Долменософия
Елена Волкова
Всичките глупости на земята се извършват именно с това изражение на лицето.”
Из к./ф. „Този същият Мюнхаузен”.
И така, какво е това – долмени? Какво е тяхното влияние на хората? И имали го ?
Взимайки под внимание почти пълното отсъствие на каквито и да са споменавания на тази тема в писмените исторически източници, ние можем да се опираме или на своя непосредствен практически опит, или да си измислим всичко, което ни е угодно, – никакви обективни доказателства ни за, ни против да се намерят досега не се отдава. Ако бъдем по-точни, намират се все нови и нови факти, но не може да се разбере какво именно те доказват.
Поради това и на педантичния изследовател се налага да измести акцентите и да се обърне към самото понятие „обективен”. Ето го обекта – долмен. Стои си тази „обективна реалност, дадена на нас за усещания” хиляди години, а „за какво, защо – не мога да разбера”. Тогава да се опитаме да разберем – за какви именно усещания тя е на нас дадена?
И ето плодовете на тези самите „анализи”.Обектите на моите наблюдения: мен самата (започвам от себе си не от вътрешна наглост, а от вътрешни убеждения и хронологически), моите син и мъж, деца на различни възрасти (от 8 до 16 годишни), разноцветни възрастни (различаващи се по пол, възраст, професия, място на живеене, отношение към мен, към долмените и живота).
Местата на наблюдение: долмените във Западния и Северно-Западния Кавказ. Време и условия на наблюдение: две и половина години интензивни пътувания в районите на разположение на долмените. За чистота на експеримента ние не използвахме никакви методики, практики, ритуали и т.н., а обратно, занимавахме се основно със освобождаване от забелязаните ограничения и изкривени възприятия.
Извършеното, но достатъчно безпристрастно наблюдение (аз даже приблизително не знаех, какво е нужно или какво може да се очаква от долмените, – имаше само намек, че са възможни някакви неадекватни реакции) позволи да се изявят някои общи закономерности на хорските реакции на психологически план, наистина доста непредсказуеми и независещи ни от физическата, ни от каквато и да била друга подготовка (по-точно, такава зависимост до сега не се отдаде да забележим).
На първо място, веднага се набива на очи съществени различия в поведението „в условията на долмените” между децата и възрастните. Практически при всички възрастни (с не голямо, но показателно изключение), пристигнали при долмените специално, в началото им се случват емоционални изблици (а при жените и сривове). Във децата, вместо това, се проявява творчески подем.
Възрастните най-често усещат при долмените безпокойство с непонятна природа, раздразнения, стигащи у някои до нетърпимост, която значително ограничаваше времето на престой в зоната на долмените; нерядко неадекватно, до ексцентричност поведение. И в ежедневния живот се случват недоразумения за дребни неща. Но ето и ние се сблъскахме с това в експедициите до долмените (когато имаше възрастен състав на участниците). Седим си тихо и мирно край огъня, тече някаква беседа, и изведнъж, буквално на равно място (както и да се стараехме, така и не можахме да си спомним повода, ключовата фраза: толкова безобидна и неутрална беше) тона на една от дамите рязко се променя на пазарен – аз, не успявайки да осъзная случващото се, също така рязко и отговарям – и конфликта е налице. И то такъв, че ние не намерихме сили в себе си да се примирим, и трябваше така в последствие да се разделим.
Децата обратно, бързо се ориентират в непривичната за тях обстановка, често откриват в себе си нови, неочаквани черти, с което предизвикват удивлението на родителите си. Някои от тях правят неочаквани изказвания от типа: „Ние си имаме (децата) свои глупости, вие си имате свои” (Антон, 10 години) или „Умните мисли трябва не само да се говорят, но и да се привеждат в изпълнение. Наистина, трябва да се изказват не всички умни мисли” (Руслан, 15 години); някои, по-рано не изпитващи желание да рисуват, започват по собствено желание да зарисуват долмени, и то така, че от тях буквално се излъчва енергетика (Миша, 15 години; Настя, 13 години; Саша, 16 години; Денис, 13 години); други забелязват, че чувстват с ръцете си биополето на човека (Ратмир, 12 години; Алеша, 15 години; Дима, 12 години). Имаше и такъв случай. Маша (13 години) сподели в един от походите, че към нея се „залепват” лъжици. Ние, разбира се, помолихме да покаже, което тя и изпълни. Заразени от това зрелище, всички започнахме да си слагаме лъжици на носа, челото, бузите, дланите – и при всички се получаваше! Ние фиксирахме този факт на фотолента, и след като се прибрахме в къщи, повторихме опита, но не се получи. Върнахме се още един път на това място, повторихме опита – пак се получи!
Обръща внимание на себе си и линията на поведението в течение на времето прекарано при долмените: в децата се проследяват „спадове – подеми” на възприятията, или периодически промени на „откритост – скритост”; възрастните пък основно „ритат срещу ръжена”, самонавивайки се емоционално и показвайки практическа неспособност да забележат, оценят и вземат под контрол своето състояние. Показателна в това отношение беше беседата, състояла се със нас, родителите в нашия първи съвместен поход, когато майките ме обвиняваха в съвършено противоположни неща: от една страна, те мрънкаха, че аз провеждам малко мероприятия и занятия и веднага се жалваха от натиска, осъществяван от моя страна.
Всички реакции, случващи се тук са крайно преувеличени. Във хората се проявяват тези черти, които на други места са скрити от съзнанието и влияещи на постъпките неявно – и по-точно на тяхното действие. Този факт се отнася и за възрастните и за децата, но резултатите са различни, в първа последователност по време: децата, сблъскали се с необходимостта да признаят своята грешка, достатъчно бързо реагират и по съответстващ начин поправят своето поведение.
В един от походите аз станах неволна и незабелязана свидетелка на такава сцена: сутринта, като дежурен 13-годишния Денис разбуди доста безцеремонно и рязко 9-годишния си адаш, за да измие казана. След закуска аз предложих за обсъждане сутрешната ситуация, но в безличен вариант, с предложение да бъде оценена. Отзива на по-големия Денис беше еднозначен: в дадената ситуация на сутрешния дежурен съвсем не е било трудно да измие казана. Но да си признае собствената не правота беше по-сложно, и на мене ми се наложи да се изкажа доста рязко.
При възрастните е друга картината: те могат с години да се мотаят, да ходят около проблема, да се жалват на съдбата, да намират в себе си оправдания, но нищо да не променят всъщност. Това се отразява и на отношенията към мен, като ръководител на групата: със какъвто и твърд понякога тон да ми се налага да говоря с детето, то в краен резултат признава справедливостта на моите забележки и действия и не държи камък в пазвата си, „излекувайки” се буквално пред очите. След споменатия по-горе разговор с Денис, неговото поведение стана почти безупречно, той сам започна да проявява инициатива там, където беше нужно.
Възрастният може да предъвква някое неприятно събитие с години, избягвайки каквото и да е контактуване, и само с течение на времето да започне да се отпуска. За справедливост искам да отбележа, че след година тези майки, които така противоречиво се изказваха в първия поход, мислиха вече по друг начин: те разказваха, как са успели да се спрат (преди да предизвикват излишни вълнения за децата), разпалени от разговори с познати, осъзнавайки (!) тяхната пълна безоснователност.
Много ми се иска да кажа за юношеската възраст. Известното противоречие между желанието да изглеждаш като възрастен и привичката да действащ по-детски може да доведе и довежда към конфликти от различен вид. Особеността на проявление при долмените се заключава в това, че тук става видимо невярното разбиране на признаците за възмъжаване, или грешно поставения акцент на външните им страни. За 14-15 годишните е стандартно такова разбиране за свобода: само да изчезнат родителите от полезрението и може да се правят на тежкари – започват да пушат, купуват бира, говорят мръсни думи и псуват без задръжки, и в същото време не бързат да се избавят от своите привички и установилите се възгледи. Резултатите са съответстващи: юношите най-често на първо време остават недоволни (при това не е важно от какво). Ето такива изпъкналости на възрастовите особености при долмените… Сблъсквайки се с това в походите, от самосебе си се натрапва извода за това, че юношеските инициализации в какъвто и вид да са – обезателно има преодоляване на трудности, бариери – това е необходим момент в нормалното развитие на личността.
Различни са и последствията от екскурзиите. При децата възникват световъзгледни въпроси: „Какво е това идеално?”, „Какво означава безкрайност на вселената?”, „За какво спорят представителите на различните религии, ако корена в тях по принцип е един?” и т.н., те се вдъхновяват за съзидателни постъпки, от типа съчинение на литературни произведения, рисуване, постъпване в някакви клубове, алианси, проявяват нови интереси, стават по-инициативни във всичко. Настя (13 години), прояви неочаквани театрални способности, събра се вътрешно и реши да постъпи в алианса към театъра; Саша (16 години) започна активно да чете книги за необикновените способности, да създава необичайни фигурки; Денис и Саша (13 и 12 години) се записаха в школата за руска борба, където с удоволствие тренират и участвуват на празниците; Ратмир (13 години) започна редовно да ходи с туристическият клуб в неговия град, а 20-годишния Игорек след похода предсрочно се взе сесията.
Възрастните се връщат обикновено към своя привичен ритъм на живот, който вече „не става, не се сглобява”, често заболяват. Изглежда, главната разлика между възрастните и децата при долмените се заключава в това, че последните се приближават до такова състояние „ както са замислени от Бога”, а първите изглеждат такива, „каквито те сами са се направили”.
Това са само външните, видимите аспекти. Но има и вътрешни. Тук е по-трудно да се пише обективно, т.к. от научните наблюдения е известно, че личността на наблюдателя влияе на резултата от експеримента. Но пък, разбира се, аз постоянно, при всяка възможност сравнявам своите впечатления с разказите на другите хора.
Допирната точна на тези наблюдения е в едно: със всички при долмените се случват необикновени, нетривиални, излизащи от рамката неща: събития, усещания или мисли. А пък конкретното въздействие се проявява различно при всеки. Рязко се променя физическото самочувствие (както в едната, така и в другата страна): едни при долмените чувствуват прилив на сили, комфортно състояние, изчезват или отслабват болежките; други отбелязват ефекта на „изсмукан”, чувство на глад, умора. От многобройните наблюдения, според мен това се намира в права зависимост от предварителната подготовка, настройка, вътрешното психологическо състояние. Съвършено очевидно това се прояви в юлския поход 2001 г., когато групата се раздели на два лагера: четири подрастващи и ние (двама възрастни и двама 10-годишни). Момчетата още на първия долмен поискаха да ядат, умориха се – ние за това не се и замисляхме. В завършващото излизане тръгна само нашата част от групата, и всичко мина на ура: всичко се получи от само себе си, лесно и просто. (подробно този момент е описан в статията „Особени състояния на съзнанието при долмените”). Трябва да отбележа, че за 10-те дни от похода всеки от подрастващите получи някаква малка травма или болежка.
Още от необичайното: случва се, че човек, нееднократно ходил при кой и да е долмен, в следващия път не може да го намери, както това се случи с нашия познат водач от Лазаревско; както и обратното – вървейки по, мислейки позната местност, изведнъж намираш нов долмен, както това се получи с моя мъж, който го беше повел местен жител на известната му група долмени. Наблюдават се от време на време и непонятни зрителни ефекти в района на долмените във вида на светлинни обекти. За това разказваха: моя мъж при търсенето на нови долмени, когато е било през нощта – видял огънче от непонятна природа, нереално бързо движещо се покрай труднопроходимия склон, и моя 10-годишен син, видял в същия район (но в друго време) светещ диск, на тласъци летящ отначало пред него, а после отдръпвайки се. Често при различни хора, в различно време, с различна апаратура на фотографиите се появяват изображения на бели кръгове, нямащи под себе си явна материална основа. И незабравимото усещане на извънвремие, което аз изпитах при далечната група от долмени на Солиницкия хребет и после при един от долмените в района на станция Шапсугской… (По подробно за необикновените случки четете в статията „Особени състояния на съзнанието при долмените”).
Всичко необичайно от разряда усещания и мисли протича, както беше отбелязано, на определен етап, или на ниво на възприятие. Задължителното условие – това е спокойно, уравновесено емоционално състояние, което възникват само след избавяне от различен род стресове, а на ментално ниво – непревзето състояние tabula rasa – “без мисли”, без каквито и да са очаквания. Тогава тялото е способно цял ден да „лети” по планините, не страдайки от горещина, студ, не изпитвайки глад, което беше забелязано от мене с първия поход, което неизменно се повтаря във всеки; неочаквано идват мисли от различен вид, конструктивни, съзидателни мисли на интересуваща ме тема, намират се изходи от смятани за неразрешими ситуации, откриват се нови перспективи. Вече стана привично, че във всеки поход (и след него) хората получават някакви прозрения: обмисляне на написаните истини (например за разстоянието между думите и делото; за ролята на позитивния възглед на живота; за неслучайността на случващите се с нас събития и т.н.), тяхното възприятие на ново ниво, такова „натъкмяване към себе си”, което позволява от декларации да се премине към използване на полученото знание в живота (така, в своята работа с децата аз започнах неотклонно да се придържам към принципа на позитивния подход, – и резултата надмина всичките ми очаквания: на децата не им достигат моите занятия два пъти седмично, а лятото си спомнят за тях и ги чакат с нетърпение).
Нагледна и очевидна стана връзката на психологията и физиологията на човека. Особено ярко това се проявява на най-обикновения етап от походите – при преходите. Когато несвикнал човек ходи по обикновения начин, под раницата, достатъчно бързо започва да се уморява, иска да пие, да яде, жалее себе си или страда по тези поводи, изпитвайки понякога маса неудобства. Ходейки с така наричаната „походка на силата”, телесните нужди рязко намаляват, оценъчните реакции се изменят, в резултат на което продължителността и далечността на преходите се увеличава на 3-4 пъти. Първична тук се оказва идеята: няма мисъл за умора – няма и нейните физически проявления.
А по време на споменатия по-горе разговор с майките ние с моя другар забелязахме интересен ефект: при изказване на която и да е майка в палатката започваше да се върти и мърмори насън нейното спящо дете.
И външните обстоятелства на походите при внимателно разглеждане се оказват зависими от вътрешната настройка на участниците. Не един път сме обръщали внимание, че при преобладаване на облачно, хладно или дъждовно време, то по време на похода (десет дни) се случват слънчеви дни; обикновено се случват и ситуации когато имаме късмет с транспорта.
Изменя се самото възприятие, и като следствие, разбирането за реалността. Прекалено много примери има, когато най-неочакваните действия от общо приетата точка на разбиране влияят на хода на събитията. Например, когато децата слагат своите желания във въображаеми въздушни балончета, пускайки ги в небето, и след известно време тези желания се изпълняват. Във всеки поход мене ме посещава общото усещане за това, че пред мен като чели се открива картината на моите пречки за дадения момент. При това, пречката не просто се показва, но толкова пречи да се живее, че възниква ситуация, настоятелно изискваща някакви действия, способни да изменят нещо.
След няколко години активно посещение на долмените, разбира се натрапват някои изводи. Разбира се, че те са относителни, а си давам отчет, че след известно време те се изменят, премества се акцентите: такъв е живота – в него „всичко тече, всичко се променя”, нашите мисли се променят с нашето израстване, от обстоятелствата на нашия живот – с нашите отношения към него.
И така, ето основните от тях:
– необходимост от настройка преди и по време на престоя при долмените (пречистване на всички нива – главен вид настройка);
– състояние на откритост – необходимо условие за възприемане и като следствие изменения;
– при условие на приведен организъм в хармонично състояние в близост до долмените човек излиза извън привичните рамки на своите възможности;
– при долмените се проявяват истински, дълбоки черти на личността, обикновено скрити в ежедневния живот;
– отсъствие на каквито и да са очаквания, умение да отпуснеш себе си, да се довериш на своята природа, откриват път към реалността, неизвестността;
– позицията и поведението на самия човек при долмените неизбежно се отразява на качеството на събитията, случвайки се с него;
– при долмените не може да се мине покрай факта, че във всички външни проявления винаги се крие нещо дълбоко, засега необяснимо и , възможно, непостижимо;
– при долмените стана видно, че реалните трудности – изпитания- са необходим елемент в развитието на личността както на детето, така и на възрастния;
– там зримо се появи възможност да се ползва колективната енергия;
– след походите до долмените, в резултат на получения опит от тях се променя привичния начин на живот на човека, самочувствието, социалните отношения, със времето и неговите световъзгледи, понякога въпреки „точно в тази минута” желания;
– обмислянето на опита, получен от долмените, привежда към отчетливо чувство, че в нашия всекидневен живот не достигат звена от веригата, нужни за удовлетворяване и щастие в живота.
Общото усещане от всичките походи до настоящия момент е такова, че при долмените се дава (от кой и как – за сега не може да се разбере) спектър от възможности:
– да се осъзнае всяко действие, понятие и какво означава, да установиш контрол над него, да го подчиниш на себе си, да го измениш в желана посока, съхранявайки своята независимост както от вътрешни, така и от външни въздействия;
– да получиш импулс към самореализация;
– да получиш недостигащият ти опит за пълнота на знанията – да станеш самодостатъчен Човек, неподвластен на всеки полъх на вятъра. Или казвайки с думите на К. Кастенеда, „да получиш шанс – да вземеш шанс”.
Освен това, наблюденията на долмените заставят да се съгласиш с мисълта за съществуването на единно поле на Законите на Природата, в което законите на човешкото общество – са само малка съставна част, а също така с възможността и необходимостта да получаваш пълното Знание със обективни и субективни методи.
Тези изводи, от своя страна довеждат до мислите какво са долмените:
– явяващи се най-мощното средство на сегашния момент за самопознанието на човека, истинска картина (или друго описание) на света;
– при необходимост – стават полигон за експерименти върху себе си, пробвайки нови методи;
– способстват на личностното израстване на човека във всяко направление.
Потвърждение на това се явява практиката: специалистите, занимаващи се със помагане на хората да се освободят от психологически и други проблеми, с израстване на личността, намирането на вътрешна опора, започнаха да използват долмените в своята работа, провеждайки при тях излетни семинари.
Но най-главното, след две години интензивно всестранно изучаване на долмените, ние сме принудени да признаем, да бъдем честни, че както долмените бяха загадка, тайна, така и останаха, както египетските пирамиди. И тук има място обратния вариант, когато не личността на изследователя, а самият обект за наблюдение влияе на експериментатора, давайки повод за размишления, че намирайки се на известни в момента позиции, тази тайна, видимо, няма да разкрием. Изглежда, трябва да направим крачка един към друг…
Нашия опит показа, че ние се движим, възможно, в правилната посока, опитвайки се максимално да се освободим от наложените стереотипи за поведение, реакции, мислене, при това търсейки откритостта като способ за чисто възприятие.
Статията е взета от Родово Имение
