91-годишен старец събира помощи за църква
Бай Добри от Байлово още помни Елин Пелин и неговите герои
[ 2004-12-04 ] Галина Рулева
Старче с блага усмивка и вид на отшелник пресреща минувачите пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Бялата му брада се развява на вятъра, косите му са толкова дълги, че закриват лицето и сякаш му е останала благостта и усмивката.
Дядото носи здрава, шаячна аба, голям калпак, торба през рамо и нови свински цървули. Снимката му може да влезе във всеки етнографски музей като експонат от XIX век. Казва се Добри Добрев и е от Байлово, селото на Елин Пелин.
Бай Добри вярва, че човешките закони ще умрат и само Господ ще ни спаси. Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий“. От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната. Свещеник там се появява само ако умре някой.
Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница – 15 хиляди лева.
Изненадани от непривичния му вид и зелената клонка с която ги дарява, минувачите ентусиазирано пускат своя дар в жълтата пластмасова чашка на бай Добри. Като я държи в ръка със зеления чимшир, тя прилича на цвете. Ако се вгледате, ще видите, че и дарителите някак започват да се усмихват и погледите им светват.
Нещо мистично обгръща беловласия старец, изникнал от прашасалите страници на миналото. Стои като нарисуван във въображението. Почти всеки ден кръстосва между Байлово и София. От събраните през деня пари му остават и за пътни сам си плаща превоза
Дори цървулите на краката сам си ги е направил. И дрехите също. Майсторска работа и повече топлят според него.
Преди десетина години 40-те километра до София бай Добри изминавал пеш, твърди кметът на село Байлово, Кирил Николов. И разказва как спътниците му подтичват подире му, толкова е пъргав старецът.
Столичните полицаи, които напоследък пъдят просяците, се чудят какво да го правят. Докато бай Добри дава интервю на „Новинар“-ския репортер и обяснява кой му е дал неощавената кожа за цървулите
полицаите почтително седят
и гледат от патрулката. После излизат и състрадателно питат не му ли се иска да отиде на топличко. Не му се ще. То се знае. Щом не гонят просяците дори пред величествената катедрала „Св. Стефан“ в богатата Виена, защо да го правят тук.
Полицаите благосклонно го съветват да не им изяжда хляба и той се скрива във фоайето на църквата. Смирено чака благодеянието на хората в името на Бога. Чак страх те хваща, като си помислиш, че и Господ се е превъплъщавал като старец и се е явявал пред хората. Може и да не е за вярване, но иди докажи.
На своите 91 години
бай Добри много объркано намира думи да говори за вярата си в Бога, но иска да му служи до края на живота си. Защото лошото идва от дявола. Казва, че животът му е минал в правене на добро. Човек трябва да пази правдата и истината. Това е Божият път.
Според дядото днес няма добро и затова животът е станал тежък. Вярата го е осенила някъде по средата на живота му. Бил е земеделец, орал нивите с рало, ходил с добитъка и още си спомня как се прави домашно сирене със сирище. На млади години не е бил чак толкова вярващ. Твърди, че майка му Катерина сама отгледала няколко деца, защото
баща му загинал на война
Май става дума за Първата световна война. Тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение.
Доколкото помни, той се оженил, когато дошли германците. Имал четири деца – някои измрели. Къщата в Байлово оставил на сина си. На дядото му стига да се подслони в църквата. Сам се гледа, не готви, кара на пости, не пие и хич не се оплаква. Напротив, сякаш е доволен от държеливостта си в тия трудни времена. Жена си навремето нещо не харесал. И
избягал от нея
Кметът тогава бил малко момче и си спомня, че бай Добри все ходел по манастирите за по няколко месеца. С жените пък въобще не разговарял, дори с тези, които идвали в музея на Елин Пелин или в църквата.
Бай Добри помни Елин Пелин. С хубави изречения предаваше Божия свят, казва той. И си спомня разказа за оня селянин със звънчета на краката, който предупреждавал животинките и насекомите да се пазят от пътя му, за да не ги настъпи. Спомня си и разкази за царя. В Байлово
имало един царски шофьор
и той Борис се казвал, който разправял различни истории как царят се срещал с хората. Дори веднъж дал пари на един селянин да си купи волове, защото с каруцата си измъкнал затъналия му в калта автомобил.
Бай Добри не обича да се отклонява от служенето на Бога и не се увлича в приказки. Бърза. Вярва, че върши нещо добро. Има си мисия, следва си я по пътя и излъчва святост. Гледа с добри очи и чака другите да му отговорят със същото.
Статията е взета от вестник НОВИНАР
