Аз съм една тинейджърка,която реши да сподели разочарованията си от живота в този сайт.
Изглежда ми уместно да разкажа накратко моето сиво ежедневие.Преди една година смело бих заявила,че имах живота,за който съм си мечтала. Имах така бленуваната от мен най-добра приятелка,с която да мога да споделям и изживявам както веселите,така и тъжните моменти. Имах прекрасно гадже, с което опознах значението на думата „любов“. Имах прекрасни взаимоотношения с моите родители, прекрасни оценки в училище, невероятни успехи във волейбола…
Просто всичко беше идеално.
Но разбира се след всяко щастие, следва нещастие, след всяка радост-тъга, та така и аз.
Приятелката ми отиде в друга компания. Заради едно момче заряза всички, които може би я обичахме като родна сестра(а аз все още я обичам толкова много)
Вкъщи баща ми започна да ми вика за някакви дреболии от рода на „защо не отиде на консултации по математика“, на тренировките изостанах и правя някакви елементарни грешки, които провалят отбора ни, на приятеля ми(гаджето) почина баща му, а той е на едва 18 години.
И за какво говорим тогава?
Чудя се, защо живота е толкова суров и несправедлив?
Дали си плащаме заради някакви грехове, дали плащаме грешките на другите ,дали изобщо заслужаваме тази съдба?
Никой от вас ли не се е замислял върху тези въпроси? И ако каже „еми да,не съм мислил/а“, ще излъже! Ще излъже, защото всеки страда в този живот.
На мен ми остана само надеждата, че все някога нещата ще се оправят.
А на вас?
