Къде си, незнаен мой приятелю? Търся те, но не те намирам… Взирам се в лицата на близките ми, в душите им и сърцата им, но теб те няма там. Липсваш ми. Искам да си до мен, да усетя любовта ти, да ме приемеш… Да си споделя болката в сърцето, да споделя твоите радости и скърби… да сме заедно! Да държиш ръката ми, да усещам топлата ти прегръдка, ударите на сърцето ти… Да ти дам сърцето си… да получа твоето. Знам, теб те няма, ти си само в мечтите ми… но моля те, недей си тръгва поне от там! Имам нужда от теб… без теб съм сама… усещам празнота… а имам толкова много, което да ти дам… обич, привързаност, искреност…
Мечти… теб те няма, няма те около мен, няма те в света ми, в живота ми… А има ли те някъде? Ще продължа да чакам и да се надявам… да те намеря….
