Не ти пиша,за да се почувстваш добре.Нямам цел да те лаская.Просто искам да знаеш какво изпитвам към теб.За мен ти си всяка глътка въздух.Онази живителна сила,която ми помага да продължа да се боря с трудностите,осеяли живота ми.Ти си щастието,което винаги съм търсела и никога не съм постигала.Сега,когато си мой,аз намерих това тъй бленувано щастие.Всяка твоя дума остава в съзнанието ми.Изпълва ме,чувствам се цяла,завършена.Всичко това е благодарение на теб.Ако те нямаше,в тези тежки моменти,които преживях,може би отново щях да пожелая да изчезна.Бленуваща безкрая,отчаяно копнееща за студените устни на смъртта.Обаче теб те има.Ти си,онази осмисляща живота ми част,от която винаги съм имала нужда.Благодаря ти,че се появи в живота ми.Благодаря ти,че завладя мислите ми и открадна сърцето ми.
Всеки самотен миг,чувам топлият ти глас.Чувам,как ми говориш.Дори ми става тъжно,че не мога да се пресегна и да те докосна,да изуча всеки милиметър от теб.Да усетя ръцете ти галещи косите ми.Да видя очите ти изпиващи ме до край.Знаеш ли,колко пъти съм си представяла нашата среща?Мечтала съм си и продължавам да си мечтая,да усетя топлия ти дух,оставящ огнени следи по кожата ми.
Знаеш ли,че когато мисля за теб сърцето ми ускорява ритъма си,погледът ми се замъглява,не виждам нищо.Само усещам хилядите пеперуди прелитащи край мен,чувам как някоя птица пее в далечината,как светът изчезва,аз ставам малка…погълната от едно непознато чувство на страх,страст,смелост…сякаш душата ми се отваря и ти само трябва да влезнеш вътре…
Това ли е любовта?Онази,чиста и непокварена любов,за която всеки човек мечтае.Незная,може би няма и да разбера.Но мисълта,че съм сигурна в думите си,когато ти казвам „обичам те“,ме прави силна.
Отново ти благодаря,че те има,че една случайност ни събра.Щтаслива съм,че съм твоя и може би един ден ще съм наистина изцяло твоя…мисля,че повече,само времето ще покаже.Нямам какво да ти кажа освен,че наистина предизвикваш много силни чувстав в мен.Обичам те много
