автор: darena
Любовта!? Има ли друга по-силна болка в този свят, към която всички непрестанно… се стремим?
Душата ми, разпиляна на милиони парченца, тихичко хленчи;сърцето ми, с голяма превързана, незаздравяваща рана…плаче,…препълнили са ме с …океан от сълзи…Молят ми се за ЛЮБОВ!Прегръщам ги нежно, …люлея ги…., утешавам ги с музика и успехи, и ги милвам,…плача заедно с тях,…и им се моля, ДА НЕ МИ СЕ МОЛЯТ!Разказвам им, че НЯМА любов,..че това е..химера,…несбъднат сън,…измислица!!!…
Но те ме питат:“Кой тогава създава безумната красота на земята,…кой създава най-неповторимите картини;…кой кара хората да преплитат най-невзрачните думи с толкова нежност и вълшебство, за да останат завинаги;…кой им дарява онези неповторими и незабравими мигове на безумна и незабравима страст, кой ги кара да забравят всичко делнично и идилично и ги обгръща с толкова щастие?“
Отвръщам им тихичко, успокоявайки ги, че е ТЯ, …но ТЯ е най-опасната и непредвидимата, защото… ни запалва като изгрева на слънцето;…облива ни с лавата на горящия вулкан;после ни понася като неспирно торнадо-издига ни, подхвърля ни, играе си с нас,…и после ни захвърля смачкани, изпочупени,…разпиляни ,…и присмивайки ни се, неусетно…отлита!!!
„Да, но как тогава ще можем да полетим по-високо дори от птиците, как ще усетим , чуем и видим най-райската красота на земята-в музиката и стиховете; как ще разберем защо сме дошли тук?“-плачейки ме питат те.
Дори да е миг!-
„Искаааааме Я!-Да Я даряваме и получаваме!“
Дори да е МИГ-то той ще е такъв, че ще ГО помним докато сме живи, и със сигурност и …СЛЕД това!“
Дори да е МИГ!
Събирайки неспирните си сълзи, им се усмихнах и им обещах:“Ще я получите, каквото и да ми струва!“
Дарена
