За вечната любов….

0

Преди време нещо се случи и целия ми свят се промени. Дълго време се опитвах да пренебрегна мисълта, че може би това, което изпитвам, е Любов. В момента, в който признах пред себе си и пред човека, на моето сърце….сякаш магията се развали! Никога няма да проумея защо ние хората губим това, което обичаме най-много!

Беше доста отдавна, когато Ти открадна сърцето ми. Трябваше непрестанно да Те търся и държа близо до себе си, за да съществувам…не успях – Ти все ми се изплъзваше и си намерих друго, празно сърчице, за да мога да живея все някак. После, аз ти подарих и него! Казах си, че ще се справя и без сърце…И така, дори в този живот да не мога да съм с теб – Ти да пазиш тези две сърца – още по едно за двама ни – за да бъдем заедно в следващия!!!! Щях винаги да те обичам!
Макар че Любовта си отиде, аз все още се чувствам без сърце и в моето съзнание все още гори спомена за човека, на когото обрекох дори и следващия си живот. Вярата във вечното малко по малко изчезва, но въпреки това горчиво-сладките ми спомени винаги ще ми напомнят, че има едно кътче в мен – за Едно момче, което кътче е празно и празно ще си остане. Единствената надежда, която никога няма да рухне, е надеждата, че макар и не вечна, съществува Любов милиони пъти по-силна, която някой ден ще превземе душата ми и “Някой” ще ми подари Своето сърце завинаги…..дори и да няма Завинаги!!! Копнея да те обикна непознати “Някой”!

Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
Мнения в полето
Виж всички коментари