СТЕПЕНИ
Как всеки цвят увяхва
и всеки млад на старост е обречен !
Всяка истина и всяка добродетел
със времето си прецъфтяват
и вечно те не продължават.
Сърцето трябва,
при всеки жизнен повик
да е готово за раздяла и начало ново,
за да се свърже със смелост, без печал
с обвързаности нови.
Във всяко начало
вълшебство е скрито,
което ни закриля и помага
със радост да пресичаме
пространство след пространсрво,
без привързаност, като към Родина.
Духът не иска
във вериги да ни оковава
и стеснява.
Стъпало по стъпало ни повдига
и ни разширява.
Едва привикнали с уютността
на жизнения кръг
и всичко се завърта и изчезва.
Само този, който да е на път обича
и винаги за тръгване готов е,
да избяга може
от ограничаващото ни привикване.
Дори в предсмъртния ни час
пространства нови срещу ни
се изправят !
И жизненият повик не ще престане
никога за нас,
щом в сърцата си раздялата
приемем !
КЪСНО ЛЯТО
Все още ден след ден
лятото дарява сладка топлина.
Със ритъм уморен
на пеперудите в крилата
витае тук и там върху цветята.
Нощите и утрините вдишват влажно
прозрачната мъгла,
чиято мокрота все още топли.
С проблясване внезапно
върху черницата се вее жълт лист
всред нежно синьо.
Върху огрян от слънце камък –
гущерче почива.
Очарователно светът сияе
сякаш прикован във сън и блян
и умолява те да го събудиш.
Така понякога люлеят се
безкрайни тактове от дълга музика,
във златна вечност вцепенени.
Докато събудят се,
от плена се изтръгнат
обратно към духа на настоящето.
Беритбено в шпалир
ний остаряващи стоим,
и топлим загорелите ръце.
Все още смее се денят,
все още не е свършил.
Все още ни държи и гали –
днес и тук !
АПОГЕЯ НА ЛЯТОТО
Синьото в далечината
вече се избистря,
прояснява и одухотворява
до един сладостен чист тон,
който само септември измисля.
Узрялото лято след нощта
иска празнично да се оцвети.
Защото в съвършенството си
всичко се усмихва.
И е готово да си тръгне!
Освободи се, душа, време е!
От грижи изтръгни се!
В жадуваното утро –
за полет приготви се !
Херман Хесе
Превод от немски
Виолета Божанова
