Здравейте, Приятели!

Позволявам си на първа страница да кажа нещо, което мисля, че е най-важното за което сме се събрали в Нашия Сайт.

За Доброто е Думата.
За Любовта.

Говорим си тука, говорили сме и на много други места за това.
И много често сме чували контриращото: “Е, и какво като ние знаем, че трабва да сме Добри? Светът е пълен със Зло и Омраза.”
Светът се движи от ЦЕННОСТИ, приятели. И той не ги поставя, а те са негова СЪЩНОСТ.
Без тях, той не би съществувал. Но единствената ценност Любовта, е затрупана от материалистическата същност на света.

Вече чувам някой да казва: “Бе я карай по-на крато!”

Краткото е: Доброто идва с Този, който го има. И ако вие чувствате Доброто във вас, дайте го на света.

Как?
Много просто: Дайте себе си!

Усмихнете се и излезте на улицата.
Поздравете съседа.
Усмихнете се и кимнете на минаващия непознат.
Отидете и купете цветя(колкото ви позволява джобът)
Огледайте се и намерете някой, нуждаещ се от Любов. Приближете се и му подарете едно цвете.
Потърсете друг, и друг, и друг… Докато ръцете ви се изпразнят и си тръгнете с Пълно Сърце.

Ще изглеждате като луди, смахнати, идиоти…
Да не ви пука.
Усмихвайте се на хората.
Отнасяйте се с тях като с първи приятели.
След време вие ще почнете да липсвате на тези, които са ви мислили за смахнати, и те ще чакат с нетърпение деня да ви срещнат отново.
И когато ви видят, вие ще сте тяхната Радост.
Вие ще сте Доброто в техния ден.
И ще почнат да ви поздравяват преди вие да сте понечили да го направите.

Ще сте донесли Доброто край вас.
Ако вие не го направите, кой да го направи?
Всичко тръгва от Един.
Вие сте този Един.

Не само цветята…
Можем да сме добри всякак и всякога.
Огледайте се около вас. Няма ли някой ваш познат нужда от помощ? Не че ще помогнете кой знае колко с вашите финансови възможности, но помощтта е в Доброто, което давате като Отношение.
Доброто не е в парчето хляб, което гладния взема в ръката си, а в този, който му го подава.
Доброто не дава милостиня.
То дава Себе Си.

Ако направите всичко това, и ви попитат: “Кое те накара да го направиш?”, кажете – Доброто в нас ме накара да го направя.

Не казвайте, че Труден ви е накарал.
Аз съм това, което вие имате във вас. Само че на мене ми е дадено да мога да го изразя в Дума.
Аз казвам това, което вие сте, но все още не знаете.
Аз казвам това, което вие Знаете, но не можете да изразите.
Аз казвам на глас вашите най-съкровени желания, които вие се страхувате да изкажете.
Аз съм във вас, както и вие сте във всеки един от срещнатите загрижени и тъжни хора.
Вие сте, които можете да им погнете да намерят себе си.
Във вашето Добро те ще се намерят

С Любов
Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

За отношението ни

Здравей Георги,
Здравейте Приятели!
Чудя се как да започна. Чудя се как да направя така, че думите ми да не прозвучат като думи на странник, разказващ сънища.
Може би ще е най-добре да подходя като към деца.
Не че ви подценявам. Не бихме били приятели, ако е така. Аз никога не съм бил “по-голям” от своите приятели, и вие го знаете.
Трябва да подходя с пределна простота към това, което искам да ви кажа, за да ме разберете.
Е, добре. Нека кажем, че и аз като Ванга, съм придобил способността да виждам в бъдещето. Но не това е важното в случая. Много хора са надарени с такива способности. Важното е, че ми се даде възможност да видя причината, поради която “живеят” тези феномени, и да обясня това.
“Е, и какво от това”- ще възкликнете вие. Вярно – какво от това? Животът на земята продължава да си е същия.
Всъщност, мисля че ви пиша това писмо от чист егоизъм. Заради себе си.
Седя си аз самотен в своята пещера (както един “свръх човек” казваше), и говоря на буболечките за своето си знание.
Седя си аз в пещерата и се изживявам като Бог, Който няма с кого да се сподели. Лудост… Но ако някой ми повярва, ще бъде Живот. Затова се опитвам да бъда Живот.
Книгата която написах, не е едно библиотечно знание, с което задоволявам човешката си суета за полезност. Написах това, до което ме доведе Мъдростта на Духа, Който аз наричам Бог, но най-вярното име е Любов.
И това е за което искам да ви пиша в писмото си.
Добре де, има Бог! Всички знаем това, или поне се досещаме… Какво толкова мога да ви кажа?
Важното в случая е, не Неговото съществуване, а отношението ни към този факт.
Съвсем по земно казано, животът е отношението на човека към него. Както се отнасяме към живота си, така и той се отнася с нас. И понеже в книгата си казвам, че Бог е Живот, помислете за отношението си към този факт.
Бог не е някаква философска категория, извадена от пожълтелите страници на стара книга. Бог не е една полезна илюзия за нуждите на психотерапията. Бог Го има. И можете да Го познаете, а условието за успеха е Доброта.
Казвам ви толкова просто нещо. Някои от вас се надяват да познаят Истината чрез медитация, други с молитви, трети с Вяра. Но не всички знаят, че онова медитативно ниво за постигане на Истината, изисква условието “абсолютна Любов”.
Сега естествено идва отговора – “Абе, и без това ще мина. Защо ми е да Го видя, щом знам че Го има?”
Това би било много интелигентен отговор, ако не противоречеше на вашите естествени стремежи.
Към какво се стремите вие? Към себе доказване, себе реализиране, себе издигане и себе раздаване Стремите се към щастие.
В крайна сметка, стигате до извода че щастието е, когато сте стигнали до онова ниво на израстване, в което вече можете да давате, а не очаквате само да вземате. Надявам се така да мислите всички вие.
И какво искаме да можем, да дадем от себе си? Пари, милостиня…? Не че всички искат да дават, но да могат да дават. Защото тогава се чувстват богати и щастливи.
Колкото и да имате, със щедростта си ще го раздадете, защото материалното свършва. Но ако Любовта ви, и желанието да се раздавате остане, вие сте намерили и постигнали Себе Си.
И тогава, без да медитирате, ще видите Истината. Това го казвам не като метафора, а като истина.
Следователно – какво? Оказва се, че щастието не се постига с материалното, а с Духа.
Защото материалното се свършва, но Духът е който остава и може да се раздава без мярка и край. И Духът е, Който можем да ПОЛЗВАМЕ без мярка и край.
И понеже животът е краен, в Духа не казваме “аз живея”, а Аз Съм.
И какво в крайна сметка се опитах да ви кажа, приятели?
Всички ние търсим щастието си. Не го търсете в земното. Със земното купуваме Мъдрост, за да се обърнем с нея към Себе Си.
Излиза че е щастие, човек да намери Себе Си? Не! Щастие е, да помогне на другите да го направят, след като сам го е постигнал. За никого не би било щастие, да седи сам в Рая.
Някои ще кажат, че съм луд. Пожелавам ви моята лудост.

Поздравявам ви, и ви чакам.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

Първи стъпки в Любовта

Скъпи Приятели,

Аз знам и виждам това, което вие не знаете и не виждате.
(Всъщност, всички си мислят така)
Аз знам още, че ще си навлека омразата ви, но то ще е само докато разберете и прогледнете. А до тогава, аз ще ви поучавам, а вие ще ме мразите. И ще го правите не защото е по-добре за вас, а защото така сте научени.
Приятели, не си мислете, че вие сте нещо истинско и неповторимо. Вие сте това, което другите са направили от вас. Аз искам да ви помогна, да бъдете тези, които всъщност сте.
Аз мога да пиша писмата си, с поезията на Шекспир и философията на Ницше, но тогава красотата на словото ще ви попречи да видите силата на философията.
Аз мога да пиша с поезията на Ницше и философията на Шекспир, но тогава силата на словото ще скрие красотата на философията.
Или мога да бъда изцяло един по-добър Ницше, но тогава няма да разберете нито поезията, нито философията, а ще родите един по-лош Хитлер.
Затова реших да пиша с вашите думи, използвайки знанието на вашите истини, за да ви заведа до Истината, Която е Бог.
Неговите имена са Аз Съм, Този Който Съм, Живот, Любов.
Всеки от вас си мисли, че вече е някой. Всеки си мисли че е личност и може да претендира за своята неповторимост.
Но каква е разликата между вас, и който и да е друг човек?
Ако се замислите по-мъдро, ще видите, че разлики няма. Всички сме човеци. Едни по-богати, други по-бедни. Едни по-образовани, други по-малко. Едни по-добри, други по-лоши. Нашите разлики са наша основна прилика.
Искаме да се отличим от тълпата, и с усилията си само променяме мястото си в нея. Малко са тези, които са се издигнали над тълпата, но бидейки отгоре, по-осезателно са чувствали зависимостта си от нея.
Всеки му се иска да е по-специален, но не е. Има хиляди, милиони, милиарди като вас. Вие сте човек.
Хората си приличат по това, че са различно богати и различно интелигентни. Но най-много си приличат по това, че всички хора обичат и мразят.
В основата на човешката “интелектуалност” е именно способността да се обича и мрази. Или по-точно, способността да се стигне до този извод, е която ни прави “интелектуални”.
И понеже като хора се опитваме да открием себе си, нека видим колко можем да обичаме и колко мразим.
Защо обичаме и мразим?
Какво е Любов и какво е омраза?
Знаем ли как да обичаме?
Знаем ли как да мразим?
Ние сме хора, поради способността си да разделяме Любовта от омразата. И трябва най-вече към това да насочваме нашите опити за себе доказване Не се стремете към материалния израз на човешкото себе доказване Нито се стремете да се докажете чрез своята информираност, наречена от вас “интелигентност”.
Аз знам, че цялото човешко нещастие идва от неправилното дефиниране на Любовта, а от там и неправилното й “използване”.
Ако дефинираме Любовта като чувство, то веднага трябва да я наречем “привързаност”. Но такава привързаност съществува и при животните. Следователно, нашата дефиниция за човешка Любов е неточна.
Къде грешим и как да я дефинираме по-точно?
Може би ще бъдем по-близо до Любовта, ако я дефинираме като “смесица от чувства, които ни карат да усещаме някого или нещо, като най-голямата и важна част от нашите желания”.
Да но в случая, спокойно можем да пропуснем всички думички и да оставим само думата “желания”. Любовта желания ли е?
Ако кажем че е, тогава пак ще трябва да се приравним с животните, защото те също изпитват желанията, определящи нашата “любов”.
Следователно и тук сгрешихме.
Какво друго би могла да е Любовта, което да е само човешко?
Приятели, ако имаше такова нещо, и хората го знаеха, аз нямаше да напиша своята книга и писмата си до вас.
Това, което хората не знаят, е това, което ги прави човеци. Ако го знаехте и можехте, щяхте да сте Този Който Съм. (Това е, едно от имената на Бог) И вместо да казвате “аз живея”, щяхте да казвате Аз Съм. Но понеже не знаете и не можете, сте човеци.
Любовта не е чувство или желание. Любовта е състояние на Духа. И това състояние на Духа се нарича Бог.
Обещах да не пиша като Ницше, и не пиша като него. Всичко, което четете е Истина, а не метафори за себеподобни.
Ако искате да обясните Любовта, трябва да я видите като състояние на вашия Дух.
Как се постига това състояние на Духа, наречено Любов?
Първото и най-важно условие е да не мразим. Ако искаме да видим, какво има в една тъмна стая, ние светваме лампата, за да “вкараме” светлина в тъмницата. И тогава светлината ни показва какво има в стаята. Но ако сме преградили, някоя част от стаята със стена, естествено е зад нея да не може да се види нищо. Ето това е нашата омраза. Една голяма стена, която прегражда по-голямата част от стаята, която искаме да видим.
Какво правим ние през своя живот? Мислим си че обичаме, а всъщност желаем. Мислим си че обичаме, а всъщност сме привързани към нещо. Много често се оказва, че сме привързани към стената на собствената си омраза. Защото много от хората “обичат да мразят”.
Да не мразим е първото, което трябва да направим. И когато решите да изпълните това условие, ще видите колко е трудно да се направи. Всички скачат срещу мене с въпроса “как да не го мразя, като той ми навреди?”.
Добре, нека обсъдим този начин на отричане.
Някой ви е навредил с нещо и вие го мразите.
Първото което ще ви запитам е, този когото мразите, чувства ли се по-зле от вашата омраза.
Вашата омраза прави ли ви по-щастлив?
Естествено, омразата ви не наврежда на никого, освен на вас. И когато осъзнаете това не се ли чувствате като глупак, който през цялото време е търсил спокойствие край шумотевицата на парния чук?
Ако искате да се чувствате добре, не можете да го постигнете с омразата си.
Но естествената реакция към този, който ни наврежда е да го намразим, ще кажете вие? Аз бих казал – да му простим. Да простиш на този, който ти е навредил, е полезно първо за тебе самия. Това ви го казвам и като успокоение на вашия егоизъм. Защото винаги, когато правите добро, правите го първо за себе си, а после за другия.
Някои ме питат: “И ако пак ми навреди, пак ли да му простя?”. А какво друго бихте могли да направите, след като вредата вече е нанесена. Естествено е да направите добро на себе си, като простите, и по този начин компенсирате малко от нанесеното ви зло. Но ако намразите, ще прибавите още зло към това, което вече сте приели.
Излиза, че Доброто е на Мъдрите, а злото на глупаците. Ако искате да изглеждате глупак и да се чувствате зле, може да си позволите да мразите. Но ако сте Мъдър ще сте Добър. Искам да го подчертая:
Доброто е от Мъдростта, а злото от глупостта.
Така решихме, че първата необходима крачка към постигане на Любовта е да не мразим. Защо трябва да мразим някого, който не е достатъчно мъдър за да е добър? Неговият начин на живот, неговата духовна бедност, или липса на добро възпитание, са го оставили в тъмнината на глупостта, която го подтиква към правене на зло. Разбира се причините за глупостта на някого биха могли да са много и различни, но в никакъв случай те не бива да са наши причини, за нашата омраза.
Коя е втората крачка към Любовта?
Състраданието.
Вместо да мразим и ненавиждаме, можем да съжалим и да бъдем състрадателни.
Думата “състрадание” на Български език, много ясно определя смисъла на понятието. Ако се опитаме да съизстрадаме състоянието в което се намира грешника, ще успеем да стигнем до причината довела го до лошото деяние, и евентуално да му помогнем да осъзнае грешката си. И първото успокоение на духа си, грешника трябва да намери в нашата прошка. Ако успеем да направим това, тогава сме били полезни не само на себе си с нашата прошка, но и на съгрешилия. А помагайки на него помагаме и на другите, които ще са предпазени, от евентуално повтаряне същата грешка.
Горното е най-добрия начин за развитие на нещата, който за съжаление не винаги работи успешно. Не можем да очакваме да променим “лошия” само с нашата прошка, и много често това не се случва. Вие сте достатъчно интелигентни, за да четете тези писма, и въпреки всичко, вашата интелигентност съвсем не е достатъчна, за да не се дразните и да не мразите нещо или някого. Вие ще се научите, ако искате, но за това ще е необходимо много време и Мъдрост от ваша страна. Така и в борбата със злото е необходимо време, за да се изкорени то, и да се посади Доброто.

И тук искам да ви поохладя, като ви кажа – не се мислете за добри. Никой не е достатъчно добър. Защото ако сте Добър, ще сте Бог. Само Бог е Добър и само Бог е Любов. И към Него се стремим ние. Стремим се към това състояние на Духа, което се нарича Любов, но това е другото име на Бог. Когато постигнем Истинската Любов, ще сме постигнали Този Който Съм.
Вие все още не познавате Себе Си. И пътят за вашето себе познаване минава през Любовта.
Получи се нещо, като математическо равенство:
Любов = Бог
Ако Аз = Любов
То Аз = Бог
Това е съвсем вярно равенство.

В своите писма до вас, ще се старая да стоя по-далече от религиозните термини и персонажи, защото за много хора, това изглежда несериозно. Заради тези хора, ще се опитам да говоря на техния език.
Но каквито и да са хората, и какъвто и да е езика, едно е сигурно – никой не може да отрече Любовта като най-голяма необходимост за нашия свят. Дори да изключим търсенията си в областта на “отвъдното”, Любовта е до болка необходима в тукашния ни живот. Така че, нека се опитаме да бъдем добри.
Очевидно е, че никак не е лошо да сме човеци. Но много по-добре ще е да сме Добри Човеци. И това вече звучи като мечтата на някои за Свръх Човеци. Защото между Бог и човека е Добрия Човек, а него го наричат Свръх Човек.
Вие не можете да си представите, колко интересна може да е борбата на човека, да превъзмогне себе си, за да израсне до висотата на Добрия Човек.
В тази битка ви каня. Защото знам, че търсите доказателства за вашата сила. Докажете силата си да не мразите, или ми докажете, че трябва да мразите. Докажете ми силата си да обичате, или ми докажете, че не трябва да обичате.
Обявете ми война, защото само тогава ще мога да ви победя.
Не се свивайте в безразличието на слабака.
Не отминавайте моето предизвикателство.
Обещавам ви, вашата загуба да бъде ваша победа.
Обещах ви да не говоря като Ницше, но не удържах на думата си. Защото той заслужава това оправдаване.
В началото ви казах, че по нищо не се различавате от другите. А и как бихте могли?
Нали сте човеци? А човеците обичат и мразят. И по това си приличат.
Изхвърлете омразата от себе си, Обичайте и станете Добър Човек. И тогава ще се отличите от човеците.
Умниците не познават силата на Добротата и казват: “Не искам да съм добър като глупака.”
Казах ви вече, че Мъдростта е на Добрите, а омразата на глупците. Глупците са, които се мислят за силни, а Мъдрите познават Силата.
Може би ви изглежда, че Любовта робува на този свят за да е добре на “онзи”?
Любовта не робува, защото този свят е неин, както и “онзи”. Любовта работи на своето си.
Този свят е създаден от Бог и заради Бог, и знаем че едно от имената Му е Любов.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

За Религиозността

Здравейте Приятели,

“Религия” днес звучи снобски или глупаво. За някои звучи лицемерно, а за други просто ненужно. А звученето определя смисъла за слушащите.
В това писмо аз искам да ви помогна да промените своето ухо за тази дума. Искам да чуете истинския смисъл на казаното в нея. Искам да чуете тази дума не с ушите си, а с това, което е между тях.
Аз няма да обяснявам етимологията на думата. Няма да изследваме корена й за да стигнем до нейното значение. Това, което е очевидно за нея е, че е дума за учението, което ни обяснява Бог. Още в най-първите митологични и писмени източници за сътворението на света, присъства Твореца наречен Бог. Много от религиите са дали достатъчно точно обяснение за Бог. Но съгласете се, че не е лесно да се приеме нещо, което не е в сферата на нашите възможности за изследване.
Стивън Хоукинг, с математическа формула доказа Големия Взрив на Вселената, и човечеството му повярва. В книгата си “Покана за Безсмъртие” аз ви доказах, че Хоукинг всъщност доказва Бог. Моето доказателство не е заключено в математически формули, но то е защото математиката може да обясни само материята. И своето безсилие извън материята, математиката нарича сингулярност.
Мислите ли, че сингулярността на умниците, може да бъде причина за несериозно отношение към Религията, обясняваща ни Бог?
И не мислите ли, че да обясним Бог, значи да обясним себе си? Защото каква по-истинска връзка може да търси човек, в стремежа си за самоопознаване, освен връзката със Създателя си?
Умниците казват, че всичко е случайно. Като се почне от Големия Взрив и се стигне до момента в който аз ви казвам, че това е глупост. Глупост е да се оставя на случайността нещо, което е необяснимо с ограничените ни знания. Можем да приемем, че всичко във Вселената е щастливо стечение на обстоятелствата, но как ще обясним самата Вселена.Умниците казват, че всичко се намира в нея. А къде се намира тя? В нищото? В книгата си вече съм обяснил, че “нищо” не съществува, именно поради смисъла си. “Нищо” е понятие, чиито смисъл ние не можем да си обясним с материалното си мислене. “Нищо” не съществува. Следователно Вселената трябва да се намира в Нещо, което е Всичко. И именно това Нещо което е Всичко, е Разумът, Който е сътворил Вселената.
Ако искате да ме опровергаете, ще се наложи да докажете, че Вселената винаги е съществувала и тя е Всичко. Но според теорията за Големия Взрив, това ваше твърдение ще претърпи крах. Вървейки срещу Бог, ще се наложи да преодолеете първо науката.
Ето, това е Религията. Тя е неопровержимото знание за Бог. И точно нейната неопровержимост я пренася през векове и хилядолетия, за да ни каже:
“Хей, умници, погледнете в Истината. Не си правете истина от това, което не е истинско.
Защото материята е толкова истинска, колкото и вашето знание за нея!”
Религията носи едно и също знание, което се доказва от шумерите до днес.
Бог е Един.
Бог е Разум.
Бог е Любов.
Цялото знание на всички религии ни учи, че:
– Бог е Дух (Разум)
– Духът е, Който остава и Той Е Живота.
– Бог създава материята с мисълта си (от себе си), като необходимо правило.
– Материята е преходна. Преходността е неистинска.
– Бог е навсякъде и във всичко. Бог е и в нас.
– Можем да останем в Бог, ако сме Добри.

Нека видим какво учат умниците:
– Материята е всичко
– Ако горното не е вярно, то материята е нещо, което се намира в Нищо
– Материята е “родила” нематериалния Разум
– Разумът се “ражда” случайно, в случайно “родилия” се човек
– Материята се трансформира от едно състояние в друго. Така тя остава винаги.
– Разумът, като производен на материята не се трансформира. Той не остава, а изчезва в “нищото” на умните теории.

Предлагам ви да си изберете една от групите тирета. Застанете зад нея и докажете себе си във вашия избор.
Религията е познание за Истината, Началото, Бог. Ако се стремим към това познание, значи сме религиозни.
Вие ми кажете какви сме, ако нямаме този стремеж.

Николай Сисоев – Труден

Словото води никъде, или много далече

Писма до Вас

В сянката на Религията

Още ли сте с мене Приятели?

В това писмо ще ви разкажа за влажната сянка на Религията.
Във всяка сянка нещо се крие. В сянката на приятелството расте предателството. Любовта храни в сянката си омразата. Без сянката на благородството, низостта не би виряла така буйно.
А какво вирее в сянката на Религията?
Там вирее надутата глупост, създала си правила за “обяснение” и “познаване” на Бог. Тази глупост обрамчила се в правила, ние наричаме “църква”.
Аз самият много често съм се питал, дали църквата все пак не е полезна с нещо на хората. Би трябвало да е полезна. Колкото и парадоксално да звучи, църквата би могла да е полезна, но само за живота ни в този, материален свят. Казвам “би могла да е полезна”, но до сега не е била.
Христовите ученици разнесоха учението на Бог, както им беше дадено от Христос. Те ходеха по света и разбиваха правилата, за да оставят само едно правило – Любовта.
Тогава имаше Църква.
И тя беше полезна.
Но дойдоха умниците, преименуваха Бог, и поставиха старите правила в Истинските думи на светците. От тогава правилата работят за умниците, а хората изгубиха Пътя.

Какво вирее в сянката на Религията?
Всичко, което тя иска да изобличи, се крие в сянката й, и там избуява в благодатната й влага.

Религията казва “Бог е Един”, а църквата казва “Нашият Бог е Истинския”.
Религията казва “Бог е Любов”, а църквата казва “Анатема”.
Религията казва “Бог е във вас”, а църквата казва “Аз съм посредника”.
Религията казва “Бог е навсякъде”, а църквата казва “Бог е само при нас”.
Религията казва “Бог има наследство във всички народи”, а църквата казва “Бог има наследство само в нас”.
Религията казва “Станете братя Исус Христови”, а църквата – “Твои роби сме, Боже”.

Всичко казано от Религията е животворната влага, а всичко което виждаме в църквата, е избуялият плевел.

Но не съдете църквата, защото ще осъдите себе си. Вие сте църквата. Вие сте държавата. Вие сте света.
Казах ви в едно предно писмо, че вие сте това, което другите са направили от вас.
На робство ви учат – роби сте станали.
Учат ви да мразите, и в омраза умирате.
Учат ви да си останете човеци, и като човеци си отивате.
Няма църква. Има хора, които не знаят. И вие знаете, че те не знаят, но сте приели тяхното лицемерно одобрение за част от своите истини. Простете си и се върнете към Този Който Съм.
Всяка църква се опитва да открадне Истинската дума “религия” за себе си. И слушаме за “християнска религия”, “мюсюлманска религия”, “будистка религия” и куп още “истински” религии.

Има една Религия и много църкви (общности) с различни правила за “служене на Бог”. Но като знаем, че в Религията има само едно правило – Любов, много лесно ще отсеем всички “истински религийки”.
В интерес на истината, трябва да кажа, че Любовта присъства във всички религиозни общности, като необходимо условие. Грешката на всички тях е, че затрупват Любовта с куп измислени правила. Любовта може да е само “Единствено Условие” в опитите ни да познаем Бог. До днес, това не е усетено от никоя религиозна общност.
Вслушайте се в думите на църквата и потърсете Любовта в тях.
Вижте как неразбраната Любов към Бога е изместила Любовта към човека.
А как ще обичате Бог, Който не виждате, ако не знаете как да обичате човека до себе си?
Ако едната църква отрича другата, как може да ви научи на Любов? И запитвате ли се, защо църквите се отричат една друга? Не ли заради земното първенство?
Ако някой преследва първенство на земята, едва ли ще е най-добрия водач към отвъдното.

Какво живее в сянката на Религията?
– Нашата робска търпимост
– Глупостта, която ражда идоли с имена на богове
– Нашето лицемерие
– Нашата жажда за неповторимост и първенство
– Нашата слабост
– Некадърността ни да сме водачи на Себе Си
– Незнанието
– Не моженето
– Лъжата
– Алчността

Излезте от сянката й приятели. Застанете срещу нея и я предизвикайте. Ако ви прегази, значи сте спечелили.

Николай Сисоев – Труден