Сътворението на Розата
Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и Уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?
Съзерцание за Любовта
Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуването. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.
Съзерцание за Любимата
Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото. Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма. Съществува само Великото. Съществува само Любовта. А ти мислеше, че съществуваш. Любимата, това е Святото Име на Любовта.
Съзерцание за Болката
Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?
Съзерцание за Лицето Му
Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.
Съзерцание за поезията
Твоите Очи са поезията на мистични слънца. Твоето Сърце е поезията на чистотата. Твоята Душа е поезията на Любовта. Твоята Воля е поезията на Благодатта. Твоят Дух е поезията на всички светове. Всичката тази поезия е преклонение пред Тебе самия.
Съзерцание за Търсача
Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.
Съзерцание за Огъня
Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуващ в мен. Съществувай само Ти.
Съзерцание за свещта
Защо свещта гори? За да ти покаже, че и ти трябва да гориш. Защо свещта свети? За да ти покаже, че и ти трябва да светиш. Защо свещта се топи? За да ти покаже, че и ти трябва да се стопиш. Защо пламъкът постоянно угасва? За да ти покаже, че и ти трябва да угаснеш. Защо твоята свещ трябва да угасне. За да се върнеш в Невидимия Пламък. Този Пламък ще те облече в нови одежди – одежди, изтъкани от Светлина. Затова си горял, затова си светил, затова си се топил, затова си угасвал – за да станеш светлината на света.
Съзерцание за Невидимото Цвете
Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш ароматът му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.
Съзерцание за Вселената
Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност и твоята Вселена. Тази Безпределност е твоето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.
Съзерцание за Промисъла
Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според възжеланията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.
Сафа Таора
Книга на Съзерцанията на Древните Атланти
