Хосе Васкес е една от най-интересните личности, с които съм се срещал. Започва живота си в едно отдалечено от столицата на Испания селце през далечната 1932 година, където детските му години преминават повече в отговорности, отколкото в игри и безгрижност. По този начин продължава и след прехвърлянето му в Мадрид. След стотици и хиляди часове на работа, същия този живот му се отблагодарява с „късмета” да работи за една от най-влиятелните личности в света. Славата му на добър дърворезбар стига и до ушите на тогавашния диктатор Франко, който го натоварва с всички реставрации в дворците и именията по цяла Испания. След кончината на диктатора, традицията се запазва и той продължава да работи за кралското семейство тук. Много доброто му материално положение не му пречи и до ден днешен да става рано и да продължава да работи, колкото са му силите. Дали пък това не е една от формулите на дълголетието – да даваш най-доброто, на което си способен докато силите те държат, мисля си аз. Милионер е, както казват у нас, но това, което го прави различен от нашите е, че всичко е спечелил със собствен труд. На България са нужни повече такива милионери. Животът му е един достоен пример, от който бих искал да се поуча и аз.

Ще ми се с това интервю, да разбия малко представите на наложилото се мнение у нас, че милионерът е лоша личност, натрупал богатството си за сметка на другите, и че такъв тип хора са лоши хора. За мен е един чудесен пример, как можеш да имаш много и да не се промениш. Колко ли хора могат да имат тези устои?

Ами виж, аз не съм испанец, роден съм в Галисия /галисийците, както и баските понякога се разграничават от останалата територия на Испания/. Селцето в което се родих се казва Санта Марта, в провинция Луго. До три годишната си възраст се грижех за свинете, които имахме в къщи. След това до 8 годишната ми възраст се грижех за крави.

Не е ли било по логично да се занимавате с игри на тази възраст?

Виж сега, в тези години започна гражданската война тук и майка ми не можеше всичко да върши сама, тъй като баща ми трябваше да отиде на фронта и аз останах с дядовците ми и моя брат. Вече имах почти 7 години, когато свърши войната и родителите ми решиха да се преместим в Мадрид. След идването ми в Мадрид прекарах много малко време в училище – година и половина, не повече. След това винаги ми е харесвало да чета, и всичко, което съм научил и което съм, е на базата на книги, които съм взимал от библиотеката и които съм си купувал, след като се стабилизирах икономически. У дома библиотеката ми разполага с около 3- 4 хиляди книги, като минимум.

И всичките сте ги прочели?

Абсолютно всички! Сега почвам да ги чета отначало, но за мое съжаление в един момент се сещам за цялата история и изоставям книгата…

На 11 години с разрешението на родителите ми започнах да работя, като дърворезбар, професия която ми остана за цял живот. Тогава животът беше много труден в Испания икономически, както може би сега стоят нещата в твоята страна. Испания беше много изостанала държава в сравнение с Франция, Англия и т.н. Започнах да работя и печелех по 1 реал дневно. Работата ми се състоеше в това, с една количка да разнасям разни неща, и отгоре на всичко надалеч. Тогава реално нямаше фиксиран работен ден, както е сега и се работеше от изгрев до залез. След 7-8 месеца един много добър дърворезбар, който имаше доста работници, ме взе на работа при него. Да съм имал тогава 13 години. С него работех докато влязох в казармата. След като излязох, започнах да работя за собствена сметка. Започнах първо с едно малко цехче, постепенно идваха все по-хубави проекти, спечелих си по-добри клиенти, като повечето от поръчките ми бяха поръчки от магазини за антики – възстановяване на стари маси, столове, мебели и т.н. Впоследствие закупих един много по-голям цех и по-нататък се установих в това хале, където съм сега. Купих и халето, съседно на моето, които имам и до днес. След това разширяване, на практика започнах да работя за по-голяма част от царските дворци в света.

Винаги ли сте искали работите това?

В началото мечтаех да стана археолог, но родителите ми нямаха възможност да ме издържат. До такава степен бяхме бедни, че обувките ни тогава бяха от гума и скъсаше ли се една от тях, пришивахме плат и така вървяхме… Може би до голяма степен за решението да започна да работя като дърворезбар спомогна факта, че дядо ми работеше като дърводелец в селото ни.

Най-голямата ви поръчка?

Тази, която направихме за крал Фахд бен Абдел Азис Ал Сауд от Саудитска арабия. Големи поръчки имам също и от настоящето кралско семейство тук, които водят всички консервации и възстановки на мебелите в дворците, които имаме на испанска територия. Разбира се говорим за възстановяване на вещи които са се повредили с времето, а не за направата на нови. О т американците съм имал също големи поръчки, но това беше преди 20 години. С тях се работеше много добре, защото плащаха добре /смее се/. С французите също работех много, защото те пък нямаха добри специалисти в това изкуство.

А има ли добри майстори сега във Вашата работа?

