Космологически идеи. Вселена и Бог.

0
0

Според Учителя Петър Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен и иманентен, неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В Качеството си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в себе си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В своето проявление Бог е „единното и вечно Битие, всемирният Живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на Цялото“.В Учението на Учителя Петър Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм и възвишен монотеизъм. Той характеризира божията същност по следния начин: „Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.“ И още: „Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо“. Но това „нищо“ съдържа всичко в себе си.“ Учителя Петър Дънов подчертава, че Бог в своето битие е Дух. Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Първият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, „чийто център е навсякъде, а периферията – никъде“. Където и да погледне човек в света, навсякъде, „в центъра на всяко нещо“, ще види Бога. Всесилността на Бога означава „съвкупността на цялото Битие“ и неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.

Учителя Петър Дънов твърди, че Бог представлява една недоказуема Същност. Той е „… Любов, която трябва да опитате вътре в себе си“. Пътят на човека към Бога лежи в съвършенството. И Учителя Петър Дънов заключава: „Аз живея в Бога“ – това подразбира, че Бог е „отвън“. „Бог Живее в мене“ – това подразбира, че Бог е „вътре“, а аз, човекът, съм „отвън“. Според Учителя Петър Дънов съществуването на Бога, който е едновременно едно и същевременно е деленията, безброй много, на това едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на неговото съществуване в творението – света и човека – е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е сам Бог. Материята е другият полюс на битието. Който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на неговата любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в него. Чрез своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази любов, според Учителя , е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е неговото първо доброволно ограничение като проява на нивото на Битието. Изявата на Божията любов чрез Христос е Духът на Христос.

Когато говорим за Бога като триединство от великите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, се има предвид, че Той е Съществото,
което всичко създава – принцип на любовта;
Което всичко поддържа и уравновесява – закон на Мъдростта;
Което разрешава всички противоречия -принцип на Истината.
Отправяйки тези твърдения към християнската Света Троица, Учителя Петър Дънов прави извода, че под Бог Отец следва да се разбира учението на Божията Мъдрост;
под Бог Син – учението на Божията любов;
под Бог Дух Светии – учението за въздигането, еволюцията на човека.
Тези три прояви на Бога го определят като Съществото,
което е Творец на самия Живот – Любов;
Създател на разумното в Живота – Мъдрост;
Създател на идеалния ред – т.нар. „мирова държава“, който не наказва човека, отклонил се от този ред, а го подпомага, за да го намери отново.

Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го определим и опредметим, ние го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално.

Според Учителя Петър Дънов съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация на Бога. Невидимият свят (извън материалния), е населен от различни йерархии „светли същества“, завършили земната (физическата) си еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът е вечна арена за изява на Живота. Източник на Живота е Бог, проявен като любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен любов, защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира – значи е подтикван от любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също – като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по-висши такива.

Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява промисълът. Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното начало – Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината.

Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота – в качеството си на еманация на Божествения Абсолют – са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т. н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност. Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която това движение би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие – най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип – за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Като цяло следва да се изтъкне, че фундаменталното основание в Космологията на Учителя, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог – като понятие, същност и проявление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него. Той е Творец на Битието от хаоса. Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на Живота, Вечно Начало ,Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива по предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел – единство и хармония със Създателя си.

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари