги помирява.

Като безумни ваалци сте, разпенени молещи Бога за искрица поне, а когато Той излее Светлината си върху Един, Го намразвате заради Избора. И Избора на Бог намразвате, и Бог заради Изборът Му.

Човеци отчувани в тъмница сте вие.
Чувеци на противоположностите, непознаващи единството на Любовта.

Слезте от камбанарията си при мене, за да разберете написаното.

Николай Сисоев – Труден