Откъс от книгата „Последното изкушение“
Никос Казандзакис
Всеки човек е богочовек, плът и дух; ето защо загадката на Христос не е загадка само за една определена религия; тя е общочовешка; във всеки човек пламва борбата между Бога и човека, а същевременно-и копнежът за помирение. Повечето пъти тази борба е неосъзната, трае малко, една слаба душа не може да противостои дълго време на плътта; натежава, става и тя плът и борбата свършва, но за хората с отговорност, които денонощно стоят впити във върховната борба между плътта и духа, пламва безмилостно и може да продължи чак до смъртта.
Колкото са по-силни душата и плътта, толкова борбата е по-плодотворна, а крайната хармония – по-богата. Бог не обича слабите души и отпуснатите телеса. Духът иска да се бори със силна, изпълнена със съпротива плът; той е месоядна птица, която е вечно гладна, яде плът и я унищожава, като я асимилира.
Борба между плътта и духа, бунт и съпротива, помирение и подчинение, и накрая, върховната цел на борбата: сливането с Бога-ето нагорнището, по което пое Христос и ни кани да го поемем и ние, като следваме кървавите му дири .
Как да тръгнем и ние за този най-висок връх, където първороден син на спасението стигна.
Христос – ето върховния дълг на борещия се човек.
