Вчера с приятна изненада открих, че вече си имаме Българска лента за Интернет Експлорера.
Лентата изработена от KREDOR може да разгледате и инсталирате от ТУКА
Тя съдържа ТЪРСАЧКА, използваща най-известните търсещи Интернет Сайтове, включително и Български.
Има новинарска лента и още доста интересни “екстрички”.
Горещо я препоръчвам на всички Българи извън България.

Труден

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини – рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

~ ~ ~

Тайната тук, ключовата дума е видимост.
Разбира се, не можеш да откриеш, защото нямаш какво да криеш. Но представяш ли си какво биха направили хората, притежаващи пари и власт в света, как те биха надигнали глас, ако можеха дори да си представят, че всяка тяхна стъпка, всяка покупка и продажба, всяка спогодба, всяко корпоративно действие и избор на цена, както и всички преговори за надници, всяко решение ще може да бъде достъпно на всички останали от най-горното до най-долното стъпало на йерархията.
Но аз ти казвам: нищо не води до установяване на справедливост по-бързо от видимостта или прозрачността.
Видимостта е просто друга дума за истината.
Познай истината и истината ще те направи свободен.
В просветените общества не съществуват тайни. Всеки знае онова, което останалите притежават, онова, което печелят, което плащат като заплати и данъци и благотворителни предприятия. Всеки знае с какво всяка друга корпорация облага, какво купува и продава и за колко, какво печели от всичко. Знае се всичко. ВСИЧКО.
Знаеш ли, защо всичко това е възможно само в просвете-ните общества? Защото никой в тези просветени общест-ва няма желание да вземе нещо, да получи нещо за сметка на другите.
Това е радикален начин на живот.
Той изглежда радикален от гледна точка на прими-тивните общества. И това е така, в просветените общества той очевидно изглежда най-адекватен.
Много съм заинтересуван от тази концепция за „видимостта”. Може ли тя да се приложи и към други неща, освен монетарните дела? Може ли да бъде ключова дума за нашите лични взаимоотношения например?
Бихме могли да се надяваме. И все пак не се прилага.
Като правило не, на вашата планета засега не. Повечето хора все още имат много неща, които да скриват.
Защо? Каква е причината?
В личните взаимоотношения (и във всички взаимоотношения всъщност) проблемът е в това, че може нещо да загубиш. Хората се страхуват от това, което могат да загубят или което могат да не успеят да спечелят. Въпреки всичко най-добрите лични взаимоотношения и определено най-прекрасните романтични взаимоотношения са тези, в които всеки знае всичко, в които прозрачността или видимостта не само е ключовата дума, тя е единствената дума; в които просто няма тайни. При тези взаимоотношения нищо не се крие, нищо не се затулва или нюансира, нищо не се представя в изопачен вид. Нищо не се премълчава, нищо не се изключва. Хората не се опитват да се досещат за мотивите на другия, не играят помежду си никакви задкулисни игри, никой не се опитва „да разиграва другия”, „да прави но-мера”, нито да „засенчи другия”.
Но ако всеки знае всичко, което си мислим…
Няма защо да продължаваш. Тук не става дума за това да се лишите от вътрешен мир, от вътрешната свобода да разполагате със своя личен свят. Аз не говоря тук за нищо подобно.
Става дума просто за това да бъдете открити и честни в отношенията помежду си. Става дума за това просто да казвате истината, когато говорите и да не премълчавате истината, когато знаете, че трябва да се каже. Става дума за това да не лъжете никога повече, да не прикривате с думи и с мисли, да не манипулирате, нито да изопачавате истината по хиляди начини, с които се характеризират повечето човешки взаимоотношения.
Става дума за това, да се казват нещата ясно и просто, такива, каквито са, напълно открито. Става дума за това всички хора да притежават информация и да знаят всичко, което им е необходимо да знаят по даден предмет. Става дума за справедливост и откритост и …за прозрачност.
Това обаче не значи, че всяка мисъл, всеки личен страх, всеки тъмен спомен, всяко мимолетно осъждане, всяко мнение, всяка реакция трябва да се изложи на показ за разглеждане и обсъждане. Подобно поведение не означава прозрачност, а липса на разум и то би могло да ви подлуди.
Ние говорим тук за просто, непосредствено и открито, честно и пълноценно общуване. Но дори ив6 тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.
Повтори това отново.
Дори и в тези граници подобна идея поражда учудване и обикновено не се прилага.
Трябва да посетиш някой водевил. Шегуваш ли се?
Та Аз съм посещавал.
Ако трябва да говорим сериозно, идеята е великолепна, представи си цяло едно общество, което да се гради на Принципа на Видимостта. Сигурен ли си, че този принцип ще може да се приложи успешно?
Ще ти кажа нещо. Половината злини на света мо-гат да се премахнат още утре. Половината от грижите на света, половината от Конфликтите на света, половината от гнева, от безизходицата…
От началото ще има гняв и безизходица, не се заблуждавай в това отношение.
Когато стане ясно, че с обикновения човек са злоупотребявали, играли са си като с вещ, манипулирали са го, лъгали са го, мамили са го право в очите, това ще породи много гняв и чувство за безизходица. Но „видимостта” ще пречисти всичко това за не повече от шестдесет дни, ще го премахне завинаги.
Отново те приканвам, помисли за това.
Смяташ ли, че можеш да имаш такъв живот? Без повече тайни? При абсолютна прозрачност?
И ако не, защо?
Какво таиш от другите, за което не би искал те да знаят?
Какво говориш на някого, което не е истина?
Каква част от истината премълчаваш?
Как откритата или прикрита лъжа е довела света, в който живееш, до състоянието, в което искаш да бъ-де този свят? Нима манипулацията (на пазара по отношение на конкретна ситуация или на конкретен човек посредством премълчаване и потайност наистина ни е донесла нещо добро? Нима „личната тайна” е помогнала с нещо на управлението на нашия съвместен и индивидуален живот?
Какво би станало, ако всеки би могъл да вижда всичко?
Но тук има известна ирония. Не разбираш ли, че тъкмо в това е заключен страхът ти от първата среща с Бога? Не разбираш ли, че онова, от което наистина те е страх, е, че играта свърши. Танцът е изтанцуван. Онова, което става в тъмната кутия е свършило. Онази дълга, дълга редица от измами, големи и малки е дошла до своя край в най-буквалния смисъл?
И все пак хубавото е, че няма причина за страх, ня-ма защо да се плашиш. Никой няма да те съди, никой ня-ма да е изкаран „грешен”, никой няма да те хвърли във вечния огън на ада.
(А що се отнася до вас, римокатолиците – не, вие няма да отидете в Чистилището.)
(И вие, мормони, няма да бъдете впримчени завинаги в низшето небе, без да можете да се издигнете до „висшите небесни сфери”, няма да бъдете обявени за погинали чеда и завинаги запратени в неизвестното.)
(И вие….)
Е, вече разбираш цялата картина. Всички вие сте изградили в рамките на вашата определена религия някаква идея някаква представа за най-тежкото божие наказание. И неприятно ми е да ви го кажа, защото виждам какво удоволствие извличате от тази драма, но все пак… няма нищо подобно. Може би когато се освободите от страха, че животът ви ще стане напълно прозрачен в момента на вашата смърт, вие ще може да преодолеете и страха от тока, живота ви да стане напълно прозрачен още докато сте живи.
Дали това няма бъде нещо…
