Стоиш ти до мене замислен със мрака се сливаш ти пак.
Разбираш ли моите мисли ,терзания,страх.
Отново си тъй неуверен , стоиш като гузен пред мен
и всичко тъй ясно ми става , по – ясно от пролетен ден.
Целувка ми даде за сбогом , целувка , а после какво
ще потуши ли мойта мъка любовна или е поредна лъжа?
Защо ме излъга , кажи ми , някъде сбърках ли аз
душата ми гасне любими , гасне искрата във нас.
На облак беше ме сложил имах си свой пиадестал ,
но всичко разби се в земята и стана на кал.
Без думи те моля „Върни се” , обичам те – знаеш добре,
в душата ми всичко разтресе щом тръгна си с поглед смутен.
Мечтая всичко да свърши да знам , че е просто лош сън,
но виждам как бързаш към къщи,и тръгвам бързо навън.
Крещя аз след тебе безгласно и бягам да стигна до теб
протягам ръце да те хвана , но ти май си много далеч.
Стигам те точно пред входа подавам аз малка ръка,
и моля те колкото мога да върнем ний пак любовта.
Изблъскваш ръката ми грубо, редиш ми ти груби слова,
и после ядосан си влизаш ти пак у дома , но без любовта.
Аз плача и търся теб сляпо , но явно е края това
и падам безмълвно простряна на мръсната, кална земя.
Навярно ще търсиш отново ти любовта .
И неразбрал своита грешка съдбовна ще питаш тръпнещ за това.
Не ти се сърдя любими аз знам , че не искаше ти.
Прости ми вината , прости ми и бъди много щастлив.
