Красотата е невидима за простото око, когато е човешко качество.
Седя в задният двор на полуразпадащият се дом, а всъщност моята стая е моята крепост.
Всяка вечер се връщам там за да изкача моят Еверест.
Тръгвам за него в ранни зори, когато сетивата ми се пробуждат, но все изморена стигам до последният лагер и оставам за винаги там.
Познавам до болка отъпканите пътеки към върха, но всеки път си мисля, че са нови и девствени кътчета и аз с интерес се оглеждам във всички пространства за да ги запаметя отново.
Дишам дълбоко и вероятно се полюшвам напред-назад в такт с някакъв особен ритъм от под земята, а сякаш винаги се чувствам докосваща облаците.
Всъщност съм в безтегловност.
Небето винаги след залез е абсолютно необяснимо с човешки думи- нито цвета му, нито уханието се поддават на сухите думи на речта.
А на мен ми се иска да го нарисувам с голи ръце и с много въображение.
Не мога да бъда Пикасо, нито Гоген, а винаги, когато съзирам картината със слънчогледите ми се иска да я нарисувам с образ на жена.
А вятъра , който завихря всичко на върха свири симфония сътворена сякаш от ръцете на Паганини.
Тази вечер съм решила отново да покоря Еверест, а той е непокорим от обикновенните хора.
Тръгвам екепирана с вдъхновение и пълна с желание да съм първата жена, която ще напише своето име в историята му и ще остане за винаги.
Дори небето е спряло да тъмнее, а вятъра да духа за да виждам и чувствам всичко.
Усещам, че съм станала ангел.
И плеяда от пърхащи същества около мен ме водят към върховният рай.
Четя мислите им и разбирам, че ме приемат безрезервно.
А едно ангелче със сияйно излъчване ме води за ръка и ми нашепва тихо в нощта.
– Ти си!
Съзнавам , че това е поредното неописуемо обстоятелство.
Отлепям се от земята и сякаш съм по лека от бриз политам.
Не знам, колко време е минало, но сякаш за секунди се отзовах на върха.
Ангелите не мислят и не се раздирят от други чувства, освен от обич към… и стремление към невъзможното.
Поради това те не се разбират и нямат време. За тях времето няма смисъл да тече.
То е вечност, а аз съм смъртна.
Бях закъсняла или по-точно бях подранила прекалено много с моето време за да искам да бъда ангел.
Не забелязах , но на върха стърчеше малка спретната църквичка.
Вратата и вечно отворена, а вътре тихо и спокойно, като в безвремие.
Сигурно много време съм вървяла този път, защото когато успях да го стигна установих, че безвъзвратно времето ме е променило.
Чувствах се остаряла за да мога да бъда с моят ангел, който ме чакаше в изповеднята.
Не мога да го залъгвам, че съм се родила вчера, когато времето наднича из под очите ми.
Сълзите напираха неистово.
Не мога да бъда ангел сред ангелите,, защото бях различна от тях.
Усетих се, че се приземявам, а така ми се искаше да продължа да летя.
Невъзможно е- нямам крила.
Летенето е присъщо само за ангелите и за птиците, а аз все още се чувствам волна пеперуда.
Цветовете, които ме правеха красива не бяха осквернени от времето.
То сякаш беше минало през мен на един дъх, без да остави отпечатък.
Стреснах се.
Отново мечтаех.
Беше време за сън.
А оковите на моята стая не ме караха да се чувствам свободна за да сънувам отново.
И тази вечер няма да покоря моят Еверест.
А може би никога вече, защото е просто невъзможно.
Ще си остана в подмножието и никога няма да докостна върховете.
Няма да мога да хвана за ръка онова малко ангелче за да покорим заедно нашият свят, който е неповторим.
Той просто ще си остане химера.
А малкото ангелче несбъднат Еверест, покорен от някой който ще бъде дяволски хитър за да го превземе.
Това е моята вечер пълна с подготовка.
Пак така внезапно и също толкова необяснимо аз за части от секундата се деангелизирах.
Продължавам да бъда различна в общото множество, но вече преличаща на тях, а не на себе си.
Факта, че исках за кратко да бъда с моят ангел, не променя факта, че си оставам за винаги ангел, който живее в изолация.
Все повече се улавям, че съм запленена от красотата на невидимото- невъзможно, което не мога да докостна със свойте ръце.
Продължавам да сънувам ангели.
Забележка от Труден: Голяма част от материалите, изпратени от mila_74 не са нейни, но не носят името на автора. Truden Web Site не гарантира авторството на тази статия