Преди години държавата се грижеше да се създават такива специалисти. Имаше институти, където се обучаваха на теория желаещите, и след това ги пращаха при мен или мои колеги, за да усвоят практиката. Заплатите се субсидираха от държавата, а от мен се искаше да ги обуча. Но с времето тези субсидии се спряха и започна обратния процес. Реално аз съм последния добър действащ майстор в Испания.

Как се превърнахте в един от най-добрите в професията си?

В работата си не съм най-добрия. Най-добрият съм, казано от моите колеги и клиенти…

За да се превърнеш в най-добрия в нещо, то трябва да ти харесва. Можеш ли да си представиш, че не съм взимал никога отпуска през живота си? Много дълги години наред работих без почивка, в събота и неделя включително. Преди да навлезе „английската седмица”/при която не се работи събота и неделя/ тук се работеше до събота следобед. После се промениха нещата, взехме да не работим в събота. А сега виждаш, че в Испания се работи до петък до обед. Въпреки, че не работя така активно, както преди, често съм в халето и събота и неделя.

Значи, за да се превърнеш в един успял човек, трябва да работиш много?

Никога не съм приемал работата си като работене. Харесвам я и не се уморявам от нея. Съботите и неделите примерно, за мен са тези дни когато мога да седна на тишина в цеха и да разработвам нови идеи. Тогава работниците ми почиват и аз мога да се съсредоточа по-добре.За да си успял човек, трябва и да си обграден с добри хора, професионалисти и да имаш добри клиенти. Това е. По-просто не може да бъде.

Случи се веднъж така че, трябваше да направя дубликати на маса и няколко стола за кралския дворец тук, английска изработка от 16 век. След направата им, често се объркваха кое е оригиналът и кое новата изработка. Най-куриозното е, че и аз се обърквах. И знаеш ли по кое ги познавах- по тежестта. Новото дърво е винаги по тежко от старото.

Научихте ли нещо от вашите клиенти?

Научих се на честност, акуратност. Трябваше да се науча думата, която казвам да е закон пред тях. Плащаха се много пари за поръчките, но при неспазване на сроковете, санкциите бяха жестоки. Трябваше да бъда много бдителен в работата си, защото дървото, което ми се доставяше понякога беше в ограничени количества и много, много скъпо и не можех да си позволявам грешки в чертежите или разчертаването на самото дърво. Провокираха ме да развия въображението си, защото всеки клиент иска да създадеш за него нещо уникално и хубаво, трябва постоянно да си на ниво. А това става като търсиш идеи в себе си, тъй като не можеш да вземеш нещо от някъде и да го копираш.

Дядо Ви е бил дърводелец, Вие резбар, а сина Ви?

Продължава да се занимава с дърво, като скулптор и то добър. Въпреки че, забелязвам, че му липсва тази искра, която му трябва, за да прави нещата много добре, да даде линия на нещата, това му липсва. Надявам се с времето да я открие.

На колко години сте в момента?

На 76.

Как се чувства един човек на 76 години?

По същия начин както преди, с разликата, че сега се поуморявам в края на деня, работейки. Преди не съм се уморявал никога, никога. Ти представи си, когато започнах да работя излизах от къщи в 6 сутринта и се прибирах в 12 вечерта и не съм се уморявал. Това го знае много добре жена ми /смее се/.

И от тази гледна точка, как виждате днешната младеж?

Зависи. Има младежи, които са много активни и влагат необходимата сериозност в това, което правят. Има и други, които разчитат изцяло на родителите си. Но това е било винаги така.

В колко часа се събуждате сутрин?

Не съм свикнал да спя много, необходими са ми 5 часа, по скоро по-малко, отколкото повече.

Какво успяхте да направите и не успяхте във Вашия живот?

Не успях да отворя магазин за арт- мебели, както мечтаех. А това, което успях да направя въпреки, че не съм искал толкова много, е състояние, което е достатъчно много. Пенсията, която си направих с годините е над 3 000 000 млн. песети / ок. 36 000 лева/.

Нямах предвид само материални неща.

Ами работех нещо, което ми харесваше / заявява го с категоричен тон/. И това ми даваше радост в живота.

За какво си заслужава човек да живее, да работи, да твори…?

Заслужава си да направиш едно семейство. С хубавото и лошото, което ти дава то.

Най-важното нещо за Вас?

Жена ми. Имах късмета да се оженя за добра жена. И тя за мен е една „странна страст”. Почти никога не сме дискутирали за нещо и се разбираме чудесно и на тази възраст.

И нека завършим интервюто с един последен въпрос. Какво послание бихте дали за посетителите на Труден сайт и изобщо към хората в България?

Да работят! Без работа нищо не може да се постигне. Всичко малко по малко се постига. Парите не трябва да бъдат движеща сила за тях, а да намерят тази работа, която да им носи удоволствие. Успеят ли, после всичко ще им бъде по-лесно. И по този начин страната ви ще се оправи.

Интервюто взе Жоро Петров – planinara