За цели три седмици, от 21 април до 14 май, Виена ще гори в “Балканска треска”. Фестивалът се провежда за трети път и ще покаже на шест различни сцени поредица от 20 концерта с участието на световноизвестни изпълнители, които ще представят цялата палитра на музиката от Югоизточна Европа в нейната пълна сила и разнообразие. Зрителите ще могат да се насладят на народна музика от региона, цигански ритми, джаз вариации, а така също и на прекрасните женски гласове.Фестивалът ще бъде открит от младата ромска формация на Адриан Гаспар, а до закриването ще свирят музиканти от всички краища на Балканите – чак до Турция и Ливан, но и представители на т.нар. “скандинавски Балкани”, а и на Австрия. За вокалната кулминация на фестивала ще се грижат певиците Наташа Маркович – Де Ро, Любинка Джокич, Василиса и Амира.

Сред българските участници във фестивала са Теодоси Спасов, Александър и Костадин Владигерови, Петър Ралчев и Мартин Любенов, Недялко Недялков с оркестър “Икадем”, Георги Янев с оркестър “Орфей”. Теодоси Спасов ще се появи в интернационалното Трио инфернал в компанията на македонеца Влатко Стефановски и сърбина Мирослав Тадич. Внуците на Панчо Владигеров пък ще използват традиционните джаз-сесии в сряда в клуб “Порги и Бес”, за да представят превъзходните музиканти от България и бивша Югославия, които напоследък все по-често се появяват в съвместни проекти.

Специално за “Балканска треска” се събират тримата най-големи виртуози и новатори на балканския акордеон. Въпреки различното си музикално амплоа те имат и много общо. Петър Ралчев, Стиан Карстенсен и Мартин Любенов превърнаха българската акордеонна музика в отделен жанр на етно-джаза, който се ползва със световна известност. Във френската енциклопедия “История на акордеона” Петър Ралчев е определен като най-известния съвременен акордеонист. Мартин Любенов живее във Виена и доразвива в циганската музика стандартите, които Ралчев е поставил за “бялата” музика. Той е ръководител на ансамблите “Джазта праста” и на Оркестъра на Мартин Любенов. Норвежецът Стиан Карстенсен доразвива постигнатото от Ралчев и Любенов и го превръща в своеобразна клоунада. Свири и на банджо, китара и тамбура. Въпреки някои странности и признаци на декадентство той е единственият “балкански” акордеонист от Запад, който е признат напълно и в българската народна музика, и в българските джаз среди.

За първи път пред австрийска публика ще се представи оркестър “Икадем” с ръководител Недялко Недялков. Тяхната музика е много повече от просто български джаз, тя се приближава до латиноамериканските и до класическите форми на електронната музика. Пианистът на групата Минко Ламбов се нарежда до Милчо Левиев и Антони Дончев и е един от най-обещаващите български музиканти.

Георги Янев, който излиза на сцената с оркестър “Орфей”, е истински виртуоз на цигулката. Джазовите вариации са само част от експериментите му с народна и циганска музика. Музикалният епицентър на Янев е циганската традиция, повлиян силно от тракийската, турската, румънската и латиноамериканската музика.

Успоредно с това от 21 до 27 април ще се проведе и фестивал “Българска пролет”, организиран от българския културен център във Виена и IV виенски район Виден. Фестивалът е под патронажа на кметицата на Виден Сузане Райхард и ще се проведе в Тържествената зала на кметството. В програмата са включени три концерта с класическа музика и една изложба.

Изложбата модерно изкуство на младата художничка Диана Стоилова ще може да се види до края фестивала денем, но и по време вечерните концерти. Стоилова е дъщеря на известния художник Стоимен Стоилов, който от 14 години живее и твори във Виена. Радмила Петрова (цигулка) и дъщерята на големия наш композитор Константин Илиев – Мария Принц (пиано), ще изпълнят произведения на Бах, Бетовен и Брамс. Песни на Шуман, Вебер и Дебюси ще прозвучат в изпълнение на изгряващата звезда Деница Лафчиева (кларинет) и Мария Принц. Третият предвиден концерт е на пианиста Евгени Желязков. В програмата са включени произведения на Моцарт, Бетовен, Шуберт и Шьонберг.

Източниk: Дарик Радио

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПроблем със сървъра
следваща писаницаКниги на свобода
Truden Web Site
Truden Web Site е създаден на 1.08.2003 година. Повечето материали публикувани до 2011 година носят подписа Truden Web Site. Този подпис носят и всички материали, чиито автори желаят анонимност.
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 Коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари