Заратуштра Спитам се явява един от първите пророци, проповядващи монотеизма – вяра в единния Бог. Той проповядвал ново учение за доброто, злото и справедливостта и дал на света триединния принцип – Благи Мисли, Благи Думи и Благи Дела.
Пълното име на Заратуштра е Заратуштра Хаечатаспа Спитама, а името Зороастр е гръцката форма на произношение. Съгласно изследванията на Заби Бехруз, пророкът бил роден през 1768 г.пр.н.е. в североизточната част на Иранското плато.
Заратуштра провъзгласил, че Единния, Вездесъщия, Всемогъщия Бог Създател, поддържа и помага на Вселената да еволюира. Неговото учение обяснява как Божествените качества на Бога се проявяват във Вселената и в нашия свят. Заратуштра учи, че хората трябва да придобиват и развиват в себе си божествените качества и по специално добрият разум и праведността; да се научат да живеят в хармония с Бога и да се вслушват в Божествения глас вътре в себе си; да подпомагат съзиданието и прогреса; да живеят в хармония с природата, създавайки един по-добър свят; да се стремят да създадат едно обединено съдружество в идеално общество, избрано от хората с цел мирно съжителство и процъфтяване; стремеж да се достигне съвършенство и безсмъртие, стремеж към богоподобие и вечен живот в божественото щастие. Заратуштра нарекъл своята религия Добрата Религия. При посвещение в заратуштрийство човек дава следното обещание: “Аз, с разбиране и увереност, изповядвам себе си в почитание на Вездесъщия Бог и зороастрийците. Аз признавам Благите Мисли, Благите Думи и Благите Дела. Аз, почитайки Вездесъщия Бог, признавам Добрата Религия, отхвърляща робството, държейки меча в ножницата, учеща на увереност в себе си, праведната.” Това обещание, явяващо се част от Символа на Вярата, дава представа за това, какво представляват Зороастрийците. Мъжете и жените имат абсолютно равни права и заемат равно положение в обществото. Човекът, притежаващ достатъчно знания и използващ разума си е свободен да избере за себе си религията, която смята за най-добра. За това зороастрийците не хранят отвращение към другите религии и не ги осъждат. В очите на зороастриеца всички други религии са също толкова велики, добри и прекрасни.
Зороастрийците отричат политеистичните култове (многобожието), магьосническите обреди, тайнствените ритуали и безсмислените церемонии. Те осъждат злодеянията и предателството. Одобряват свободата на мисълта, речта и действията в условията на здраво общество. Те пазят околната среда, в която живеят. Стремят се да бъдат старателни и праведни във всеки един аспект от живота си. Това поведение изисква ясни познания за миналите и настоящи вярванията, познаване на религиите, обществото и преди всичко на природата. Заратустрийците са длъжни да бъдат мъдри, бдителни, уверени в себе си, активни, творчески, прогресивни, миролюбиви, търпеливи, толерантни и преди всичко добри и любящи. Зороастрийците обичат Бога и неговото творение.
Така както кръста, звездата на Давид и Мекка служат за религиозни символи на християните, юдеите и мюсулманите, така Огъня за зороастрийците е сияещ символ на божествената светлина, просвещение, топлина, любов и енергия. Зороастриеца отправя своите молитви пред запалени благовония, свещ или религиозна лампа. Той може да използва и други източници на светлина – слънцето, луната, звездите. Винаги запален огън се поддържа както в специална ваза в зороастрийските храмове, така и в дома на зороастриеца.
ИСТОРИЯ
Възникнала в източен Иран около 1700 г.до н.е., към ІV в. до н.е. заратуштрийската религия се е разпространила по цялото иранско плато. Тя станала официална религия в първата в историята световна империя на Ахеменидите основана от Кир Велики в 550 г.до н.е. Тази империя не била ограничена от езикови или етнически граници. Във времената, когато завоюването на една или друга страна означавало като правило всеобщо разоряване, Ахеменидите се славели със своята толерантност – както политическа, така и религиозна и етническа.
След като заратуштрийците на Кир Велики завоювали Вавилон през 539 г.пр.н.е., той освободил всички пленници включително и юдеите, които били поробени в продължение на 70 г. Именно за това в Библията е наречен “пастир и помазаник” на Бога, седящ до Него “от дясната му страна” (Исайа 44:28 и 45:1). В Библията се среща също и описание на това, как Кир помогнал на завърналите се в родината си юдеи да възстановят своя разрушен храм (Ездра 6:34 и 6:14-15). Кир бил първият управник, провъзгласил това, което в днешния свят е известно като “правата на човека”. Приемниците му – Дарий Велики, Артаксеркс и други велики владетели – са извесни с уважението, което проявявали към другите религии и националности.
Ахеменидската империя била разрушена от Александър Македонски през 330 г.пр.н.е. През 250 г.пр.н.е. иранците възвърнали своята независимост благодарение на Парфяните, също бивши заратуштрийци известни с търпеливостта си. Във времената на разцвет на Парфяните, съперничащи си с Римската империя се ражда и Христос. През 224 г. до н.е. Сасанидите заменят владетелите Парфяни. Принадлежейки към класата на свещенослужителите те превърнали заратуштрийската религия в официална държавна религия. В царството им имало място и за християните, и за юдеите, будистите и индусите.
През 652 г.пр.н.е. Иран бил завладян от арабите, донесли със себе си и нова религия – исляма. Заратуштрийския Иран престанал да съществува. Масовото покръстване, най-вече с помоща на силови методи, съществено намалило броя на заратуштрийците. Днес в света се наброяват само около 125,000 заратуштрийци (зороастрийци) – около 30,000 в Иран и около 80,000 в Индия, където са известни под името парси, или хора от Парса – Персия. Днес една малка част от тях живеят пръснати по цял свят.
Автор: Мобед Камран Джамшиди