Преди малко те видях. Мислех, че съм те забравила, но съм сгрешила.Едва сега осъзнах колко ми липсваш, колко много те обичам, колко много ме боли. Не вярвах, че толкова рано мога да опитам от любовта. Иска ми се да поговорим за „преди”, да знаем какво се случва с нас „сега” и да се разберем какво ще правим „занапред”. Мислех, че те бях преодоляла, но сега се появи пак и осъзнах, че съм се лъгала, че всичко след теб е било временно увлечение. Липсваш ми… Чаровен дяволе, липсваш ми, макар че сигурно си ме мислил за поредната досадница. Липсваш ми напук на всичко и всички. Липсваш ми, дяволе, липсва ми усмивката ти. Липсва ми говорът ти, очите ти. Липсва ми когато неволно срещнехме погледите си, когато докосваше ръката ми и аз цялата се изчервявах. Липсва ми когато се размотаваше с приятели и се срещнехме. Липсват ми глупавите ти въпроси, на които отговаряше сам. Ако искаш вярвай, но ми липсват дори най-дразнещите ти качества. Липсва ми как гадно палеше цигара след цигара, за да ме дразниш. Липсва ми това, че всеки път когато натрупаше сняг ме събаряше на земята. Липсва ми глупавата ти шапка със звънчета. Липсват ми плоските ти шегички. Липсва ми как изчезваш и се връщаш в най-неочаквания момен
Мечтая за теб. Дали ще останеш, за да ме мъчиш с присъствието си или ще избягаш, за да ме мъчиш с отсъствието си. Дали ще си спомняш за мен. Идваш от нищото, за да се върнеш пак там. Потъпкваш душата и сърцето ми. Убиваш целия ми свят, за да дойдеш и да го съживиш като му вдъхнеш надежда. Кажи ми защо го правиш? Нима ти харесва да си играеш с мен, с чувствата ми? Нарочно ли го правиш? Отговори ми! Защо си тук толкова близо до мен, почти на четири крачки си, а ми се струва, че си на хиляди километри. Не се дръж с мен така, не ме убивай. Ела, ела нека се изясним, нека ти кажа всичко, което е заседнало в гърдите ми. Позволи ми да кажа пред целия свят за чувствата си. Не ме мъчи, моля те. Не си тръгвай сега, когато разпали всичко отново.
Не наказвай любовта, дяволе, недей моля те. Не превръщай всичко в лъжа – недей. Дяволе , дяволе-не ме чуваш защото не искаш. Протягам ръце и тръгвам към този оазис за очите ми – тръгвам към теб мой чаровен дяволе, но теб те няма – изчезнал си както винаги. Моят чаровен дявол пак ме умъртви, но аз знам, че той ще се върне, за да възроди любовта ми – също като феникс съживил се от прахта.

Поръчай книгата Труден Бог
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари