Чудя се открай време на нещо което като тръни се забива в очите ми, и все още не намирам отговор, а може би няма такъв.
Изглежда на тоя свят в действителност съществуват два вида хора.
В Свещенните Писания на различните религии те биват наричани по почти един и същ начин: Божии Деца и Синове на дявола. Гадното е постоянно да се натрисаш на вторите, и да немееш от потрес, понеже да се прави зло просто ей така е не просто тъпо, а си е направо клиничен случай.
Как да се справяме с тях? Рецептата е лесна: усмивка!
Положителната енергия е по-могъща и отразява обратно отрицателната, като я връща срещу злобаря в седморно по-голям размер.
Може би това, което говоря звучи сектантско, но не е.
То важи за всички религии на света ни. Всъщност това дето го казват някои е погрешно.
От злото небива да се бяга. На него се противостои, а побегнеш ли това означава, че те е страх. А страхът от злото е вкарал много хора в собствените му лапи и то ги превръща в свои роби.
Всеки човек има силата да се пребори, тя е в него и той само трябва да я открие и използва.
Само че има една подробност: тази сила не може да бъде използвана просто така, нито за да се навреди някому чрез нея. В такъв случай не само, че не действа, ами носи и вреда на дръзналия да я използва не по предназначение.
Така, че не бягайте, защото това влошава нещата.