Да, дали няма да бъде все пак? Ето ти формулата, която може да ти помогне да поставиш начало. Върни се в самото начало на тази книга, виж отново петте нива за казване на истината. Запомни този образец и започни да го прилагаш. Стреми се към истината, казвай истината, живей в истината всеки ден. Прави това сам и по отношение на всеки човек, до живота на когото се докосваш.
И така, подготви се да бъдеш напълно открит, го-тов за пълна прозрачност.
Това ме кара да изпитвам известен страх.
Тогава опитай се да разбереш от какво именно се страхуваш.
Страх ме е, че всички ще ме изоставят, страх ме е, че никой няма да ме обича повече.
Разбирам. Значи смяташ, че трябва да лъжеш, за да накараш хората да те харесват. Не точно да лъжа. Просто да не им Казвам Всичко.
Спомни си какво казах преди. Не става въпрос за това да даваш израз на всяко, дори и най-дребното си чувство, мисъл, идея, страх, спомен, да се изповядваш за всичко. Необходимо е просто винаги да говориш истината, винаги да изразяваш напълно себе си. С най-скъпия си и любим човек ти можеш да бъдеш физически гол, нали?
Да.
Защо тогава да не можеш да бъдеш емоционално гол също? Второто е далеч по-трудно от първото. Разбирам. Но това не значи, че е по-малко препоръчително, защото наградата е голяма.
Прекрасно. Ти наистина даде някои много интересни идеи, да се премахнат скритите помисли, да се изгради едно общество, основано на Видимостта, да се казва истината през цялото време на всекиго за всичко. Уф!
Върху тези няколко идеи са били изграждани цели общества. Просветлени общества.
Досега не съм се натъквал на такова общество.
Аз не говорех за твоята планета. Нито дори за слънчевата система.
Но съвсем не е необходимо да напуснеш планетата или дори да излезеш от собствения си дом, за да започнеш да преживяваш онова, което подобна Нова Мисловна система представлява. Започни от собственото си семейство, започни от собствения си дом. Ако имаш свой бизнес, започни от собствената си компания. Кажи на всички в своята фирма точно какво правиш, какво печели и харчи фирмата и какъв е приносът на всеки работник. Ти направо ще прогониш ада от душите им, имам предвид това съвсем в буквалния смисъл – ще прогониш ада от душите им. Ако всеки, който притежава компания, направи това, работата ще престане да бъ-де жив ад за мнозина, защото те ще получат усещане за справедливост, за равнопоставеност, за безпристрастие и това автоматично ще окаже своето влияние в атмосферата на работното място.
Кажете на своите клиенти точно колко пари струва един продукт или услуга, запишете тези цифри върху етикетчето. Наред с цената сложете и собствени-те си разходи. Ще продължите ли да се гордеете с онова, което искате? Страхувате ли се, че някой може да си помисли, че „изцеждате” клиентите си, ако разбере какво е съотношението между вашите разходи и цената? И ако е така, вижте какво можете да направите, за да възстановите цената в сферата на справедливостта, а не просто „да получите всичко, което можете, докато можете”.
Имай смелост. Направи го. Имай смелост.
Това изисква една тотална промяна в мисленето. Това налага да се заинтересуваш от своите клиенти и купувачи толкова, колкото и от самия себе си. Да, можеш да започнеш да изграждаш това Ново Общество още сега, още тук, още днес. Изборът е твой. Можеш да продължиш да поддържаш старата система, настоящата парадигма, но можеш да издигнеш факела и да покажеш на света нов път. Ти можеш сам да се превърнеш в един нов път. Във всичко. Не само в бизнеса, не само в личните си взаимоотношения, не само в политиката, икономиката, религията, не само в един или друг аспект на житейския опит, но във всичко.
Бъди този нов път. Бъди този по-висш път. Бъди този грандиозен път. Тогава можеш с правота да кажеш: Аз съм пътят и животът. Последвайте ме. Ако целият свят те последва, ще бъдеш ли доволен от това накъде си го повел? Нека този въпрос да бъде лайтмотивът на днешния ти ден.

От прегледаните логове се забелязва, че някои от ново-регистрираните потребители изпитват затруднение да се “логнат” след регистрацията си.
Това е свързано с изтичане времето на сесията. (Логват се след като са седели повече от час в сайта безучастни).При подобен проблем, решението е да се изтрият cookies и да се логнете отново.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ истински Е-МАИЛ адрес при регистрацията си.
Ако вие не промените настройките, адресът ви е невидим за другите.
Администраторът не ползва и не предоставя вашият адрес на НИКОГО.
Единственият случай, при който може да получите писмо от Администрацията на Трудния Сайт е, за да бъдете предупредени за вирус в някой от файловете, което е почтни невероятен шанс.
Другият случай при който може да получите писмо е забелязан лог при който не сте могли да се “логнете” с вашия псевдоним.
Третият случай е, ако вие изискате смяна на паролата, поради загубването й, или невъзможност да я ползвате.

За технически проблеми, моля ползвайте “Контакт с Труден”

Поздрави Труден

Песен… като дланите ми измръзнали, но толкова живи…
Чувам как през тишината ми разказваш приказки… Трепет, Пълнота, Празнота.
Къде съм аз сред тези думи?
Отново изгубена или отново намерена?
Шепот… сред това се ражда магията и аз чувам едно замечтано камъче да ми говори с онзи глас, който е познат само на тишината…
Да, студено е, но има ли значение това щом някъде сред този студ аз се уча да летя… Досега пълзях, бавно,почти се влачех. А виж ме сега – уча се да летя.
Няма значение, че е студено… Мога дори и слепешката да се хвърля от хълма. Не ме интересува дали ще падна…
Преди това ще съм се докосналa до моментната свобода, дори със себе си бих прегърнала страха…
Мога и с него да летя, защото е част от мен…
Затворени очи, разперени криле ,студ отвън, но отвътре извираща топлина…
Любов…..
Толкова много ви обичам…
Там където намерих любовта си се слях с вас и виждам красотата ви… Знам, че и вие можете да я виждате… само изпълнете себе си със чистота…
Извира, но няма да изригне. Аз съм го пуснала на свобода и то сега се учи как да бъде свободно…
Влюбена съм във вас истински и ви позволявам да правите с мен каквото пожелаете…
Хулете ме, плюйте ме… всяка обида ще съживявам в себе си и ще се науча да летя с нея…
Хулители, убийци, осквернители – истински ви обичам макар вие да сте слепи за любовта…
Не си мислете ,че страдам от несподелена любов… Думата страдание за любовта е неприсъща…
Любовта е хармония, а където я няма хармонията – няма и любов. С любовта си аз разпръсквам себе си из вселената и дори нямам желание да събирам частите си…
Харесвам се… така… свободна, неопределена, слята със всичко…
Тази любов е отвъд Това и във Онова…
Докосвам ви с целувките си… изпълвам с любов, защото иначе няма да мога да полетя.
Няма полет, без любов… Защото тя дава криле… Готова да се отдаде, разпръсне и потъне… Все едно къде… в нищото…

Hi, Dear Friends.

I know that my attention to the English section of Truden Web Site is not as the one I give to the Bulgarian. I apologies for that, but probably your quietness led me to that fault.

Here I’ll post in English the article that I wrote on first page in Bulgarian section.

For Goodness is the Word.
For Love.
We are chatting here about it, and we did it in many other places before.
And very often we heard the cooling: “So what!? We know, and we have the Goodness in us, but the world is full of hatred.”
The world is led by qualities (values), my friends.
And not the world established them, but the world is established on them.
Without its values, the world will not exist.
But the only real value-Love, is covered from the material values of the world.

I can already hear some of you saying: “Briefly, please!”

Briefly is: Goodness comes with the One that has it. And if you feel the Goodness in you, give it to the world.

How?
It is very simple: Give yourself!

Smile and go out on the street.
Greet you neighbor.
Give a smile to the passing by stranger.
Go and by flowers (as much, as you can afford).
Take a look around and find somebody that needs Love. Walk toward and give a flower.
Then look for other… and other… until you empty up your hands and fill up your heart.

You will probably look like an idiot, crazy or dotty.
So what!?
You know yourself.
Smile to the people.
Be with them as you are with your best friend.
After time they will start to miss you, and they will wait with eagerness the day, to meet you again.
And that day, you will be their Joy.
You will be the Goodness in their day.
And they will greet you before you even open your mouth for greeting.

That day you will be the One that brought Goodness in the world.

Who must do it, if you do not do it?
Everything starts from One.
You are That One.

Not only the flowers…
We can be Good anytime, in many ways.
Look around you.
Isn’t there any known of yours that needs help?
Not that you can help very much with your financial potentials, but the Help is in the Goodness which you give, for Goodness is not in the piece of bread, but in the One that gives it.
Goodness does not give alms.
Goodness gives It Self.

If you do all this, and they ask you: What made you to do that? – say: The Goodness in us made me to do it.
Do not say that Truden taught you that.

I am that, which you have in yourselves, but it is given to me to be able to put it in Word.
I say that, which you are, but you still do not know.
I say that, which you Know, but you can not put in word.
I utter your inmost desires, which you are afraid to speak out.
I am in you, as you are in any of that anxious and sad people.
You are who can help them, to find them selves.
In your Goodness they will find their real selves.

Love
Truden